Жозе Сарамаго: Слепота

Водиха този разговор един срещу друг, слепите очи на единия бяха вперени в слепите очи на другия, лицата им бяха пламнали и жарки и когато единият го изрече, а се оказа, че и двамата го искат, се съгласиха, че животът е решил да заживеят заедно, момичето с тъмните очила протегна ръцете си, просто за да ги подаде, а не защото знаеше накъде отива, докосна ръцете на възрастния с черната превръзка, който нежно я притегли към себе си, останаха да седят така заедно, не беше за първи път, разбира се, но сега бяха казани думите, с които се приеха един друг. Никой от останалите не направи никакъв коментар, никой не ги поздрави, никой не им пожела вечно щастие, в действителност не беше време за празници и илюзии, тишината все още е най-силният аплодисмент. Жената на лекаря просто сложи в коридора няколко възглавници от канапето, достатъчни, за да послужат за импровизирано удобно легло, после заведе там кривогледото момченце и му каза, От днес ще спиш тук. Що се отнася до случилото се в хола, всичко сочи, че през тази първа вечер окончателно се изясни случаят със загадъчната ръка, която изми гърба на възрастния с черната превръзка онази сутрин, когато изтече толкова много вода и всичката беше пречистваща.

На другия ден, докато все още си лежаха в леглото, жената на лекаря каза на мъжа си, Имаме малко храна вкъщи, ще трябва да пообиколим, сетих се днес да отидем до подземния склад на супермаркета, онзи, където бях първия ден, ако досега никой не го е намерил, ще можем да се запасим за една-две седмици, Ще дойда с теб и ще кажем на още един-двама да дойдат с нас, Предпочитам да сме само двамата, по-лесно е, а и няма опасност да се загубим, Докога ще смогваш да носиш товара на шестима души, които не могат да се оправят, Докато мога, но е вярно, че вече почват да ми липсват сили, понякога си давам сметка, че искам да съм сляпа, за да съм наравно с другите, за да нямам повече отговорности от тях, Свикнахме да зависим от теб, ако те загубим, ще е като да бъдем застигнати от втора слепота, благодарение на очите ти успяхме да сме по-малко слепи, Ще продължа докъдето мога, повече няма как да обещая, Един ден, когато разберем, че вече нищо добро и полезно не можем да направим на тоя свят, би трябвало да имаме кураж просто да напуснем живота, както каза той, Кой той, Щастливецът от вчера, Сигурна съм, че днес не би го казал, няма нищо по-добро, което да ти промени мнението, от солидната надежда, Вече има такава, дано продължи по-дълго, В гласа ти има нотки на нещо като горчивина, Горчивина, защо, Сякаш са ти взели нещо, което ти принадлежи, Говориш за случилото се с момичето, когато бяхме на онова ужасно място, Да, Спомни си, че дойде при мен, Паметта те лъже, ти отиде при нея, Сигурна ли си, Не бях сляпа, Ами аз бях готов да се закълна, че, Щеше да дадеш невярна клетва, Странно как паметта може да ни заблуди така, В този случай е лесно да се разбере, принадлежи ни повече онова, което само е дошло да ни се предложи, отколкото другото, което е трябвало да завоюваме, Нито тя ме е потърсила после, нито аз съм я търсил повече, Ако искате, ще се намерите в спомените, затова служат, Ревнуваш ли, Не, не ревнувам, нито пък ревнувах тогава, беше ми мъчно за вас, също и за мен, понеже не можех да ви помогна, Как сме с водата, Зле. След повече от пестеливото сутрешно хапване, разведрено от някои дискретни намеци и закачки за събитията от миналата вечер, с подходящо премерени думи заради присъствието на малолетен, напразна грижа, ако се сетим за скандалните сцени, на които беше свидетел по време на карантината, лекарят и жена му излязоха на работа, този път придружени от кучето, облизало сълзите, което не искаше да си остане вкъщи.

