Жозе Сарамаго: Слепота

Жената на лекаря едва влачеше крака. Сътресението я беше оставило без сили. Когато излязоха от супермаркета, тя, примряла, той, сляп, никой не би могъл да каже кой от двамата поддържа другия. Може би заради силната светлина й се зави свят, помисли, че ще припадне, но не се уплаши, беше просто припадък. Не успя да падне, нито да загуби напълно съзнание. Трябваше да полегне, да затвори очи, да диша бавно, ако можеше да остане за малко спокойна, притихнала, беше сигурна, че ще възвърне силите си, трябваше да възвърне силите си, найлоновите торби продължаваха да са празни. Не искаше да легне върху мръсотията на тротоара, да се върне в супермаркета, никога, дори и да умре. Огледа се наоколо. От другата страна на улицата, малко по-натам, имаше църква. Сигурно вътре имаше хора, като навсякъде, но трябваше да е добро място, където да си почине, поне едно време беше така. Каза на мъжа си, Трябва да възстановя силите си, заведи ме оттатък, Къде оттатък, Извинявай, придържай ме, аз ще ти кажа, Какво има там, Църква, ако можех да полегна за малко, бих станала като нова, Да вървим. В храма се влизаше с шест стъпала, шест стъпала, отбележете, които жената на лекаря изкачи с голямо усилие, още повече че трябваше да води и мъжа си. Вратите бяха отворени от край до край, това им помогна, защото дори една завеса, която да пази от вятъра, пък макар и от най-простите, в този случай би била тежко за преодоляване препятствие. Кучето, облизало сълзите, спря нерешително на прага. Направи го, защото въпреки свободата, на която се радваха кучетата в последно време, генетично им беше заложена в мозъка на всички забраната, която един ден, преди много време, е наложена на рода им, забраната да влизат в църквите, вероятно вината е на друг генетично заложен код, който им повелява да маркират територията си, където и да се намират. За нищо не им послужи добрата и вярна служба на предците на това куче, облизало сълзите, към светците, чиито гнусни рани са облизвали, преди да бъдат одобрени и обявени за светци, значи състраданието им е било от най-безинтересните, понеже добре знаем, че не всеки просяк се издига до святостта, колкото и рани да има по тялото и душата, където кучешкият език не стига. Сега това куче се осмели да влезе в святото място, вратата беше отворена, а портиер нямаше, но най-силната причина беше, че жената със сълзите вече беше влязла, дори не знам как може да се влачи тя, шепне в ухото на мъжа си една-единствена дума, Дръж ме, църквата е пълна, почти няма и педя свободен под, в действителност би могло да се каже, че тук няма и един камък, където да положиш глава, отново послужи кучето, облизало сълзите, с две изръмжавания и две атаки, всичко това без злоба, разчисти пространство, където жената на лекаря се остави да падне, предавайки тялото си на припадъка, най-накрая очите й бяха напълно затворени. Мъжът й напипа пулса й, беше стабилен и равномерен, само малко далечен, после направи усилие, за да я повдигне, не е добро това положение, трябва кръвта бързо да се върне в мозъка, да се увеличи мозъчното оросяване, най-добре ще е да я сложи да седне с глава между коленете и да разчита на природата и силата на гравитацията. Най-накрая след няколко провалени усилия успя да я повдигне. След минути жената на лекаря въздъхна дълбоко, леко помръдна, започваше да идва на себе си. Още недей да ставаш, каза мъжът й, задръж още малко главата си ниско, но тя се чувстваше добре, нямаше и помен от световъртеж, очите й вече можеха да видят плочите по пода, които кучето, облизало сълзите, благодарение на това, че три пъти енергично разора с крака, за да легне самото то, беше направило приемливо чисти. Вдигна глава към високите колони и сводове, за да провери стабилността на кръвообращението си, после каза, Вече се чувствам добре, но точно в този момент помисли, че е полудяла, че след като световъртежът й беше преминал, беше започнала да страда от халюцинации, не можеше да е истина онова, което очите й виждаха, онзи човек, прикован на кръста, имаше бяла превръзка на очите, до него имаше жена с пронизано от седем меча сърце, а очите й също бяха покрити с бяла превръзка, и не бяха само този мъж и тази жена, които се намираха в подобно състояние, всички образи в църквата бяха с превързани очи, скулптурите имаха парче бял плат, вързан около главите, на картините бяха теглили дебела бяла ивица боя, там имаше една жена, която учеше дъщеря си да чете, и двете бяха със закрити очи, и един мъж с отворена книга, където седеше малко момче, и на двамата очите бяха закрити, и един старец с дълга брада и три ключа в ръка, и очите му бяха закрити, друг мъж с пронизано от стрели тяло, и очите му бяха закрити, и една жена със запален фенер, и очите й бяха закрити, и един мъж с рани по дланите, стъпалата и гърдите, и очите му бяха закрити, и друг мъж с лъв, и на двамата очите им бяха закрити, и друг мъж с агне, и на двамата очите бяха закрити, и друг мъж с орел, и на двамата очите бяха закрити, и друг мъж с копие, победил един паднал мъж с рога и крака на козел, и на двамата очите бяха закрити, и друг мъж с везни, и очите му бяха закрити, и един старец без коса, който държеше бяла лилия, очите му бяха закрити, и друг старец, който се подпираше на гол меч, очите му бяха закрити, и една жена с гълъбица, и на двете очите бяха закрити, и един мъж с два гарвана, и на тримата очите бяха закрити, имаше само една жена, чиито очи не бяха закрити, тъй като вече бяха извадени и тя ги държеше на сребърен поднос. Жената на лекаря каза на мъжа си, Няма да ми повярваш, ако ти кажа какво имам пред очите си, всички образи в църквата