Жозе Сарамаго - Слепота

Противно на обичайното, коридорите бяха свободни, обикновено не беше така, когато излизаха от стаите, слепите редовно се сблъскваха, удряха и падаха, нападнатите ругаеха, пускаха груби псувни, нападателите отвръщаха в същия дух, но на никого не му правеше впечатление така да се разтоварват, особено бидейки слепи. Пред тях имаше глъчка от гласове и стъпки, навярно бяха пратениците от другата стая, които изпълняваха същото задължение. В какво положение сме само, докторе, каза първият ослепял, не ни стигаше, че сме слепи, ами попаднахме в лапите на едни слепи крадци, сякаш съм орисан, първо колата, сега тия ми крадат храната, отгоре на всичкото с пистолет, В това е цялата разлика, в оръжието, Но патроните не са неизчерпаеми, Нищо не е вечно, но въпреки това в този случай е по-добре патроните да си останат неизчерпаеми, Защо, Ако патроните свършат, то ще е, защото някой ги е изстрелял, а ние вече си имаме предостатъчно трупове, Намираме се в безумно положение, То е безумно, откакто сме влезли тук и въпреки това се справяме, Докторе, вие сте оптимист, Не съм оптимист, но не мога да си представя нищо по-лошо от това, което преживяваме, Аз се съмнявам, че за злото, за бедата няма граници, Може би сте прав, каза лекарят, а после, сякаш си говореше сам на себе си, Нещо ще трябва да се случи тук, заключение, в което се съдържаше известно противоречие, или в крайна сметка има нещо по-лошо от това, или оттук насетне всичко ще тръгне към по-добро, въпреки че засега не личи. Съдейки по изминатия път и по ъглите, покрай които свиха, наближаваха третата стая. Нито лекарят, нито първият ослепял бяха идвали някога тук, но конструкцията на двете крила съвсем логично се подчиняваше на строга симетрия, който познаваше добре дясното крило, лесно можеше да се ориентира в лявото и обратното, достатъчно беше да свие наляво от едната страна, когато от другата трябваше да свие надясно. Чуха гласове, навярно бяха онези, които вървяха пред тях, Трябва да изчакаме, каза лекарят тихо, Защо, Ония вътре ще искат да знаят какво точно им носят, за тях е все едно, тъй като вече са яли, не бързат, Вече сигурно наближава време за обяд, Дори и да можеха да виждат, на тия за нищо не би им послужило да го знаят, дори часовници си нямат вече. След приблизително петнадесет минути размяната приключи. Двамата мъже минаха покрай лекаря и първия ослепял, от разговора им ставаше ясно, че носят храна, Внимавай да не падне, казваше единият, а другият мърмореше, Не знам дали ще стигне за всички, Ще затягаме коланите. Плъзгайки ръка по стената, следван неотлъчно от първия ослепял, лекарят продължи напред, докато пръстите му не докоснаха рамката на вратата, Ние сме от първата стая отдясно, съобщи на хората вътре. Опита се да пристъпи напред, но кракът му се удари в някакво препятствие. Усети, че е легло, поставено напряко, беше сложено, за да служи като обменно гише, Организирани са, помисли, това не се е случило импровизирано. Чу гласове, стъпки, Колко ли са, жена му беше казала за десетина, но не беше изключено да са доста повече, със сигурност не всички са били в атриума, когато са отишли да откраднат храната. Онзи с пистолета беше шефът, тъкмо неговият язвителен глас каза, Хайде да видим какви богатства ни носи първата стая от дясната страна, и после, като сниши тон, каза на някого, който трябваше да се намира по-близо, Пиши. Лекарят се вцепени, какво означава това, той каза Пиши, значи там има някой, който може да пише, значи има някой, който не е сляп, вече случаите са два, Трябва да внимаваме, помисли, утре тоя тип може да е сред нас, без да го усетим, тая мисъл на лекаря се различаваше малко от онова, което си мислеше първият ослепял, С пистолет и шпионин, загубени сме, вече няма да можем да вдигнем глава. Слепият вътре, капитан на крадците, вече беше отворил чантичката, с ловки ръце вадеше, опипваше и разпознаваше предметите и парите, несъмнено можеше да различи с пръстите си златото от останалото, също стойността на банкнотите и монетите, лесно е, когато човек има опит, само след няколко минути разсеяният слух на лекаря започна да долавя ясния звук от боцкане на хартия, по който веднага разпозна, че там има някой, който пише с брайлово писмо, наречено още анаглиптография, чуваше се едновременно глухият отчетлив звук от пробиването на дебелата хартия и почукването на острието върху металната пластина на намиращата се отдолу дъска. Значи сред слепите престъпници имаше един обикновен слепец, един сляп човек като всички онези хора, които преди се наричаха слепи, очевидно беше хванат в мрежата с останалите, не му беше времето ловецът да вземе да проверява, Вие от едновремешните слепи ли сте, или от новите, обяснете ни по какъв начин не виждате. Какъв късмет са извадили, не стига, че им се е паднал счетоводител, а можеха да го използват и за водач, един слепец с подготовка на слепец си е нещо друго, струва колкото тежи в злато. Инвентаризацията продължаваше, на няколко пъти оня с пистолета искаше мнението на счетоводителя, Какво мислиш за това, а той прекъсваше записването, за да си каже какво смята, казваше, Дрънкулка, тогава оня с пистолета коментираше, Много са дрънкулките, няма да ядете, или Добро е, а коментарът ставаше, Най-добре е да си имаш работа с почтени хора. Накрая върху леглото бяха сложени три кутии, Ще вземете толкова. Лекарят ги преброи, Три не стигат, каза, получавахме по четири, когато храната беше само за нас, в същия момент усети хладното дуло на пистолета върху врата си, за сляп нямаше лош мерник, Ще наредя да ви вземат по една кутия всеки път, когато се оплачеш, сега върви, ще отнесеш тези и ще благодариш на Бог за това, че все още имаш какво да ядеш. Лекарят промърмори, Добре, и грабна две кутии, първият ослепял се погрижи за третата и сега по-бавно от преди, тъй като бяха натоварени, изминаха обратния път до стаята. Когато стигнаха до атриума, където май нямаше никого, лекарят каза, Никога повече няма да ми се отвори подобна възможност, Какво искате да кажете, попита първият ослепял, Той опря пистолета във врата ми, можех да го изтръгна от ръцете му, Би било рисковано, Не толкова, колкото изглежда, аз знаех къде е пистолетът, той не можеше да знае къде са ръцете ми, Въпреки това, Сигурен съм, че в онзи момент той беше по-слепият от двама ни, жалко, че не помислих, или по-скоро помислих, но не се осмелих, А после, попита първият ослепял, Какво после, Да предположим, че наистина бяхте изтръгнали пистолета му, не ми се вярва да можехте да го използвате, Ако бях сигурен, че това ще оправи положението, щях, Но не сте сигурен, Не, наистина не съм, Значи е по-добре оръжието да е у тях, поне докато не ни нападнат, Заплашването с оръжие си е нападение, Ако бяхте взели пистолета му, щеше да започне истинската война, а най-вероятно нямаше да си тръгнем оттам, Имате право, каза лекарят, ще се престоря, че съм помислил за всичко това, Докторе, вие си спомнете какво ми казахте преди малко, Какво съм казал, Че нещо ще трябва да се случи, Случи се, но не се възползвах, Друго ще е, не това.