Жозе Сарамаго - Слепота

Та четиримата доброволци запълзяха, двете жени по средата и по един мъж от двете страни, така се получи, не го направиха от мъжка любезност, нито от кавалерски инстинкт за защита на дамата, истината е, че всичко би зависело от ъгъла на изстрела, ако слепият със счетоводството стреля отново. В крайна сметка може пък и нищо да не се случи, на възрастния с черната превръзка му беше хрумнало нещо, преди да тръгнат, беше по-добро от предишните му идеи, а именно, другарите им тук да започнат да говорят високо, дори да викат, още повече че си имат причини за това, та по този начин да прикрият неизбежния звук от отиването и връщането и също от онова, което междувременно може да се случи, Бог знае какво. За няколко минути спасителите стигнаха до целта си, разбраха още преди да докоснат телата, кръвта, върху която се влачеха, беше като пратеник, който сякаш беше дошъл да им каже Аз бях животът, зад мен вече няма нищо, Господи, помисли жената на лекаря, колко кръв, и беше вярно, цяла локва, ръцете и дрехите залепваха за пода, сякаш дъските и плочите бяха покрити с клей. Жената на лекаря се надигна на лакти и продължи да напредва, другите бяха направили същото. Протегнаха се и най-накрая стигнаха телата. Другарите им отзад продължаваха да вдигат шум колкото можеха, сега приличаха на оплаквачки в транс. Ръцете на жената на лекаря и на възрастния с черната превръзка се приковаха към глезените на единия паднал, от своя страна лекарят и другата жена бяха сграбчили ръката и единия крак на другия, сега оставаше да ги издърпат и бързо да се махнат от линията на огъня. Не беше лесно, за това трябваше малко да се понадигнат, да застанат на четири крака, което беше единственият начин да успеят да използват ефикасно малкото си останали сили. Куршумът полетя, но този път не застигна никого. Обзелият ги страх не ги накара да избягат, напротив, даде им необходимата енергия, която липсваше. Миг след това вече бяха на сигурно място, бяха се приближили максимално до стената от страната на вратата на стаята, само някой много кос изстрел можеше да ги застигне, но беше съмнително слепият със счетоводството да е експерт в областта на балистиката, дори и най-елементарната. Опитаха се да вдигнат телата, но се отказаха. Не можеха да направят нищо повече от това да ги влачат, с тях идваше и изтеклата кръв, вече беше по-суха и само се размазваше, но имаше и друга кръв, прясна, която продължаваше да тече от раните. Кои са, попитаха онези, които чакаха, Как може да се разбере, като не виждаме, каза възрастният с черната превръзка, Не бива да оставаме тук, каза някой, ако те решат да ни нападнат, ще имаме много повече от двама ранени, Или умрели, каза лекарят, поне аз не усещам пулса им. Повлякоха телата през коридора, бяха като войска в отстъпление, когато стигнаха до атриума, спряха, човек би казал, че там са решили да си направят лагер, но истината е друга, силите им окончателно се изчерпаха, Оставам тук, не мога повече. Време е да се признае, че би било изненадващо, ако слепите злодеи, които преди бяха толкова деспотични и агресивни, толкова безскрупулно и с удоволствие брутални, сега не направят нищо повече от това да се защитават, издигайки барикади и стреляйки отвътре напосоки, сякаш се страхуваха да излязат в битка на бойното поле, лице в лице, очи в очи. Като всички неща в живота, и това си има своето обяснение, а то е, че след трагичната смърт на първия шеф в стаята отслабнаха дисциплината и чувството за подчинение, голямата грешка на слепия със счетоводството беше да си помисли, че е достатъчно да се домогне до пистолета, за да прибере заедно с него и властта в джоба си, но в резултат се случи тъкмо обратното, всеки път когато с изстрела излизаше искра от затвора на пистолета, или с други думи, с всеки изстрелян куршум губеше частица от властта си, предстои ни да видим какво ще се случи, когато мунициите свършат окончателно. Така както дрехите не правят монаха, така и скиптърът не прави краля, тази истина не бива да се забравя. И ако е сигурно, че в момента слепият със счетоводството е хванал кралския скиптър, то ни се иска да добавим също, че кралят, макар и мъртъв, макар и погребан в собствената си стая, и то недобре, само на три педи под земята, продължава да се помни, поне по миризмата се усеща изключително силно неговото присъствие. Междувременно изгря луната. През вратата на атриума към външната ограда прониква мътна светлина, която постепенно се усилва, телата са на пода, две от тях са умрели, останалите още са живи, постепенно придобиват форми, очертания, характерни черти и белези, цялата тежест на ужас без име, тогава жената на лекаря разбра, че вече няма никакъв смисъл, ако изобщо някога е имало, да продължава да се преструва, че е сляпа, вижда се, че тук никой не може да се спаси, и слепотата е такава, да се живее в свят, където е свършила надеждата. Следователно можеше да им каже кои са умрелите, този е помощник-фармацевтът, а другият е онзи, който каза, че слепите ще стрелят в тълпата, и двамата имаха право в известен смисъл, и няма нужда да ме питате откъде знам кои са, отговорът е прост, Аз виждам. Някои от присъстващите вече знаеха, но си бяха затраяли, други от известно време го подозираха и сега подозренията им се затвърждаваха, неочаквана беше апатията на останалите, и все пак, ако се замислим по-добре, може би не бива да се учудваме, при други обстоятелства признанието би било повод за огромно вълнение, за безкрайна изненада, какъв късмет си извадила, как си успяла да се измъкнеш от всеобщата беда, как се казват капките, които си слагаш в очите, дай ми адреса на твоя лекар, помогни ми да изляза от този затвор, в момента вече беше все едно, в смъртта слепотата е еднаква за всички. Но не биваше да стоят там, абсолютно незащитени, дори железата от леглата бяха оставили, а юмруците не служеха за нищо. Ръководени от жената на лекаря, извлякоха труповете на външната стълбищна площадка и ги оставиха там под лунната светлина, под млечната бледност на небесното тяло, бели отвън, черни отвътре. Да се върнем в стаите, каза възрастният с черната превръзка, по-късно ще видим какво можем да организираме. Каза го и думите му бяха толкова смахнати, че никой не им обърна внимание. Не се разделиха на първоначалните групи, по пътя се намериха и разпознаха, едните тръгнаха към лявото крило, други към дясното. Бяха дошли заедно дотук жената на лекаря и онази, която беше казала Където отидеш ти, там ще отида и аз, но сега в главата й се въртеше друга идея, точно обратната, ала не искаше да говори за нея, клетвите невинаги се изпълняват, веднъж поради слабост, друг път заради някоя по-висша сила, която не сме взели под внимание.