са със закрити очи, Колко странно, защо ли, Откъде бих могла да зная, може да е дело на някой отчаян вярващ, когато е разбрал, че и той ще трябва да ослепее като останалите, а може самият тукашен свещеник да е бил, може би е помислил, че след като слепите няма да могат да виждат образите, и образите трябва да престанат да виждат слепите, Образите не виждат, Лъжеш се, образите виждат с очите, които ги гледат, само така слепотата е за всички, Ти продължаваш да виждаш, Ще виждам все по-малко, дори и да не изгубя зрението си, ще ставам все повече и повече сляпа с всеки изминал ден, защото няма да има кой да ме види, Дали свещеникът е закрил очите на образите, Беше просто мое хрумване, Това е единствената хипотеза, която има истински смисъл, единствената, която може да придаде някакво величие на тази наша мизерия, представям си как този човек влиза тук, идвайки от света на слепите, където после ще трябва да се върне, за да ослепее като тях, представям си затворените врати, празната църква, тишината, представям си статуите, картините, виждам го как минава от една към друга, как се качва в олтарите и връзва плата, с два възела, за да не се развърже и да падне, как полага две ръце боя върху картините, за да направи по-непроницаема бялата нощ, в която са влезли, този свещеник трябва да е бил човекът, извършил най-голямото светотатство на всички времена и всички религии, най-справедливият, най-крайно човечният, който е дошъл тук и най-накрая е заявил, че Господ не заслужава да вижда. Жената на лекаря не успя да отговори, някой до тях заговори преди нея, Що за разговор водите, кои сте вие, Слепи като теб, каза тя, Но аз те чух да казваш, че виждаш, Това е начин на изразяване, който трудно може да се загуби, още колко пъти ще трябва да се каже, И какво означава, че очите на образите са закрити, Истина е, А ти откъде знаеш, след като си сляпа, Ти също ще го узнаеш, ако направиш като мен, върви и ги докосни с ръце, ръцете са очите на слепите, А защо си го направила, Помислих, че след като сме стигнали дотук, още някой би трябвало да е сляп, А тия приказки, че свещеникът от църквата е закрил очите на образите, познавах го много добре, би бил неспособен да направи такова нещо, Никога не е възможно предварително да се знае на какво са способни хората, трябва да се изчака, да се даде време на времето, времето заповядва, времето е партньорът, който играе от другата страна на масата и държи в ръка всички карти от тестето, на нас ни се полага да съчетаем картите с живота, с нашия живот, Да се говори за игра в църквата е грях, Стани, използвай ръцете си, ако се съмняваш в думите ми, Заклеваш ли се, че е вярно, че очите на образите са закрити, Каква клетва ти трябва на теб, Закълни се в очите си, Заклевам се два пъти в очите, в моите очи и в твоите очи, Истина ли е, Истина е. Разговорът беше чут от слепите, които се намираха най-близо, и би било излишно да се каже, че не се наложи да изчакат потвърждението на клетвата, за да започне да се върти новината, да минава от уста на уста, беше шепот, който постепенно започна да променя тона си, първо звучеше невярващо, после неспокойно, отново невярващо, лошото беше, че в тълпата имаше суеверни хора с въображение, мисълта, че свещените образи са слепи, че техните състрадателни и измъчени погледи не виждат нищо повече от собствената си слепота, внезапно стана нетърпима, беше все едно да дойдат и да им кажат, че са обградени от живи мъртъвци, достатъчно беше да се чуе един вик, после друг, и друг, и веднага след това страхът обхвана всички, паниката ги тласна към вратата и тук се повтори вече известното, тъй като паниката е доста по-бърза от краката, които трябва да я носят, краката на беглеца накрая се оплитат в тичането, още повече, когато е сляп, и ето го внезапно на земята, паниката му казва, Ставай, бягай, идват да те убият, той много би искал да стане, но вече и други са се втурнали и са паднали, трябва да си дарен с много добро сърце, за да не избухнеш в смях при вида на тая гротескна бъркотия от тела, които търсят ръце, за да се освободят, и крака, за да избягат. Онези шест стъпала отвън са като пропаст, но в крайна сметка падането не е голямо, навикът да се пада прави тялото по-твърдо, да стигнеш до земята, вече само по себе си е облекчение, Оттук няма да се измъкна, е първата мисъл, и понякога последната при фаталните случаи. Също така неизменно едни се възползват от бедата на другите, както много добре го знаят, още от началото на света, наследниците и наследниците на наследниците. Отчаяното бягство на тези хора ги накара да изоставят вещите си, а когато нуждата надвие страха и те се върнат да ги потърсят, освен тежкия проблем да се изясни по задоволителен начин кое е било мое и кое твое, ще видим, че част от малкото храна, с която сме разполагали, е изчезнала, може би това е била циничната хитрост на жената, която каза, че очите на образите са закрити, лошотията на някои хора няма граници, да измислят такива лъжи само за да могат да откраднат от бедните хорица остатъците от неразпознаваема храна. Ала вината беше на кучето, облизало сълзите, като видя, че площадът е празен, отиде да души там, заплати за работата си, както беше естествено и справедливо, но показа, така да се каже, входа на мината, от което последва, че лекарят и жена му излязоха от църквата без угризения за кражбата с полупълни торби. Ако успеят да оползотворят поне половината от взетото, ще могат да бъдат доволни, а за останалата половина ще кажат, Не знам как хората са могли да ядат това, дори когато нещастието е общо за всички, винаги се намират такива, които да са по-зле от останалите.