Жозе Сарамаго - Слепота

Когато влязоха в хола, жената на лекаря видя, че възрастният с черната превръзка седи на канапето, където беше спал. Беше хванал главата си между ръцете, пръстите му бяха заровени в гората от бели коси, които все още растяха от двете страни и на тила, седеше неподвижно, беше напрегнат, сякаш искаше да задържи мислите си или обратното, да им попречи да продължат да мислят. Чу ги да влизат, знаеше откъде идват и какво са правили, как са били голи, а знаеше това не защото внезапно беше започнал да вижда отново и с бавни крачки, като останалите старци, беше отишъл да издебне не една гола в банята, а цели три, сляп си беше, продължаваше да е сляп, просто се беше подал на вратата на кухнята и оттам беше чул какво си говорят на балкона, смеха, шума от дъжда и плющенето на водата, беше подушил миризмата на сапун, а после се беше върнал на своето канапе, мислейки, че все още има живот на света, и питайки се дали и за него има място някъде там. Жената на лекаря каза, Жените вече са изкъпани, сега е ред на мъжете, а възрастният с черната превръзка попита, Още ли вали, Да, вали, а има вода и в легените на балкона, Тогава предпочитам да се измия в банята, в коритото, произнесе думата, сякаш представяше документ за възрастта си, сякаш обясняваше, Аз съм от времето, когато не се казваше вана, а корито, и добави, Ако нямаш нищо против, разбира се, не искам да ти цапам къщата, обещавам да не разливам вода по пода, в крайна сметка ще направя каквото мога, В такъв случай ще ти отнеса легените в банята, Аз ще помогна, Мога и сама да ги отнеса, Все за нещо трябва да ставам, не съм инвалид, Ела тогава. На балкона жената на лекаря бутна навътре един почти пълен леген, Хвани оттам, каза на възрастния с черната превръзка, насочвайки ръцете му, Сега, вдигнаха тежкия леген, Още по-добре, че дойде да ми помогнеш, в края на краищата нямаше да се справя сама, Знаеш ли поговорката, Коя поговорка, Работата на стария е малко, но тежко на оня, който я презира, Тая поговорка не е такава, Знам, където казах стария, е детето, където казах презира, е подценява, но поговорките, ако искат да важат все така, трябва да се нагаждат според времето, Ти си философ, Що за хрумване, аз съм старец. Изляха легена във ваната, после жената на лекаря отвори едно чекмедже, помнеше, че има още един сапун. Сложи го в ръката на възрастния с черната превръзка, Ще миришеш хубаво, по-хубаво от нас, използвай го на воля, не се притеснявай, храна няма, но сапуни със сигурност има из супермаркетите, Благодаря, Внимавай да не се подхлъзнеш, ако искаш, ще повикам мъжа ми, за да ти помогне, Не, предпочитам да се измия сам, Както искаш, ето ти тук, внимавай, дай си ръката, ето ти една машинка за бръснене, четка, ако искаш да обръснеш тая брада, Благодаря. Жената на лекаря излезе. Възрастният с черната превръзка съблече пижамата, която му се беше паднала при раздаването на дрехите, после много внимателно влезе във ваната. Водата беше студена и беше малко, не стигаше и педя на дълбочина, каква разлика между това да се излива отгоре на струи от небето, да вали, а ти да се смееш като трите жени, и това тъжно плацикане. Застана на колене на дъното на ваната, пое дълбоко въздух, с шепите си плисна първата вода върху гърдите си, от нея дъхът му почти спря. Бързо се намокри целият, за да няма време да настръхне, после поред, методично, започна да се сапунисва и да се търка енергично, тръгвайки от раменете, ръцете, гърдите, корема, слабините, члена, бедрата отвътре, По-зле съм от животно, помисли, после слабите си хълбоци, докато накрая стигна до твърдата кора, която покриваше ходилата му. Остави пяната да постои, за да може да действа и чисти по-продължително, каза, Трябва да измия главата си, и насочи ръцете си отзад, за да отвърже превръзката, И на теб ти трябва една баня, махна я и я пусна във водата, сега усещаше тялото си затоплено, намокри и сапуниса косата си, беше човек от пяна, бял посред огромната бяла слепота, където никой не можеше да го намери, но ако мислеше така, се лъжеше, в този момент усети две ръце, които докоснаха гърба му, които махаха пяната от ръцете му, от гърдите му също и после я разнасяха отзад, бавно, сякаш в невъзможността си да видят какво правят, трябва още по-внимателно да се отнесат към задачата. Поиска да попита, Кой си ти, но езикът му се вцепени, не можеше, сега тялото му настръхна, но не от студ, а ръцете продължаваха да го къпят нежно, жената не каза, Аз съм жената на лекаря, аз съм жената на първия ослепял или аз съм момичето с тъмните очила, ръцете довършиха работата си, отдръпнаха се и в тишината се чу как вратата на банята леко се затваря, възрастният с черната превръзка остана сам, коленичил на дъното на ваната, сякаш молеше за някаква милост, и трепереше, трепереше, Коя ли беше, се питаше, разумът му казваше, че можеше да е единствено жената на лекаря, тя е тази, която вижда, тя е тази, която ни закриля, която се грижи за нас и ни храни, нямаше да има нищо чудно и в това дискретно внимание, така му казваше разумът, но той не вярваше на разума. Продължаваше да трепери, но не знаеше дали от вълнение, или от студ. Потърси превръзката си на дъното на ваната, потърка я силно, изстиска я и я сложи обратно на главата си, с нея не се чувстваше толкова гол. Когато влезе в хола, подсушен, благоуханен, жената на лекаря каза, Вече имаме един чист и избръснат мъж, а после, с тон на човек, който внезапно се е сетил за нещо, което е трябвало да бъде направено, но не е, добави, Гърбът ти остана неизмит, жалко. Възрастният с черната превръзка не отговори, само си помисли, че е имал право, като не е повярвал на разума си.