Жозе Сарамаго: Слепота

Тази вечер отново имаше четене и слушане, нямаха друг начин за развлечение, жалко, че лекарят не беше примерно любител цигулар, какви мили серенади щяха да чуят тогава да се носят от този пети етаж, завистливите съседи биха казали, На тия или им върви добре животът, или са със замъглено съзнание и смятат, че като се подиграват на чуждото нещастие, могат да избягнат своето. Сега няма друга музика освен тази на думите, а и те са предимно онези от книгите, дискретни са, дори и любопитството да доведеше до вратата някого от сградата, за да слухти, нямаше да чуе нищо повече от самотно мърморене, дълга нишка от звуци, която може да се проточи до безкрайност, тъй като книгите по света, всички заедно, са, както казват, като вселената, безкрайни. Когато четенето приключи късно през нощта, възрастният с черната превръзка каза, До това сме сведени, да слушаме как ни четат, Аз не се оплаквам, бих могла да остана така завинаги, каза момичето с тъмните очила, И аз не се оплаквам, просто казвам, че ставаме само за това, да слушаме историята на човечеството, съществувало преди нас, възползваме се от случайността, че сред нас все още има очи с ясен поглед, последните останали, ако някой ден и те угаснат, дори не искам да си представям, тогава нишката, която ни свързва с това човечество, ще се скъса, ще е като да се отдалечаваме един от друг в пространството, завинаги, ще са слепи като нашите, Докато мога, каза момичето с тъмните очила, ще запазя надежда, надеждата, че ще открия родителите си, надеждата, че майката на това момче ще се появи, Забрави да споменеш общата ни надежда, Коя, Да си върнем зрението, За някои надежди е лудост да ги имаме, Но аз казвам, че ако нямаше такива, вече щях да съм се отказала от живота, Дай ми пример, Да виждам отново, Този вече го знаем, дай ми друг, Няма, Защо, Не те интересува, А откъде знаеш, че не ме интересува, какво си мислиш, че знаеш за мен, та да решиш сам кое ме интересува и кое не, Не се ядосвай, не исках да те обидя, Мъжете са еднакви, мислят, че е достатъчно да са се родили от утробата на жена, за да знаят всичко за жените, Аз знам съвсем малко за жените, а за теб нищо, а що се отнася до това, че съм мъж, доста време мина оттогава, сега съм един старец, едноок, освен че съм и сляп, Няма ли друго, което да кажеш срещу себе си, Има още много неща, дори не можеш да си представиш колко нараства черният списък с упреците, които си отправям с течение на годините, Аз съм млада, но вече добре съм се наредила, Все още не си направила нищо наистина лошо, Откъде знаеш, след като никога не си живял с мен, Да, никога не съм живял с теб, Защо повтори думите ми с такъв тон, Какъв тон, Такъв, Казах само, че не съм живял с теб, Тонът, тонът, не се преструвай, че не разбираш, Не настоявай, моля те, Настоявам, трябва да знам, Ще се върнем към надеждите, Ами да се върнем, Другият пример за надеждата, който отказах да дам, беше този, Кой е този, Последният упрек, който си отправям, в моя списък, Обясни, моля те, не разбирам от гатанки, Чудовищното желание да не си възвърнем зрението, Защо, За да продължим да живеем така, Искаш да кажеш всички заедно ли, или ти с мен, Не ме принуждавай да отговоря, Ако беше просто мъж, можеше и да избягаш от отговора, както правят всички, но ти сам каза, че си старец, а старците, щом са живели толкова, трябва да има някакъв смисъл, не би трябвало да извръщаш лице от истината, отговори, Аз с теб, А защо искаш да живееш с мен, Очакваш ли да го кажа пред всички тях, Направихме едни пред други най-мръсните, най-грозните и най-отвратителните неща, със сигурност онова, което имаш да ми кажеш, не е по-лошо, След като искаш, така да бъде, тъй като мъжът, който все още съм, харесва жената, която си ти, Толкова ли беше трудно да направиш любовно обяснение, На моята възраст се страхуваме да не станем смешни, Не беше смешен, Да забравим това, моля те, Нямам намерение да го забравя, нито пък да допусна ти да го забравиш, Глупаво е, принуди ме да говоря и сега, Сега е мой ред, Не казвай нищо, за което може да съжаляваш, спомни си черния списък, Ако днес бъда откровена, какво значение би имало да съжалявам утре, Замълчи, Ти искаш да живееш с мен и аз искам да живея с теб, Ти си луда, Ще заживеем заедно тук, като двойка, и ще продължим да живеем заедно, ако се наложи да се разделим с нашите приятели, двама слепи би трябвало да виждат повече от един, Това е лудост, ти не ме харесваш, Какво означава да харесваш някого, аз никога никого не съм харесвала, само съм си лягала с мъже, Доказваш, че имам право, Не, Спомена откровеността, отговори ми честно тогава дали наистина ме харесваш, Харесвам те достатъчно, за да искам да бъда с теб, и това го казвам за първи път на някого, И на мен нямаше да ми го кажеш, ако ме беше срещнала преди, възрастен мъж, наполовина оплешивял, с побеляла коса, с превръзка на едното око и катаракта на другото, Жената, която бях тогава, не би го казала, признавам, каза го жената, която съм днес, Да видим тогава какво ще каже жената, която ще бъдеш утре, Изпитваш ли ме, Що за хрумване, кой съм аз, че да те изпитвам, животът ги решава тия неща, Едно от тях вече е решено.