Жозе Сарамаго - Слепота

Вече мръкваше, когато най-накрая стигнаха до улицата, където живеят лекарят и жена му. Не се отличава от останалите, навсякъде е пълно с мръсотии, групи от слепи, които се носят насам-натам, но за първи път, чиста случайност, че досега не ги бяха виждали, попаднаха на огромни плъхове, два, такива, каквито тукашните котки не смеят да нападнат, защото на големина са почти колкото тях, но със сигурност много по-свирепи. Кучето, облизало сълзите, изгледа и едните, и другите с безразличието на някой, който живее в друга сфера на емоциите, това бихме казали, ако не беше кучето, което продължава да си бъде, но животно на хората. При вида на познатите места жената на лекаря не направи обичайните меланхолични забележки, да каже например, Как минава времето, онзи ден бяхме щастливи тук, нея я шокира разочарованието, несъзнателно беше повярвала, че само защото е нейна, щеше намери улицата чиста, пометена, излъскана, че нейните съседи щяха да са слепи с очите, но не и с разбиранията си, Ама че съм глупава, каза на висок глас, Защо, какво става, попита съпругът й, Нищо, фантазии, Как върви времето, как изглежда домът ни, каза той, След малко ще разберем. Силите им бяха малко, затова се качиха по стълбите бавно, като спираха на всяка площадка, На петия етаж сме, беше казала жената на лекаря. Вървяха, както можеха, всеки се оправяше сам, кучето, облизало сълзите, беше ту отпред, ту отзад, сякаш беше родено за овчарско куче, на което е заповядано да не губи нито една овца. Имаше отворени врати, отвътре долитаха гласове, неизменната отвратителна миризма излизаше на талази, на два пъти се появиха слепи на прага, като гледаха с празните си очи, Кой идва, попитаха, жената на лекаря позна единия, другият не беше от сградата, Живеехме тук, се ограничи да каже. По лицето на съседа премина изражение на човек, който е разпознал другия, но не попита нищо, Жената на доктора е, може би щеше да каже вътре, когато се прибере, Тия от петия етаж се върнаха. След като преодоляха и последното стълбищно рамо, точно преди да стъпят на площадката, жената на лекаря им съобщи, Затворена е. Имаше следи от опити за насилване на вратата, но тя беше устояла. Лекарят пъхна ръка в единия от вътрешните джобове на новото си сако и извади ключовете. Задържа ги във въздуха в очакване, но жена му нежно насочи ръката му към ключалката.

Като изключим домашната прах, която се възползва от отсъствието на семействата, за да се настани благо върху повърхностите на мебелите, като ги прави да изглеждат мътни, да кажем между другото, че това са единствените случаи, когато може да си почива, необезпокояван от парцала и прахосмукачката, без тичането на деца, които предизвикват атмосферни завихряния по пътя си, къщата беше чиста, бъркотията беше очаквана, когато е трябвало да се излезе набързо. При все това, докато в онзи ден чакаха обаждането от министерството и от болницата, жената на лекаря беше проявила предвидливостта на разумните хора, която ги кара приживе да подредят нещата си, за да не се налага след смъртта им да трябва с досада да се подрежда усилено, тя изми чиниите, оправи леглото, подреди банята, не нагласи всичко перфектно, както се казва, но в действителност би било жестоко да се изисква повече при треперещите й ръце и плувнали в сълзи очи. Та седмината пътешественици пристигнаха в нещо като рай, толкова силно беше впечатлението, което, без много-много да накърняваме строгостта на термина, можем да наречем трансцендентално, че спряха на входа като вцепенени от неочаквания мирис на къщата, а то просто миришеше на заключен дом, в друго време бихме се втурнали да отваряме прозорците, За да се проветри, бихме казали, но днес би било добре да ги уплътним, за да не може да проникне вътре разложението. Жената на първия ослепял каза, Ще ти изцапаме всичко, и имаше право, ако влезеха с обувките, покрити с кал и изпражнения, за миг раят щеше да се превърне в ад, а той е място, както твърдят авторитетните, където миризмата на гнило, смрадта, отвратителното зловоние най-трудно се понасят от осъдените души, не огнените щипци, казаните с врящ катран и другите артефакти на ковачеството и кухненското дело. От незапомнени