Жозе Сарамаго - Слепота

Леглото на шефа на злодеите продължаваше да е в дъното на стаята, където бяха натрупани кутиите с храна. Леглата до неговото бяха махнати, човекът обичаше да се движи свободно, не искаше да се блъска в съседите си. Щеше лесно да го убие. Докато бавно приближаваше по тясната пътечка, жената на лекаря наблюдаваше движенията на онзи, когото скоро щеше да убие. Гледаше го как от удоволствие накланя глава назад, как сякаш вече й даваше гръкляна си. Бавно, жената на лекаря се приближи, заобиколи леглото и застана зад него. Сляпата продължаваше работата си. Ръката бавно вдигна ножицата, остриетата бяха разтворени, за да проникнат като два кинжала. В този момент, последния, слепият сякаш почувства някакво присъствие, но оргазмът го извади от света на обикновените усещания, отне му рефлексите, Няма да успееш да изпиташ наслада, помисли жената на лекаря и рязко спусна ръката си. Ножицата проникна с всичка сила в гърлото на слепия, завъртайки се около оста си, преодоля хрущялите и мембраните, после продължи стремглаво, докато не бе спряна от шийните прешлени. Викът едва се чу, можеше да е животинският хрип на някой, който еякулира, както вече се беше случило с много други, а може дори и точно това да беше в действителност, защото, докато струя кръв обливаше цялото му лице, в устата на сляпата конвулсивно бе изхвърлен зарядът от сперма. Нейният вик разтревожи слепите, те имаха достатъчно опит с виковете, но този не беше като останалите. Сляпата крещеше, не разбираше какво се е случило, но крещеше, без да знае как, навярно бе извършила каквото си мислеше, да изтръгне пениса му със зъби. Слепите оставяха жените и пипнешком приближаваха, Какво става, защо крещиш така, питаха, но сега върху устата на сляпата бе поставена една ръка, някой прошепна в ухото й, Замълчи, и после усети как леко я дърпат назад, Не казвай нищо, беше женски глас и това я успокои, ако може да се каже такова нещо сред многото вълнения. Слепият счетоводител вървеше най-отпред, той пръв докосна тялото, което беше паднало напряко на леглото, опипа го, Мъртъв е, възкликна след малко. Главата висеше от другата страна на леглото, кръвта все още излизаше на струи, Убили са го, каза. Слепите спряха объркани, не можеха да повярват на чутото, Как така са го убили, кой го е убил, Прерязали са му гърлото, има огромна рана, трябва да е оная курва, която беше с него, трябва да я заловим. Слепите отново тръгнаха, но този път по-бавно, сякаш се страхуваха да не се натъкнат на острието, убило техния водач. Не можеха да видят, че слепият счетоводител бързо преравяше джобовете на умрелия, че намери пистолета и малко найлоново пликче с десетина куршума. Вниманието на всички внезапно бе разсеяно от паниката на жените, които вече бяха станали и искаха да излязат оттук, но тъй като някои бяха изгубили представа къде е вратата на стаята, тръгнаха в обратната посока и се блъснаха в слепите, а пък те сметнаха, че ги нападат и тогава бъркотията от тела достигна кулминацията на делириум. Притихнала в дъното, жената на лекаря чакаше удобен момент да се измъкне. Придържаше сляпата със сила, а с другата ръка държеше ножицата, готова да нанесе първия удар, ако някой мъж се приближи. Засега свободното пространство на онова място я облагодетелстваше, но тя знаеше, че не бива да остава там. Няколко жени най-сетне бяха намерили вратата, други се бореха да се освободят от ръцете, които ги държаха, а една дори се опитваше да удуши врага си и да прибави още един труп към трупа. Слепият със счетоводството извика властно на своите, Спокойно, успокойте се, ей сега ще оправим нещата, и с намерение да направи заповедта си по-убедителна стреля във въздуха. Резултатът беше обратен на онова, което очакваше. Изненадани, че пистолетът вече е в други ръце и следователно имат нов шеф, слепите престанаха да се борят с жените, отказаха се да се опитват да ги подчинят, а един от тях очевидно вече се беше отказал от всичко, тъй като беше удушен. Тъкмо в този момент жената на лекаря реши да тръгне. Като нанасяше удари наляво и надясно, си проправяше път. Сега вече слепите крещяха и се блъскаха, качваха се един върху друг, който имаше очи да види, щеше да разбере, че в сравнение с тази предишната бъркотия беше просто шега. Жената на лекаря не искаше да убива, само искаше да излезе колкото се може по-бързо, а най-вече не искаше да остави зад себе си нито една сляпа. Вероятно този няма да оживее, помисли, когато заби ножицата в нечии гърди. Чу се втори изстрел, Хайде, хайде, казваше жената на лекаря, избутвайки пред себе си слепите жени, на които се натъкваше по пътя си. Помагаше им да станат, повтаряше, Бързо, бързо, сега слепият със счетоводството викаше от дъното на стаята, Хванете ги, не ги оставяйте да избягат, но вече беше твърде късно, вече всичките бяха в коридора, бягаха, препъвайки се, полуоблечени, придържайки парцалите, както можеха. Спряла на входа на стаята, жената на лекаря извика с гняв, Спомнете си как ви казах онзи ден, че няма да забравя лицето му, и занапред си мислете, че и вашите няма да забравя, Ще си платиш, заплаши слепият със счетоводството, ти и твоите приятелки, плюс тъпите мъже, които имате там, Не знаеш коя съм и откъде съм дошла, Ти си от първата стая от другата страна, каза един от онези, които бяха отишли да викат жените, а слепият със счетоводството добави, Гласът не лъже, достатъчно е да произнесеш и една дума близо до мен и си мъртва, Оня каза същото и ето го сега, Но аз не съм сляп като него, като вас, когато вие сте ослепели, аз вече съм познавал всичко на тоя свят, За моята слепота нищо не знаеш, Ти не си сляпа, мен не можеш да ме заблудиш, Може би аз съм най-сляпа от всички, аз убих, и отново ще убия, ако е необходимо, Преди това ще умреш от глад, от днес няма да има храна, дори да дойдете всички и да ни поднесете на тепсия и трите си дупки, с които сте се родили, Всеки ден, в който не се нахраним по ваша вина, ще умира по един от тук намиращите се, щом подаде носа си през тази врата, Няма да успееш, Ще успеем, да, отсега нататък ние ще вземаме храната, вие си яжте това, което имате, Курва, Курвите не са жени и не са мъже, те са курви, вече знаеш колко струват курвите. Побеснял, слепият със счетоводството стреля по посока на вратата. Куршумът прелетя между главите на слепите, без да засегне никого, и се заби в стената на коридора. Не ме уцели, каза жената на лекаря, и внимавай, ако ти свършат мунициите, има и други, които искат да бъдат шефове.