Видът на улиците се влошаваше с всеки изминал час. Боклукът сякаш нарастваше в нощните часове, сякаш отвън, от някоя неизвестна държава, където все още имаше нормален живот, тайно идваха да изсипят тук контейнерите си, ако не се намирахме в страната на слепите, щяхме да видим как посред целия този бял мрак напредват призрачните коли и камиони, натоварени с боклуци, остатъци, отломки, химически отпадъци, пепел, изгоряло масло, кокали, шишета, карантия, изтощени батерии, пластмаси, планини от хартия, няма само следи от храна, няма дори обелки от плодове, с които бихме могли да залъжем глада си в очакване на по-добри дни, които все предстоят. Вонята се отделя от огромното сметище като облак от отровен газ, Скоро ще се появят някои епидемии, повтори лекарят, никой няма да се измъкне, ние сме абсолютно беззащитни, От едната страна ни вали, от другата ни духа, каза жена му, И това не е, дъждът би ни послужил да утолим жаждата си, а вятърът би ни спасил частично от тая смрад. Кучето, облизало сълзите, върви и души неспокойно, забави се да изследва една купчина с боклуци, навярно е скрило отдолу някой голям деликатес, който сега не успява да открие, ако беше само, нямаше да мръдне оттам, но жената, която плака, вече е далече, негово задължение е да върви след нея, никога не се знае дали няма да се наложи да суши други сълзи. Трудно е да се върви. На някои улици, предимно по-наклонените, потокът на дъждовните води, превърнали се в буйна река, беше запокитил автомобили срещу автомобили или срещу сградите, разбивайки вратите, сривайки витрините, земята е покрита с парчета от дебело стъкло. Притиснато между два автомобила гние тялото на човек. Жената на лекаря отклонява поглед. Кучето, облизало сълзите, се приближава, но смъртта го плаши, прави още две крачки, но внезапно козината му настръхва и от гърлото му излиза раздиращ вой, проблемът на това куче е, че се е сближило прекалено много с хората, накрая ще страда като тях. Прекосиха един площад, където имаше групи от слепи, които се развличаха да слушат речите на други слепи, на пръв поглед нито едните, нито другите не изглеждаха слепи, говорещите разпалено обръщаха лица към слушателите си, слушателите внимателно обръщаха лица към говорещите. Издигаха се основните принципи на големите организирани системи, обсъждаха се частната собственост, свободният обмен, пазарът, борсата, данъчното облагане, лихвата, присвояването, отнемането на собствеността, производството, разпределението, потреблението, снабдяването и липсата на такова, богатството и бедността, комуникациите, репресията и престъпността, лотариите, сградите на затворите, наказателният кодекс, гражданският кодекс, законът за движение по пътищата, речниците, телефонният указател, мрежите за проституция, фабриките за боеприпаси, въоръжените сили, гробищата, полицията, контрабандата, дрогата, позволеният нелегален трафик, фармацевтичните разработки, играта, цената на леченията и на погребенията, справедливостта, заемите, политическите партии, изборите, парламентите, правителствата, за изпъкващата мисъл, за вглъбената мисъл, за плоската, острата, косата, концентрираната, разпиляната, изплъзващата се, за аблацията на гласните струни, за смъртта на словото. Тук се говори за организация, каза жената на лекаря на мъжа си. Вече забелязах, отговори той и млъкна. Продължиха да вървят, жената на лекаря отиде да направи справка с картата на града, която се намираше на един ъгъл, като стар пътен кръст. Бяха много близо до супермаркета, някъде тук тя падна и плака през онзи ден, когато помисли, че се е загубила, гротескно превита под тежестта на найлоновите торби, които за щастие бяха пълни, тогава кучето й помогна в безпътицата и мъката, това същото куче, което сега върви и ръмжи на глутниците, които се приближават прекалено много, сякаш ги предупреждава, Мен няма да ме измамите, махайте се. Една улица вляво, една вдясно и вратата на супермаркета се появява. Само вратата, тоест вратата я има, сградата я има, но не се виждат хора, които да влизат и да излизат, липсва онзи мравуняк от хора, които се срещат по всяко време на деня при подобни заведения, които живеят от наплива на големите тълпи. Жената на лекаря изпита опасения за най-лошото и каза на мъжа си, Дошли сме прекалено късно, вътре навярно вече няма и четвърт бисквита, Защо говориш така, Бяха спрели на пътеката пред супермаркета, докато си разменяха тези думи. До тях, сякаш чакаха да светне зеленото на светофар, имаше трима слепи. Жената на лекаря не забеляза физиономията, която направиха, на притеснена изненада, на нещо като объркан страх, не видя, че устата на един от тях се отвори, за да заприказва, но веднага след това се затвори, не забеляза бързото свиване на рамене, Сама ще узнаеш, се предполага, че си беше помислил този слепец. Вече насред улицата, докато я пресичаха, жената на лекаря и мъжът й не можеха да чуят забележката, която направи вторият слепец, Защо ли каза, че не вижда хора, които да влизат и да излизат, и отговора на третия сляп, Това е начин на изразяване, преди малко, като се спънах, ти ме попита дали не виждам къде стъпвам, същото е, все още не сме изгубили навика си да виждаме, Господи, колко пъти вече сме си го казвали, възкликна първият слепец.