Жозе Сарамаго - Слепота

Нещата бяха в такова състояние, когато дойде нареждане от злодеите да им се предадат още пари и ценни предмети, тъй като според тях предоставената храна вече беше надвишила стойността на първоначалното заплащане, впрочем пак според тях, те щедро бяха изчислили в полза на останалите слепи. Стаите, притеснени отвърнаха, че вече няма и пукната пара останала по джобовете, че всички събрани ценности съвсем стриктно са били предадени и че, този аргумент наистина е срамен, не би било справедливо решението, което не вземе под внимание различията в стойността на даденото, т.е. с думи прости, не е редно праведният да плаща вместо грешника, и затова не бива да се отрязва храната на онези, които вероятно имат още салдо в сметките си. Очевидно никоя стая не знаеше стойността на даденото от останалите, но всяка смяташе, че има основания да продължи да се храни, когато на другите вече са им свършили запасите. За щастие, благодарение на това назряващите конфликти умряха още в зародиш, злодеите бяха категорични, нареждането се отнасяше за всички и трябваше да бъде изпълнено от всички, дали е имало разлики при оценяването, ще си остане тайна в записаното от слепия счетоводител. В стаите дискусиите бяха горещи, груби, в някои случаи се стигна дори до насилие. Някои подозираха, че определени егоисти и злонамерени хора бяха скрили част от ценностите си в момента на събирането и по този начин се бяха хранили за сметка на онези, които съвсем почтено се бяха лишили от всичко за благото на общността. Други твърдяха, използвайки за лични цели онова, което допреди беше колективен аргумент, че предаденото от тях само по себе си е достатъчно да продължат да се хранят още много дни, вместо да трябва да влачат на гърба си разни паразити. Заплахата, която слепите злодеи бяха отправили в началото, че ще преровят стаите и ще накажат нарушителите, накрая бе изпълнена вътре във всяка една поотделно, добри слепи срещу лоши слепи, също злодеи. Не откриха кой знае какви богатства, но все пак намериха няколко часовника и няколко пръстена, повечето принадлежаха на мъже, а не на жени. Що се отнася до вътрешните правораздавателни мерки, не се случи нищо повече от няколко блъсканици напосоки и няколко слаби, зле насочени удара. Чуха се най-вече обиди и някоя и друга фраза от старата обвинителна реторика, като например, Ти може дори родната си майка да обереш, представете си, сякаш подобно безочие и други, още по-тежки деяния, за да бъдат извършени, трябваше да се изчака денят, в който всички щяха да ослепеят, и бидейки слепи, да изгубят пътеводната светлина на почтителността. Слепите злодеи приеха заплащането със заплахи за жестоко възмездие, които за късмет после не изпълниха, предположи се, че са забравили, но сигурното е, че в главите им вече се въртяха други идеи, както не след дълго ще стане ясно. Ако бяха изпълнили заплахите си, още повече нови несправедливости щяха да влошат положението, по случайност с незабавни драматични последици, тъй като две от стаите, за да прикрият престъплението за скритите ценности, за което бяха отговорни, се представиха за други стаи, натоварвайки невинните със собствената си вина, при положение че едната от стаите беше толкова почтена, че си беше предала всичко още първия ден. За щастие, за да не си създава повече работа, слепият счетоводител реши да записва поотделно на един лист хартия новите приходи и това се оказа добре дошло за всички, както за невинните, така и за виновните, понеже счетоводните нарушения със сигурност веднага щяха да му се набият в очите, ако ги отнесеше към съответните сметки.

След една седмица слепите злодеи заявиха, че искат жени. Просто така, Доведете ни жени. Това неочаквано, макар и не дотам необичайно искане, предизвика възмущение, каквото лесно можем да си представим, сразените емисари, които донесоха заповедта, веднага се върнаха там, за да съобщят, че стаите, трите отдясно и двете отляво, като слепите мъже и жени, спящи на земята, не правят изключение, са решили единодушно да не зачетат долнопробното нареждане, противопоставяйки му мнението, че не може до такава степен да се потъпква човешкото достойнство, в този случай на жената, и че ако третата стая от лявата страна си няма жени, отговорността, ако изобщо има такава, не може да им бъде приписана. Отговорът беше кратък и сух, Ако не ни доведете жени, няма да ядете. Унизени, емисарите се върнаха по стаите със заповедта, Или ще отидат там, или няма да ни дадат да ядем. Жените, които бяха сами, които нямаха партньор или нямаха постоянен такъв, веднага изразиха своя протест, не бяха съгласни да плащат храната на чуждите мъже с онова между краката си, една от тях дори се осмели да каже, забравяйки дължимото на пола си уважение, Аз мога да си позволя да отида там, но каквото изкарам, ще си е за мен, а ако пожелая, ще остана да живея при тях, така ще си имам осигурено легло и храна. Каза го точно с тези думи, но не го приведе в действие, навреме се сети за това, колко гадно щеше да е, ако трябва сама да задоволява сексуалния апетит на двадесет невъздържани мъжкари, които, съдейки по спешността на случая, май бяха заслепени от мерак. Обаче това изявление, направено така лекомислено във втората стая от дясната страна, не беше съвсем напразно, един от емисарите, притежаващ особено чувство за момента, веднага го поде, за да предложи да се излъчат доброволки за службата, имайки предвид, че това, което се прави по собствено желание, в общи линии е по-леко от онова, което се прави по задължение. Само една последна предпазливост, една последна проява на благоразумие го възпря да не завърши призива си с цитиране на добре познатата поговорка, че Който бяга за удоволствие, не се уморява. Въпреки това протестите избухнаха, още преди да приключи да говори, надигна се гняв от всички страни, най-безмилостно мъжете бяха унищожени морално, нарекоха ги сутеньори, сводници, паразити, вампири, експлоататори, мръсници, според културата, социалната среда и личния стил на справедливо възнегодувалите жени. Някои от тях обявиха, че съжаляват, задето са отстъпили, от чиста проба съчувствие и милосърдие, пред сексуалните молби на другарите по неволя, които сега толкова лошо им се отплащат, като искат да ги тласнат към най-злочестата съдба. Мъжете се опитаха да се оправдаят, че не е точно така и да не драматизират, по дяволите, хората се разбират с приказки, просто обикновено се търсят доброволци в подобни трудни и опасни ситуации, каквато е настоящата несъмнено, Всички рискуваме да умрем от глад, и вие, и ние. Някои от жените се успокоиха, бидейки призовани към разума по този начин, но една от останалите, получила внезапно вдъхновение, хвърли нова съчка в огъня, когато иронично попита, А какво щяхте да направите, ако те вместо да поискат жени, бяха поискали мъже, а, какво щяхте да направите, кажете ни да чуем. Жените ликуваха, Кажете, кажете, викаха в хор, въодушевени от това, че са притиснали мъжете до стената, че са ги уловили в собствения им капан на логиката, от който нямаше да могат да избягат, сега искаха да видят докъде ще стигне толкова хвалената мъжка адекватност, Тук няма педерасти, се осмели да протестира един мъж, Нито проститутки, отвърна жената, която беше отправила провокативния въпрос, А дори и да има, може да не са готови да бъдат такива тук заради вас. Почувствали неудобство, мъжете се свиха със съзнанието, че може да има само един отговор, който да удовлетвори отмъстителните жени, Ако бяха поискали мъже, щяхме да отидем, но нито един от тях не събра кураж да произнесе тези кратки, ясни и безсрамни думи, и толкова много се смутиха, че дори не се сетиха, че нямаше нищо опасно, ако ги бяха казали, след като копелетата не искаха да се облекчават с мъже, а с жени.