Жозе Сарамаго - Слепота

Жената на лекаря събра оставените на пода дрехи, панталони, ризи, едно сако, блузи, пуловери, бельо, лепкаво от мръсотия, в тоя случай дори един месец киснене в белина нямаше да успее да му върне чистотата, хвана всичко под ръка, Стойте тук, каза, сега ще се върна. Изнесе дрехите на балкона, както беше сторила с обувките, там на свой ред се съблече, загледана в черния град под тежкото небе. Нито дори някоя бледа светлинка в прозорците, нито дори слабо отражение върху фасадите, онова там не беше град, беше огромно количество катран, който, изстивайки, се беше оформил във вид на сгради, покриви и комини, но всичко беше мъртво, угаснало. Кучето, облизало сълзите, се появи на балкона, беше неспокойно, но сега нямаше сълзи, които да подсуши, цялото отчаяние беше отвътре, очите бяха сухи. Жената на лекаря почувства хлад, сети се за останалите, там, насред стаята, които я чакаха голи, и те не знаеха за какво. Влезе. Бяха се превърнали просто в очертания без пол, неясни петна, сенки, губещи се в сянката. Но не помисли за тях, те се губят в светлината около тях, тъкмо светлината им пречи да виждат. Ще светна нещо, каза, в този момент съм сляпа почти колкото вас, Вече има ли ток, попита кривогледото момченце, Не, ще запаля една лампа за дървено масло, Каква е тая лампа, отново попита момчето, После ще ти покажа. В една от торбите потърси кибрит, отиде в кухнята, знаеше къде е прибрала зехтина, не й трябваше много, от една кърпа за подсушаване на съдове откъсна лента, за да направи фитил, после се върна в хола, където се намираше и лампата, за първи път, откакто я бяха произвели, щеше да послужи за нещо, отначало не изглеждаше, че съдбата й ще е такава, но никой от нас, лампи, кучета или хора, не е наясно от самото начало за какво точно е дошъл на тоя свят. Едно след друго на трите връхчета на лампата се запалиха плахо три малки бляскави бадемчета, които от време на време се удължаваха, докато не започнеше да изглежда, че горната им част ще се изгуби във въздуха, после се свиваха обратно в себе си и ставаха плътни и стабилни като малки камъчета от светлина. Жената на лекаря каза, Сега вече виждам, ще отида да ви донеса чисти дрехи, Но ние сме мръсни, напомни момичето с тъмните очила. И двете с жената на първия ослепял прикриваха с ръце гърдите и слабините си, Не е заради мен, помисли жената на лекаря, а е, защото светлината на лампата ги гледа. После каза, По-добре чисти дрехи върху мръсното тяло, отколкото мръсни дрехи върху чистото тяло. Взе лампата и отиде да прерови чекмеджетата на скриновете и гардеробите, след няколко минути се върна, носеше пижами, престилки, поли, блузи, рокли, панталони, тениски, всичко необходимо, с което да облече прилично седем души, вярно, че не всички бяха еднакви на ръст, но в слабостта си изглеждаха като близнаци. Жената на лекаря им помогна да се облекат, кривогледото момченце обу едни панталонки на лекаря, от тия, дето служат да се ходи с тях на плаж и в полето и които правят от всички ни деца. Сега вече можем да седнем, въздъхна жената на първия ослепял, заведи ни моля те, не знаем къде да отидем.

Холът е като всички холове, в средата му има една малка масичка, около нея са разположени канапета, които стигат за всички, на това тук сядат лекарят и жена му, също и възрастният с черната превръзка, на онова момичето с тъмните очила и кривогледото момченце, на другото жената на първия ослепял и първият ослепял. Изтощени са. Момченцето заспа веднага с глава в скута на момичето с тъмните очила, повече не се сети за лампата. Така мина един час, приличаше на щастие, под слабата светлина собствените им мръсни лица изглеждаха умити, очите на онези, които не спяха, блестяха, първият ослепял потърси ръката на жена си и я стисна и по този жест може да се прецени до каква степен покоят на тялото може да допринесе за хармонията на духовете. Тогава жената на лекаря каза, След малко ще хапнем нещо, но първо е редно да се разберем за това, как ще живеем тук, спокойно, няма да повтарям речта на високоговорителя, за спане има достатъчно места, имаме две стаи, които ще са за семействата, а тук могат да спят останалите, всеки на своето канапе, утре ще трябва да отида да потърся храна, тази, с която разполагаме, вече е на привършване, ще е от полза някой от вас да дойде с мен, за да ми помогне в носенето, но също така и за да започнете да научавате пътя за дома, да разпознавате ъглите, утре може да се разболея, или да ослепея, постоянно очаквам това да ми се случи и тогава ще трябва да се науча от вас, нещо друго, за физиологичните ви нужди на балкона има кофа, знам, че е неприятно да се ходи навън след тоя дъжд и на студа, но във всеки случай е по-добре така, отколкото къщата ни да смърди, нека не забравяме какъв беше животът ни, докато бяхме интернирани, слязохме надолу по всички стъпала на недостойното, всички, дори стигнахме до мерзостта, макар и по по-различен начин тук може да се случи същото, там все още имахме извинението за мерзостта на онези отвън, сега не, сега всички сме равни в лицето на доброто и злото, моля ви, не ме питайте кое е добро и кое зло, разбирахме го всеки път, когато ни се налагаше да направим нещо във времето, докато слепотата беше изключение, правилното и грешното са просто различни начини да възприемаме връзката си с останалите, не тази, която имаме със самите себе си, в нея няма на какво да се доверяваме, простете ми за нравоучителната проповед, просто вие не знаете, няма как да го узнаете, какво е да имаш очи в свят на слепи, не съм царица, не, просто съм тази, която се е родила да види ужаса, вие го усещате, но аз го усещам и го виждам, а сега край на речта ми, хайде да ядем. Никой нищо не попита, лекарят каза само, Ако отново имам очи, наистина ще гледам очите на хората, сякаш гледам душата им, Душата ли, попита възрастният с черната превръзка, Или духа, името няма значение, тъкмо тогава, съвсем изненадващо, като имаме предвид, че става дума за човек, който не е учил много, момичето с тъмните очила каза, Вътре в нас има нещо, което няма име, това нещо сме ние.