Жозе Сарамаго - Слепота

Дворът беше като девствена джунгла, последните дъждове бяха накарали тревата и плевелите, донесени от вятъра, да пораснат навсякъде, на зайците, които подскачаха наоколо, нямаше да им липсва прясна храна, кокошките се оправят и със сушата. Седяха на земята, бяха задъхани, усилието ги беше изтощило, до тях и трупът си почиваше, пазен от жената на лекаря, която пъдеше кокошките и зайците, зайците просто проявяваха любопитство и трепкаха с ноздри, докато кокошките вече бяха наточили клюнове, готови на всичко. Жената на лекаря каза, Преди да излезе на улицата, се е сетила да отвори вратичката на зайчарника, не е искала зайците да умрат от глад, Вярно е, че трудността не се състои в това, да живееш с хората, трудността е в това, да ги разбереш, каза лекарят. Момичето с тъмните очила бършеше мръсните си ръце в снопче трева, която беше отскубнала, вината беше нейна, беше хванала трупа там, където не биваше, ето до какво води липсата на очи. Лекарят каза, Трябва ни някаква мотика или лопата, тук може да се наблюдава как думите наистина неизменно се връщат, сега се появиха отново тези, казани по същите причини, първо беше човекът, който открадна автомобила, сега ще е старицата, която върна ключовете, след като бъдат погребани, няма да се виждат разликите, освен ако не са съхранени в нечия памет. Жената на лекаря се качи в дома на момичето с тъмните очила, за да вземе един чист чаршаф, наложи й се да избере някой по-малко мръсен, когато слезе долу, кокошките пируваха, зайците само предъвкваха свежа тревица. След като покри и загърна трупа, жената отиде да търси лопата или мотика. Намери и двете в една барака, където имаше и други инструменти. Аз ще се погрижа, каза, земята е влажна, копае се добре, вие си починете. Избра едно място, където нямаше корени, от онези, които се налага да се секат с последователни удари с мотиката, и не си мислете, че става дума за лесна работа, корените са хитри, знаят как да използват меката пръст, за да избягнат удара и да намалят смъртоносния ефект на гилотината. Нито жената на лекаря, нито съпругът й, нито момичето с тъмните очила, тя, защото беше отдадена на работата, те, понеже очите не им служеха за нищо, забелязаха, че по околните балкони са се появили слепци, не бяха много и не бяха на всички балкони, навярно ударите на мотиката ги бяха привлекли, нищо че пръстта беше рохка, неизбежно е, а да не забравяме, че винаги има скрит и по някой малък камък, който звучно отговаря на ударите. Бяха мъже и жени, които изглеждаха размити като привидения, можеше и призраци да са, които от любопитство са дошли да присъстват на погребението, просто за да си припомнят какво е било в техния случай. Жената на лекаря ги видя най-накрая, когато, приключила гроба, изпъна заболелите я бъбреци и поднесе ръка към челото си, за да избърше потта. Тогава, водена от някакъв неудържим импулс, извика към онези слепи и към всички слепи по света, Отново ще бъде, обърнете внимание, че не каза Ще се съживи, не е голяма работа, въпреки че речниците могат да потвърдят, да гарантират или да внушат, че става дума за пълни и точни синоними. Слепите се стреснаха и се прибраха вътре, не разбираха защо бяха казани тези думи, освен това надали бяха подготвени за такова разкритие, вижда се, че не бяха от ония, които ходеха на площада с вълшебните прозрения, за да бъде пълно, трябваше само да се добави главата за господ-да-я-благослови и самоубийството на скорпиона. Лекарят попита, Защо каза Отново ще бъде, на кого говореше, На едни слепи, които се появиха на балконите, стреснах се, навярно и тях съм уплашила, Но защо тези думи, Не знам, появиха се в главата ми и ги казах, Само остава да отидеш на площада, през който минахме, Да, проповед за зъба на заека и за клюна на кокошката, ела сега да ми помогнеш, оттук, точно така, хвани я за краката, аз ще я вдигна отсам, внимавай, да не вземеш ти да паднеш в гроба, добре, така, спусни я бавно, още, още, направих гроба по-дълбочък заради кокошките, като започнат да рият, никога не се знае докъде могат да стигнат, готово. Помогна си с лопатата, за да зарови гроба, отъпка добре пръстта, оформи могилата, която винаги се получава от излишната земя, направи всичко, сякаш с друго не се беше занимавала през живота си. Накрая откъсна едно розово клонче от храста, който растеше в единия ъгъл на двора, и го бодна в основата на гроба близо до главата. Ще я бъде ли отново, попита момичето с тъмните очила, Нея, не, отвърна жената на лекаря, по-скоро е необходимо живите да пребъдат, но не го правят, Вече сме наполовина умрели, каза лекарят, Все още сме наполовина живи, отвърна жена му. Отиде и прибра в бараката лопатата и мотиката, огледа двора, за да се увери, че всичко е наред, Какъв ред, се запита и сама си отговори, Редът, който иска мъртвите да са на мястото на мъртвите, а живите на мястото на живите, докато кокошките и зайците хранят други и се хранят от други, Бих искала да оставя някакъв знак на родителите си, каза момичето с тъмните очила, Не искам да ти отнемам илюзиите, каза лекарят, но първо би трябвало да намерят дома си, а това е малко вероятно, помисли си, че никога нямаше да стигнем дотук, ако нямаше кой да ни води, Така е, аз дори не знам дали още са живи, но ако не им оставя някакъв знак, нещо, ще се чувствам така, сякаш съм ги изоставила, Какво да бъде тогава, попита жената на лекаря, Нещо, което те да могат да разпознаят с пипане, каза момичето с тъмните очила, лошото е, че вече нямам по себе си нищо от едно време. Жената на лекаря я гледаше как седи на първото стъпало на аварийната стълба, ръцете й бяха отпуснати върху коленете, красивото й лице беше тъжно, косите й бяха разпилени по раменете, Вече знам какъв знак ще им оставиш, каза. Бързо се качи по стълбата, отново влезе вътре и се върна с една ножица и една връв, Каква ти е идеята, попита момичето с тъмните очила, неспокойно, усещайки как ножицата скърца, докато й реже косата, Ако твоите родители се върнат, ще сварят на дръжката на вратата да виси един кичур, от кого може да е, ако не от дъщеря им, попита жената на лекаря, Караш ме да ми се плаче, каза момичето с тъмните очила, и едвам го каза, вече го и направи, с глава, опряна в кръстосаните върху коленете ръце, изля мъката си, тъгата си, вълнението от идеята на жената на лекаря, после осъзна, че по неведоми пътища на чувствата плачеше също и за старицата от първия етаж, която ядеше сурово месо, ужасната вещица, която с мъртвата си ръка й беше върнала ключовете от дома. Тогава жената на лекаря каза, Какви времена, преобърна се редът, един символ, който почти винаги е бил знак за смърт, се превръща в знак за живот, Има ръце, които са способни на тези и други, по-големи чудеса, каза лекарят, Нуждата може много неща, скъпи мой, каза жена му, а сега стига сме философствали и вършили чудеса, да се хванем за ръце и да отидем при живота. Самото момиче с тъмните очила окачи на дръжката на вратата кичура коса, Мислиш ли, че родителите ми ще го намерят, попита, Дръжката на вратата е протегнатата ръка на един дом, отвърна жената на лекаря, и с тази ефектна фраза, така да се каже, сложиха край на гостуването.