Ник Хорнби - Дългият път надолу

Пиех джин с лимон в кръчмата, а момчетата не ми позволиха да платя; казаха, че съм била печелившата им карта и затова ме черпели. Може би пиенето ме направи такава оптимистка, но накрая знаех със сигурност, че когато на трийсет и първи март се срещнем отново, няма да имам желание да се хвърля от покрива, поне за известно време. А пък чувството, това чувство, че ще мога да се справя поне засега… Искаше ми се да запазя нещата такива колкото е възможно по-дълго. Поне известно време всичко ще бъде наред.

На сутринта след състезанието отидох на църква. Не бях влизала в църква след почивката, а в моята не бях влизала от седмици, откакто срещнах другите на покрива. Но вече можех да се завърна, защото от известно време не бях мислила да извърша греха от отчаяние, така че можех да отида и да помоля Бог за прошка. Той може да ви помогне само ако сте се освободили от отчаянието, което, ако се замислите, не е малко… Е, не е моя работа да мисля за това. Беше тиха петъчна сутрин и нямаше почти никакви хора. Възрастната италианка, която не пропуска нито една служба, беше тук, също и двойка африканки, които не бях виждала никога преди. Мъже нямаше, нямаше и млади хора. Преди да вляза в изповедалнята, бях нервна, но всичко мина добре. Казах истината, откога не съм се изповядала, признах греха от отчаяние и ми дадоха тежко наказание, дори за неизвършен грях от отчаяние, но аз няма да се оплаквам. Понякога човек забравя, че милостта на Господ е безгранична. Нямаше да бъде безгранична, ако бях скочила, само че аз не го направих.

След това отец Антъни ме заговори:

— Можем ли да ти помогнем с нещо? Как да облекчим товара ти? Не бива да забравяш, че си част от нашата общност тук в църквата, Морийн.

— Благодаря, отче — отвърнах аз. — Имам приятели, които ми помагат. — Не му казах какви точно са тези приятели. Не му обясних, че те всички са отчаяни грешници.

Помните ли псалм 50? „Призови ме в ден, когато беда те сполети, аз ще те освободя и ти ще Ме възвеличаеш“. Отидох в „Топърс“, защото бях призовавала много пъти, но освобождение нямаше, а дните на беди бяха продължили прекалено дълго и сякаш нямаха свършване. Само че Той ме беше чул най-сетне и изпрати Мартин, Джейджей и Джес, а след това Той изпрати Стивън и Шон и състезанието, накрая Той ми прати Джак и книжарницата. С други думи, Той ми показа, че Той ме чува. Как можех да продължа да се съмнявам в Него при всички тези доказателства. Затова ще продължа да Го величая с всички сили.

Та този тип с кучето нямаше име. Не, всъщност си има някакво име, но ми каза, че не го използвал вече, защото не бил съгласен с имената. Според него, те ти пречели да си който и какъвто искаш, както сам ми обясни, а аз така и не разбрах какво се опитва да ми каже. Ти си примерно Тони или Джоана. Е, вчера си била Тони или Джоана, и днес пак ще си Тони или Джоана. Значи си преебан, честно. Хората винаги ще разправят, че това или онова било типично за Джоана. Ама тоя тип, той можел да бъде поне по сто различни човека в един ден. Каза ми да го наричам както ми хрумне, така че отначало беше Куче, защото си имаше куче, след това беше Безкуче, защото влезе в кръчмата да пийне и остави кучето навън. Така че той имаше две различни самоличности още през първия час, който прекарахме заедно, защото Куче и Безкуче са противоположности, нали така? Тип с куче е различен от тип без куче. Тип с куче е различен образ от тип в бар. Така никой не може да каже, че за Безкуче е типично да остави кучето си да осере градината на някого. Няма да има смисъл, нали? Как е възможно Безкуче да има куче, което е осрало нечия градина, или изобщо да има куче? Той се опитва да каже, че всички ние можем да бъдем Кучета или Безкучета в един и същи ден. Татко, например, може да бъде Нетатко, когато е на работа, защото, когато работи, не е Татко. Знам, че това е прекалено задълбочено, но ако се замислите, ще откриете смисъла.

В същия ден той беше Цвете, защото ми откъсна цвете, докато минавахме през малкия парк близо до Саутуърк Бридж, след това Пепелник, защото имаше вкус на пепелник, а Цвете е обратното на Пепелник, нали така? Разбирате ли каква е системата? Хората са милиони различни личности в един ден и неговият метод разбира това много по-добре, отколкото западният начин на мислене. След това го нарекох само с още едно име и то беше мръснишко, така че ще си остане тайна. Като казвам, че е било мръснишко, искам да кажа, че на вас ще ви се стори мръснишко, ако не е в контекст. Ще бъде мръснишко, ако не уважавате мъжкото тяло, а това означава, че и вие сте мръсници, не ние.