Жозе Сарамаго - Слепота

На другия ден, в часа за вечеря, ако някакви си оскъдни парчета корав хляб и вмирисано месо заслужават изобщо подобно име, на вратата на стаята се появиха трима слепи, дошли от другата страна, Колко жени имате тук, попита един от тях, Шест, отвърна жената на лекаря, с доброто намерение да изключи жената с безсънието, но тя я поправи с глух глас, Седем сме. Слепите се засмяха, По дяволите, каза един, значи вие ще трябва доста да поработите тази нощ, а другият предложи, Може би ще е по-добре да потърсим подкрепление от следващата стая, Не си струва, каза третият сляп, който можеше да смята, практически се падат по трима на жена, ще издържат. Отново се засмяха и онзи, който беше попитал колко жени има, разпореди, Когато приключите, елате при нас, и добави, Тоест, ако искате да ядете утре и да накърмите мъжленцата си. Повтаряха тези думи във всички стаи, но продължаваха да се забавляват със смешката, както и в деня, когато я бяха измислили. Превиваха се от смях, тропаха с крака, удряха с дебелите си тояги по земята, един от тях се сети внезапно, Ей, ако някоя от вас е с мензис, не я искаме, ще остане за следващия път, Никоя не е с мензис, каза спокойно жената на лекаря, Тогава се пригответе и не се бавете, чакаме ви. Обърнаха се и изчезнаха. Стаята потъна в тишина. Минута по-късно жената на първия ослепял каза, Не мога да ям повече, почти нищо нямаше в ръката й, а тя дори него не можеше да изяде, И аз не мога, каза сляпата с безсънието, И аз така, каза онази, за която нищо не се знаеше, Аз приключих, каза камериерката от хотела, Аз също, каза сестрата от кабинета, Аз ще повърна върху лицето на първия, който се приближи до мен, каза момичето с тъмните очила. Всички бяха прави, разтреперани, но решителни. Тогава жената на лекаря каза, Аз ще вървя напред. Първият ослепял покри главата си с одеялото, сякаш това можеше да послужи за нещо, вече и бездруго беше сляп, лекарят придърпа жена си към себе си, без да продума, я целуна бързо по челото, какво повече можеше да направи, на останалите мъже трябва да им беше все едно, нямаха нито права, нито задължения на съпруг спрямо някоя от жените, които тръгваха, затова никой не можеше да им каже. Рога, сложени с позволение, са двойно по-големи. Момичето с тъмните очила се нареди зад жената на лекаря, след нея, последователно, камериерката от хотела, сестрата от кабинета, жената на първия ослепял, онази, за която нищо не се знае, и накрая сляпата с безсънието, една гротескна колона от миризливи жени с парцаливи кирливи дрехи, изглежда невъзможно животинската сила на секса да е толкова могъща, че да притъпява обонянието, което е най-деликатното сетиво, не липсват и теолози, твърдящи, макар и не точно с тези думи, че най-голямото препятствие да се живее добре в ада е миризмата там. Бавно, водени от жената на лекаря, всяка поставила ръка върху рамото на тази преди нея, жените тръгнаха. Всички бяха боси, защото не искаха да загубят обувките си сред притесненията и бедите, през които им предстоеше да минат. Когато стигнаха до атриума на входа, жената на лекаря се отправи към вратата, навярно искаше да провери дали навън все още има свят. Когато усети свежия въздух, камериерката от хотела се сети стресната, Не бива да излизаме, войниците са отвън, а сляпата с безсънието каза, По-добре, за по-малко от минута ще сме мъртви, такива би трябвало да сме, мъртви до една, Ние ли, попита сестрата от кабинета, Не, всички, всички, които се намираме тук, поне бихме имали добро основание за това, че сме слепи. Никога не беше произнасяла толкова много последователни думи, откакто я бяха докарали. Жената на лекаря каза, Да вървим, само на когото му е писано да умре, ще умре, смъртта избира без предупреждение. Минаха през вратата, която водеше към лявото крило, тръгнаха по дългите коридори, жените от първите две стаи, ако пожелаеха, можеха да им кажат какво ги очаква, но се бяха свили в леглата си като пребити животни, мъжете не се осмеляваха да ги докоснат, дори не се опитваха да се приближат до тях, защото те започваха да крещят.