времена домакините обикновено казват, Влизайте, влизайте, и таз добра, няма значение, каквото се нацапа, ще се почисти, но тази, както и нейните гости, знае откъде идват, знае, че в света, където живеят, онова, което е мръсно, ще се изцапа още повече, затова ги моли и им благодари предварително да се събуят на площадката, вярно, че и краката им не са чисти, но няма място за сравнение, кърпите и чаршафите на момичето с тъмните очила все за нещо бяха послужили, бяха смъкнали най-мръсното. Та влязоха боси, жената на лекаря потърси и намери един голям найлонов плик, където пъхна всички обувки, за да бъдат измити, не знаеше кога, нито пък как, после го изнесе на балкона, външният въздух нямаше да се влоши от това. Небето беше започнало да притъмнява, имаше тежки облаци, Дано завали, помисли. С ясна идея какво трябва да се направи се върна при другарите си. Намираха се в хола, притихнали, прави, въпреки че бяха толкова уморени, не се бяха осмелили да си потърсят място за сядане, само лекарят вяло обхождаше с ръце мебелите, оставяше следи по повърхността им, започваше първото чистене, част от прахта вече беше полепнала по пръстите му. Жената на лекаря каза, Съблечете се всички, не можем да останем така, дрехите ни са почти толкова мръсни колкото обувките, Да се съблечем ли, попита първият ослепял, тук, пред всички, не го намирам за правилно, Ако искате, мога да ви поставя в различни части на къщата, отвърна иронично жената на лекаря, така няма да има от какво да се срамувате, Аз ще се съблека точно тук, каза жената на първия ослепял, само ти можеш да ме видиш, а дори и да не беше така, не забравям, че вече си ме виждала в по-лоша ситуация от това, да съм гола, мъжът ми има слаба памет, Не знам защо трябва да си припомняме неприятни теми, които вече са минали, промърмори първият ослепял, Ако беше жена и беше с нас на мястото, където ние бяхме, щеше да мислиш по друг начин, каза момичето с тъмните очила, като започна да съблича кривогледото момченце. Лекарят и възрастният с черната превръзка вече бяха голи от кръста нагоре, сега разкопчаваха панталоните си, възрастният с черната превръзка каза на лекаря, който се намираше до него, Позволи ми да се хвана за теб, за да си изхлузя крачолите. Бяха толкова смешни, бедните, както подскачаха, че почти му се доплакваше на човек. Лекарят изгуби равновесие и повлече със себе си при падането и възрастния с черната превръзка, за щастие и двамата обърнаха случката на майтап, и сега предизвикваха умиление с вида си, телата им бяха изпоцапани с всички възможни мръсотии, членовете им бяха като залепнали, бели косми, черни косми, и с това се изчерпваше уважението към една достолепна възраст и една професия с толкова заслуги. Жената на лекаря им помогна да станат, след малко вече щеше да е тъмно, никой нямаше да има от какво да се срамува, Дали вкъщи има свещи, се запита, в отговор се сети, че има две реликви за осветление, една старинна тривърха лампа с дървено масло и един стар газен фенер, от тия със стъклено шише, за днес лампата ще свърши работа, имам зехтин, ще измисля нещо за фитил, утре ще потърся газ из дрогериите, ще я намеря по-лесно отколкото бих намерила някоя консерва, Особено ако не я търся из дрогериите, помисли, изненадвайки се сама себе си, че може да се шегува в подобна ситуация. Момичето с тъмните очила се събличаше бавно, сякаш внушаваше, че все пак ще си остави нещо да я прикрива, колкото и да сваля, някоя последна част от дреха, не е ясно защо е сега тази стеснителност, ала ако жената на лекаря беше по-близо, щеше да види как лицето на момичето с тъмните очила се зачервява, въпреки че е толкова мръсно, който може, нека ги разбира жените, едната внезапно е обзета от срам, след като си легна с почти непознати мъже, а другата знаем, че щеше да е в състояние да й прошепне в ухото с цялото спокойствие на света, Не се срамувай, той не може да те види, щеше да има предвид собствения си мъж, то е ясно, да не забравяме как нагло го беше изкушила да дойде в леглото й, в края на краищата това са жени, който не ги познава, да ги взема. Все пак, може пък причината да беше друга, тук има още двама голи мъже и един от тях също я беше приел в леглото си.