Жозе Сарамаго - Слепота

Когато лекарят и възрастният с черната превръзка влязоха в стаята с храната, не видяха, не можеха да видят седем голи жени. Сляпата с безсънието беше в леглото си, чиста, както никога не е била през живота си, докато друга жена миеше една по една своите другарки, а накрая и себе си.

На четвъртия ден злодеите пак се появиха. Идваха да привикат жените от втората стая да си платят данъка, но спряха за момент на вратата на първата, за да попитат дали тукашните жени са се съвзели от еротичните набези през нощта, Добре прекарана нощ, о, да, възкликна един от тях, облизвайки устни, а другият потвърди, Тия седем струваха колкото четиринайсет, вярно, че едната от тях не беше кой знае какво, но сред цялата бъркотия почти не се забелязваше, тия типове имат късмет, ако са достатъчно мъже за тях, По-добре да не са, така ще имат повече желание. От дъното на стаята жената на лекаря каза, Вече не сме седем, Някоя да не е избягала, попита през смях един от групата, Не е избягала, умря, О, по дяволите, значи вие ще трябва да работите повече следващия път, Не е голяма загуба, не беше кой знае какво, каза жената на лекаря. Объркани, пратениците не знаеха как да отговорят, онова, което току-що чуха, им се стори непочтено, някой от тях със сигурност дори си е помислил, че в крайна сметка всички жени са кучки, каква липса на уважение, да се говори за една жена по тоя начин, само защото гърдите й не бяха на мястото си и беше слаба откъм задника. Жената на лекаря ги гледаше как стоят на вратата, нерешителни, движейки телата си като механични кукли. Разпознаваше ги, и тримата я бяха изнасилили. Най-накрая един от тях тропна с тоягата си по пода, Да се махаме, каза. Ударите и предупрежденията, Дръпнете се, дръпнете се, ние сме, стихваха по коридора, после настана тишина, имаше някакви смесени шумове, жените от втората стая получаваха нарежданията да се появят след вечеря. Отново се чуха удари по пода, Дръпнете се, дръпнете се, силуетите на тримата слепи минаха покрай отвора на вратата и изчезнаха.

Жената на лекаря, която преди това разказваше приказка на кривогледото момченце, вдигна ръка и безшумно свали ножицата от пирона. Каза на момчето, После ще ти разкажа останалата част от приключението. Никой в стаята не я беше попитал защо беше говорила за сляпата с безсънието с такова презрение. След известно време събу обувките си и каза на мъжа си, Няма да се бавя, след малко ще се върна. Упъти се към вратата, там спря и зачака. След десет минути в коридора се появиха жените от втората стая. Бяха петнадесет. Някои плачеха. Не идваха в колона, а на групички, като отделните групички бяха свързани една с друга посредством ленти от плат, съдейки по вида им, навярно бяха съдрани от одеялата. Щом отминаха вратата, жената на лекаря ги последва. Нито една от тях не разбра, че имат компания. Знаеха какво ги чака, новините за униженията не бяха тайна за никого, в действителност в тях нямаше нищо ново, със сигурност светът така е започнал. Това, което ги ужасяваше, не беше самото изнасилване, а оргията, опозоряването, предчувствието за кошмарната нощ, петнадесет жени, проснати на леглата или на пода, а мъжете да минават от една на друга, задъхани като прасета, най-лошото от всичко е дали ще изпитам удоволствие, мислеше една от жените. Когато влязоха в коридора, по който се стигаше до стаята, която беше тяхна крайна цел, слепият часовой съобщи, Вече ги чувам, идват. Леглото бариера бързо беше отместено и жените влязоха една по една, Еха, толкова много, възкликна слепият счетоводител, докато броеше с въодушевление, Единадесет, дванадесет, тринадесет, четиринадесет, петнадесет, петнадесет са. Тръгна след последната и пъхна жадните си ръце под полата й, Тая тук вече пее, тая вече е моя, каза. Бяха престанали да проверяват и оценяват предварително физическите дадености на жените. И наистина, щом като и бездруго на всичките им беше съдено да минат през същото, нямаше смисъл да губят време и да охлаждат похотливостта си, като избират по височина и мерят бюстове и ханшове. Вече ги влачеха към леглата, вече ги събличаха грубо, не след дълго се чу обичайният плач, молбите и умоляванията, но отговорите, когато ги имаше, бяха все едни и същи, Ако искаш да ядеш, си отвори краката. И те ги отваряха, на някои им заповядваха да използват устите си, като на онази, която сега клечеше между коленете на шефа на тия злодеи, тя нищо не казваше. Жената на лекаря влезе в стаята, промъкна се бавно между леглата, но дори и тази предпазливост беше излишна, никой нямаше да я чуе, даже ако беше дошла по налъми, а пък ако в цялата тая суматоха някой я докоснеше и разбереше, че е жена, най-лошото, което можеше да й се случи, беше да се присъедини към останалите, дори нямаше да се забележи, в ситуация като тази не е лесно да се направи разлика между петнадесет и шестнадесет.