Жозе Сарамаго - Слепота

Когато се прибраха, натоварени с достатъчно храна да изкарат три дни, жената на лекаря, прекъсвана от развълнуваната помощ на първия ослепял и жена му, разказа какво се беше случило. Вечерта, както си му е редът, прочете на всички няколко страници от една книга, която беше взела от библиотеката. Темата не заинтригува кривогледото момченце, което бързо заспа с глава в скута на момичето с тъмните очила и с крака върху краката на възрастния с черната превръзка.

След два дни лекарят каза, Бих искал да разбера какво е станало с кабинета ми, в момента не служим за нищо, нито той, нито аз, но може някой ден хората отново да започнат да ползват очите си, апаратурата ми още трябва да е там в очакване, Ще отидем, щом пожелаеш, каза жена му, Сега веднага, А бихме могли да се възползваме от излизането и да минем през дома ми, ако нямате нищо против, каза момичето с тъмните очила, не, че мисля, че родителите ми са се върнали, а просто искам да облекча съвестта си, Ще отидем и до вас, каза жената на лекаря. Никой друг не пожела да се присъедини към експедицията по разпознаването на домовете, първият ослепял и жена му вече знаеха на какво могат да разчитат, възрастният с черната превръзка също знаеше, но доводите му не бяха същите, а кривогледото момченце така и не можеше да се сети името на улицата, където е живяло. Времето беше ясно, дъждовете сякаш бяха свършили, а слънцето, макар и слабо, вече започваше да се чувства по кожата, Не знам как ще продължим да живеем, ако стане горещо, каза лекарят, всичкия тоя боклук, който гние наоколо, умрелите животни, може би дори и хора, сигурно има умрели хора по домовете, най-лошото е, че не сме организирани, би трябвало да има някаква организация във всяка сграда, на всяка улица, във всеки квартал, Правителство, каза жена му, Организация, и тялото представлява организирана система, а смъртта не е нищо повече от ефект на дезорганизацията, А как би могла да се организира една общност от слепи, за да живее, Като се организира, организирането вече е, до известна степен, да започне да има очи, Може би имаш право, но опитът от тази слепота ни донесе само смърт и мизерия, моите очи, както и твоят кабинет, не послужиха за нищо, Благодарение на твоите очи сме живи, каза момичето с тъмните очила, Щяхме да сме живи и ако бях сляпа, светът е пълен с живи слепци, Аз смятам, че всички ще умрем, просто е въпрос на време, Смъртта винаги е била въпрос на време, каза лекарят, Но да умре човек само защото е сляп, навярно няма по-лош начин да се умре, Умираме от болести, от инциденти, от нещастни случаи, А сега ще умрем и защото сме слепи, искам да кажа, от слепота и от рак, от слепота и от туберкулоза, от слепота и от СПИН, от слепота и от инфаркт, болестите може и да са различни при всеки човек, но онова, което сега наистина ни убива, е слепотата, Не сме безсмъртни, не можем да избягаме от смъртта, но поне не биваше да сме слепи, каза жената на лекаря, Как, след като тази слепота е конкретна и реална, каза лекарят, Не съм сигурна, каза жена му, Нито пък аз, каза момичето с тъмните очила.

Не се наложи да насилват вратата, отвориха я нормално, ключът се намираше на личния ключодържател на лекаря, който беше останал в дома им, когато ги откараха за карантината. Това е чакалнята, каза жената на лекаря, Където бях аз, каза момичето с тъмните очила, сънят продължава, но не знам що за сън е това, дали съм сънувала тогава, че стоя тук сляпа, или съм сънувала, че винаги съм била сляпа и насън съм дошла в кабинета да се лекувам от възпаление на очите, от което няма никаква опасност да се ослепее, Карантината не беше сън, каза жената на лекаря, Не, тя не беше сън, нито това, че ни изнасилиха, Нито това, че намушках един човек, Отведи ме в кабинета, аз мога да стигна дотам и сам, но ме заведи ти, каза лекарят. Вратата беше отворена. Жената на лекаря каза, Всичко е надолу с главата, има листове по пода, чекмеджетата с картоните ги няма, Навярно са ги взели от министерството, за да не губят време да търсят, Вероятно, Ами апаратурата, На пръв поглед ми изглежда в ред, Поне това да имаме, каза лекарят. Продължи сам с протегнати ръце, докосна кутията с лещите, офталмоскопа, бюрото, после каза, обръщайки се към момичето с тъмните очила, Разбирам какво искаш да кажеш, като обясняваш, че изживяваш някакъв сън. Седна зад бюрото, постави ръце върху стъкления плот, покрит с прах, после каза с тъжна иронична усмивка, сякаш се обръщаше към някого пред себе си, Не, господин докторе, много съжалявам, но вашият случай не може да бъде излекуван, ако искате, ще ви дам един последен съвет, придържайте се към старата поговорка, имали са право, като са казвали, че търпението е добро за зрението, Не ни карай да страдаме, каза жена му, Извини ме, извини ме и ти, намираме се на мястото, където преди се правеха чудеса, сега дори доказателствата за моите магически способности ги няма, отнесли са ги всичките, Единственото чудо, което можем да направим, е да продължим да живеем, каза жена му, да поддържаме този крехък живот ден след ден, сякаш той е слепият и не знае накъде да тръгне, а може и точно така да е, може наистина животът да не знае, да се е оставил в ръцете ни, след като ни е направил интелигентни, и ето до какво го докарахме, Говориш сякаш и ти си сляпа, каза момичето с тъмните очила, В известна степен е така, сляпа съм с вашата слепота, може би щях да започна да виждам по-добре, ако зрящите бяхме повече, Опасявам се, че си единственият свидетел, който търси съда, където го е призовал не се знае кой и където трябва да заяви не се знае какво, каза лекарят, Времето свършва, разложението е навсякъде, болестите намират вратите отворени, водата е на привършване, храната се е превърнала в отрова, такова би било първото ми изявление, каза жената на лекаря, А второто, попита момичето с тъмните очила, Да отворим очи, Не можем, слепи сме, каза лекарят, Голяма истина е, че няма по-лош слепец от оня, който не иска да види, Но аз искам да виждам, каза момичето с тъмните очила, Няма да прогледнеш заради това, единствената разлика би била, че няма да си най-лошият слепец, а сега да си тръгваме, тук няма какво повече да се види.