Жозе Сарамаго - Слепота

На вратата, която водеше към стаите от дясното крило, се появи една жена, която беше слушала скрита. Беше онази, чието лице бе обляно от кръв, онази, в чиято уста беше еякулирал убитият, онази, в чието ухо жената на лекаря беше казала, Замълчи, а сега същата тази жена си мисли, Оттук откъдето се намирам, седнала сред тези хора, не мога да ти кажа да замълчиш, да не ме издаваш, но ти със сигурност разпознаваш гласа ми, невъзможно е да си го забравила, ръката ми беше върху твоята уста, тялото ти беше притиснато от моето и аз ти казах, замълчи, сега дойде моментът да разбера наистина кого съм спасила, да узная коя си, затова ще говоря, затова ще кажа нещата високо и ясно, за да можеш да ме обвиниш, ако такава е твоята съдба и моята съдба, сега ще го кажа, Няма да отидат само мъжете, ще отидат и жените, ще се върнем на мястото, където ни унижиха, за да може от унижението да не остане нищо, за да можем да се освободим от него също както изплюхме онова, което изстреляха в устите ни. Каза го и зачака, докато жената не проговори, Където отидеш ти, там ще отида и аз, това каза. Възрастният с черната превръзка се усмихна, приличаше на щастлива усмивка, може би наистина беше такава, но не е сега моментът да го попитаме, по-интересно е да обърнем внимание на учуденото изражение на останалите слепи, сякаш нещо беше минало над главите им, птиче, облак, първата плаха светлина. Лекарят хвана ръката на жена си, после попита, Има ли тук все още такива, които мислят да открият кой е убил оня, или сме съгласни, че ръката, която е прерязала гърлото му, е ръката на всички ни, по-точно, ръката на всеки един от нас. Никой не отговори. Жената на лекаря каза, Да им дадем още един срок, да почакаме до утре сутрин, ако войниците не ни донесат храна, ще нападнем. Станаха, разделиха се, едни тръгнаха надясно, други наляво, не бяха проявили предвидливост и не бяха помислили, че някой сляп от стаята на злодеите можеше да е там и да подслушва, за щастие дяволът невинаги дебне зад вратата, тая приказка дойде съвсем на място. Съвсем неуместно се включи високоговорителят, в последно време някой път говореше, друг път не, но винаги по едно и също време, както беше обещал, със сигурност имаше в предавателя часовников механизъм, който в точния момент включваше записа, причината, поради която понякога пропускаше да се включи, ние няма да я узнаем, това са неща от външния свят, при всички положения доста сериозни неща, тъй като в резултат на тях се обърка календарът, така нареченото броене на дните, което някои слепи, маниаци по природа или любители на реда, вид умерена форма на манията, се бяха опитали да водят стриктно, като правеха възелчета на едно въженце, правеха го онези, които не вярваха на паметта си, подобно на онези, които си водят дневник. Този час беше ненавременен, навярно механизмът се беше повредил, някое счупено реле, някоя разкачена спойка, дано само записът да не се връща до безкрайност в началото, само това ни липсваше, не само слепи, ами и луди. По коридорите и в стаите властният глас се носеше като последно и ненужно предупреждение, Правителството съжалява, че е било принудено енергично да направи онова, което смята за свое право и за свой дълг, да защити с всички възможни средства народа в кризата, пред която сме изправени, когато е налице внезапна епидемия от слепота, наречена произволно бялата болест, и би желало да може да разчита на гражданското чувство и на сътрудничеството на всички хора, за да се спре разпространяването на заразата, тъй като се предполага, че става дума за зараза, а не просто за серия от съвпадения, необясними за момента. Решението да съберем на едно място засегнатите и на друго, близко място, макар и отделено, хората, с които са имали някакъв контакт, не е взето без сериозно обмисляне. Правителството е съвсем наясно с отговорността, която носи, и очаква онези, към които е отправено това съобщение, също да поемат, като съвестни граждани, полагащите им се отговорности, мислейки, че изолацията, в която сега се намират, ще е над всичко лично и ще е акт на солидарност към останалата част от нацията. След всичко казано молим за вашето внимание, за да чуете инструкциите, които следват, първо, лампите трябва винаги да светят, всеки опит за манипулиране на ключовете е безсмислен, не работят, второ, да напуснете сградата без позволение е равнозначно на незабавна смърт, трето, във всяка стая има телефон, който може да използвате единствено за да искате да ви доставят отвън продукти за хигиена и препарати за почистване, четвърто, интернираните ще перат на ръка своите дрехи, пето, препоръчва се всяка стая да си избере отговорник, става дума за препоръка, а не за заповед, интернираните ще се организират, както сметнат за добре, стига да изпълняват предходните заповеди и също и тези, които сега ще продължим да изреждаме, шесто, три пъти на ден на входа отляво и отдясно ще бъдат оставяни кутии с храна, те са предвидени за пациентите и за заподозрените в заразяване, седмо, всички остатъци трябва да бъдат изгорени, като за остатъци се смятат както излишъците от храна, така и кутиите, чиниите и приборите, които са произведени от горими материали, осмо, изгарянето трябва да се извършва във вътрешните дворове на сградата или околовръст, девето, интернираните носят отговорност за отрицателните последствия от това изгаряне, десето, в случай на пожар, бил той неволен или умишлен, пожарникарите няма да се намесят, единадесето, интернираните не бива да разчитат на никаква намеса отвън, ако се разболеят или ако има случаи на размирици и насилие, дванадесето, в случай на смърт поради каквато и да била причина интернираните ще погребат труповете в ограденото пространство без никакви формалности, тринадесето, комуникацията между крилото на слепите и това на заподозрените в заразяване ще се осъществява през централния корпус на сградата, там откъдето влязохте, четиринадесето, заподозрените в заразяване, които ослепеят, незабавно трябва да преминат в крилото на слепите, петнадесето, това съобщение ще се повтаря всеки ден, в същия час, за сведение на новопостъпилите. Правителството, в този момент светлините угаснаха и високоговорителят млъкна. Един от слепите безучастно направи възел на въженцето в ръцете си, после се опита да преброи възлите, дните, но се отказа, на места имаше възли върху възли, слепи, така да се каже. Жената на лекаря каза на мъжа си, Светлините угаснаха, Някоя крушка е изгоряла, няма нищо странно, след като светиха в продължение на толкова много дни, Угаснаха всичките, проблемът е външен, Сега и ти ослепя, Ще изчакам да изгрее слънцето. Излезе от стаята, прекоси атриума и погледна навън. Тази част от града тънеше в мрак, прожекторът на военните също беше угаснал, навярно го бяха включили в мрежата и сега, очевидно, нямаше ток.