Жозе Сарамаго - Слепота

Малко по малко под жълтеникавата мръсна светлина на слабите лампи стаята изпадна в дълбок сън. Телата бяха заситени от трите хранения през деня, нещо, което преди рядко им се случваше. Ако продължат така нещата, накрая отново ще трябва да стигнем до заключението, че дори и в най-лошите беди е възможно да се намерят достатъчно добри неща, за да могат въпросните беди да бъдат понесени търпеливо, което, отнесено към настоящата ситуация, означава, че обратно на първите обезпокоителни предвиждания, концентрирането на храната в една-единствена разпределителна служба в крайна сметка имаше своите положителни страни, колкото и да се оплакваха някои идеалисти, че биха предпочели да се борят за живота си със собствени средства, дори и да им се наложи да изтърпят глад заради ината си. Спокойни за утрешния ден, забравили, че който плаща предварително, накрая се оказва зле обслужен, повечето слепи от всички стаи спяха дълбоко. Другите, уморени от това, безрезултатно да търсят достоен изход за изстраданите унижения, малко по малко също заспаха, сънувайки с надежда за по-добри дни от тези, по-свободни, ако не и с повече храна. В първата стая от дясната страна само жената на лекаря не спеше. Лежеше и мислеше за разказаното от съпруга й, когато за миг си беше помислил, че сред слепите крадци има един зрящ, някой, който те можеха да използват като шпионин. Странно беше, че по-късно не се върнаха отново към темата, сякаш на лекаря, вече ставаше навик, хич не му беше хрумнало, че неговата собствена жена продължава да вижда. Тя си помисли това, но не го каза, не искаше да произнася очевидните думи, Онова, което в крайна сметка той не може да направи, бих могла да го направя аз, Кое, щеше да попита лекарят, преструвайки се, че не разбира. Сега, с очи, вперени в ножицата на стената, се питаше сама себе си, За какво ми е да виждам. Беше й послужило да види ужаса, по-голям отколкото някога е могла да си го представи, беше й послужило да пожелае да е сляпа, нищо повече. С внимателно движение седна в леглото. Срещу нея спяха момичето с тъмните очила и кривогледото момченце. Забеляза, че двете легла се намираха съвсем близо едно до друго, момичето сигурно беше бутнало своето, за да е по-близо до детето, ако се налага да го утешава и да бърше сълзите му вместо изгубената му майка. Как не съм се сетила, помисли, можеше вече да съм събрала нашите легла, щяхме да спим заедно, без да се притеснявам непрекъснато да не би той да вземе да падне от леглото. Погледна мъжа си, който спеше тежко със съня на пълното изтощение. Не беше успяла да му каже, че е донесла ножицата и че тия дни ще трябва да му подстриже брадата, тая работа дори един слепец може да я свърши, стига да не приближава остриетата прекалено близо до кожата. Намери за себе си добро оправдание за това, че не му беше споменала за ножицата, После всички мъже щяха да идват при мен, нямаше да правя нищо друго, освен да подстригвам бради. Завъртя тялото си като за ставане, спусна крака на пода, потърси обувките си. Когато се канеше да ги обуе, спря, погледна ги съсредоточено и после отново ги остави. Отиде на пътеката между леглата и бавно започна да се придвижва към вратата на стаята. Босите й крака чувстваха лепкавата мръсотия по пода, но тя знаеше, че навън, в коридорите ще е още по-лошо. Поглеждаше ту към едната, ту към другата страна, за да види дали няма някой буден сляп, въпреки че дали един или повече, или ако ще цялата стая да будуваха, нямаше никакво значение, стига да не вдига шум, а дори и да вдигнеше шум, знаем към какво ни принуждават нуждите на тялото, които не подбират часа, в края на краищата тя просто не искаше съпругът й да се събуди и да усети липсата й навреме, за да попита, Къде отиваш, което може би е най-често задаваният от мъжете въпрос към жените им, другият е, Къде беше. Една от слепите жени седеше в леглото, беше се облегнала на ниската табла на леглото, празният й поглед беше вперен в отсрещната стена, без да може да я достигне. Жената на лекаря спря за момент, сякаш се страхуваше да не докосне онази невидима нишка във въздуха, сякаш допирът можеше да я прекъсне непоправимо. Сляпата вдигна едната си ръка, навярно беше усетила лека вибрация в атмосферата, после я спусна незаинтересувано, достатъчно й беше, че не може да спи заради хъркането на съседите си. Жената на лекаря продължи напред, колкото по-близо се намираше до вратата, толкова по-бързо се движеше. Преди да се отправи към атриума, погледна коридора, който водеше към останалите стаи от тази страна, по-нататък към тоалетните и накрая към кухнята и столовата. Имаше слепи, които лежаха покрай стените, бяха от онези, които при идването си не бяха успели да си завоюват легло, или защото по време на щурмуването бяха изостанали, или защото не им бяха достигнали сили да се преборят и да спечелят битката. Десет метра по-натам един сляп беше легнал върху една сляпа, беше вклинен между краката й, правеха го колкото се може по-дискретно, бяха от дискретните на публично място, но не беше необходимо човек прекалено много да наостря слух, за да разбере с какво бяха заети, още повече когато и двамата вече не можеха да сдържат охканията и стоновете, някоя и друга не добре артикулирана дума, което е признак, че всеки момент всичко ще свърши. Жената на лекаря спря, за да ги погледа, не от завист, тя си имаше мъж, който я задоволяваше, но заради някакво впечатление от друго естество, за което не намираше име, може би ставаше дума за чувство на симпатия, сякаш мислеше да им каже, Не ми обръщайте внимание, че съм тук, зная какво е, продължавайте, а можеше да е и чувство на състрадание. Дори и този миг на върховна наслада да можеше да продължи цял живот, вие двамата никога няма да успеете да станете един. Слепият и сляпата сега си почиваха, бяха се отделили един от друг, лежаха редом, но продължаваха да се държат за ръцете, бяха млади, може би влюбени, бяха отишли на кино и внезапно бяха ослепели там, или някаква чудна случайност ги беше събрала тук, но ако е така, как са се разпознали, и таз добра, по гласовете, то се знае, не само гласът на кръвта не се нуждае от очи, любовта, за която казват, че е сляпа, също има какво да каже. Обаче най-вероятно ги беше застигнало едновременно, в такъв случай тези преплетени пръсти не са от сега, те са си така от самото начало.