В дъното на последния коридор жената на лекаря видя един сляп, който стоеше на пост както обикновено. Той навярно беше чул провлечените стъпки, защото сигнализира, Вече идват, идват. Отвътре се чуха викове, цвилене, смях. Четирима слепи бързо отстраниха леглото, което служеше за бариера на входа, Бързо, момичета, влизайте, влизайте, всички тук сме като коне, хубаво ще си го получите, казваше един от тях. Слепите ги обградиха, мъчеха се да ги опипат, но веднага отстъпиха назад, препъвайки се, когато шефът им, онзи с пистолета, извика, Пръв избирам аз, вече знаете. Очите на всички онези мъже жадно търсеха жените, някои протягаха нетърпеливо ръце, ако случайно докоснеха някоя от тях, знаеха накъде да гледат. По средата на пътеката между леглата жените стояха като войници, които чакат да им бъде направена проверка. Шефът на слепите с пистолет в ръка се приближи толкова ловко и пъргаво, сякаш можеше да вижда с очите си. Постави свободната си ръка върху сляпата с безсънието, опипа я отпред и отзад, задника, гърдите, между краката. Сляпата започна да крещи и той я блъсна, Нищо не струваш, курво. Мина на следващата, която беше онази, за която нищо не се знаеше, сега вече опипваше с две ръце, беше пъхнал пистолета в джоба на панталона си, Вижте, тая не е никак лоша, и веднага премина на жената на първия ослепял, после на сестрата от кабинета, после на камериерката от хотела, възкликна, Момчета, тия мацки наистина са добри. Слепите изцвилиха и започнаха да блъскат с крака по пода, Да ги почваме, че вече става късно, Спокойно, каза онзи с пистолета, нека първо проверя останалите. Опипа момичето с тъмните очила и подсвирна, Олеле, падна ни се голямата печалба, от тая стока още не сме имали. Възбуди се, докато опипваше момичето, и премина на жената на лекаря, отново подсвирна, Тая е от по-зрелите, но май и тя ще се окаже страшна женска. Дръпна към себе си двете жени, почти му течаха лигите, когато каза, Ще взема тия, като свърша с тях, ще ви ги прехвърля. Завлече ги в дъното на стаята, където бяха струпани кутиите с храна, пакетите, консервите, килер, от който можеше да се изхрани цял полк. Всички жени вече крещяха, чуваха се удари, шамари, заповеди, Млъквайте, курви, тия женски са еднакви, дай им само да викат, Напъни я и ще млъкне, Я да им дойде ред при мен, да видите как ще молят за още, Побързай, че не издържам и минута повече. Сляпата с безсънието виеше от отчаяние под един сляп дебелак, останалите четири бяха обградени от мъже със смъкнати панталони, които се блъскаха едни други като хиени около мърша. Жената на лекаря се намираше до леглото, където я беше замъкнал шефът на слепите, стоеше права и с ръце конвулсивно стискаше рамката на леглото, видя как слепият с пистолета дръпна и разкъса полата на момичето с тъмните очила, как събу панталона си и с пръсти насочи члена си към вагината на момичето, как го вкара и тласна навътре, чу хрипове и мръсни думи, момичето с тъмните очила не казваше нищо, само отвори уста, за да повърне, извърнала глава настрани, очите й бяха насочени към другата жена, а той дори не забеляза какво става, миризмата на повърнато може да се забележи само когато въздухът и всичко останало не миришат на същото, накрая мъжът се разтърси целият, направи три мощни тласъка, сякаш забиваше три клина, задъха се като давещ се шопар, беше свършил. Момичето с тъмните очила плачеше тихо. Слепият с пистолета измъкна члена си, който все още капеше и каза с неравен глас, докато протягаше ръка към жената на лекаря, Не ревнувай, сега ще се погрижа за теб, а после повишил тон, Хей, момчета, можете да я вземете тая, но се отнасяйте към нея с нежност, че може пак да ми потрябва. Половин дузина слепи се втурнаха на кълбо по пътеката, хванаха момичето с тъмните очила и я понесоха почти влачейки я, Първо аз, първо аз, казваха всички. Слепият с пистолета беше седнал на леглото, мекият му член опираше в края на дюшека, панталоните му бяха омотани около краката. Коленичи тук, между краката ми, каза. Жената на лекаря коленичи. Смучи, каза той, Не, каза тя, Или ще ми го смучеш, или ще те фрасна, а и няма да вземеш храна, каза той, Не те ли е страх, че може да ти го отхапя, попита тя, Можеш да опиташ, ръцете ми са на гушата ти, ще те удуша, преди да успееш да ме разкървавиш. После каза, Разпознавам гласа ти, А аз лицето ти, Ти си сляпа, не можеш да ме видиш, Не, не мога да те видя, Тогава защо казваш, че разпознаваш лицето ми, Защото този глас може да има само такова лице, Смучи и престани с изисканите разговори, Не, Или ще ме смучеш, или в твоята стая никога повече няма да влезе и трохичка хляб, върви да им кажеш, че няма да ядат, защото си отказала да ме смучеш, и после ела да ми разкажеш какво е станало. Жената на лекаря се наведе напред, с върховете на два от пръстите на дясната си ръка хвана и повдигна лепкавия член на мъжа, а с лявата се подпря на пода, докосна панталона, опипа го, усети твърдия и студен метал на пистолета, Мога да го убия, помисли. Не можеше. Така както бяха панталоните му, свлечени и омотани около краката, беше невъзможно да стигне до джоба, където се намираше оръжието. Не мога да го убия сега, помисли. Приближи глава, отвори уста, затвори я, затвори очи, за да не гледа, започна да смуче.