Жозе Сарамаго - Слепота

Не беше и този път. Когато на сутринта се събуди, много рано както обикновено, очите й виждаха така ясно както и преди. Всички слепи в стаята спяха. Помисли как ще трябва да им съобщи, дали да ги събере всичките и да им каже новината, а може би за предпочитане беше да го направи по-дискретно, без много показност, сякаш не иска да отдаде голямо значение на случая, Представете си, кой би помислил, че аз ще съхраня зрението си сред толкова ослепели хора, или пък, може би по-подходящо, да се престори, че наистина е била сляпа, но внезапно си е възвърнала зрението, този начин дори щеше да ги обнадежди, Щом като тя е започнала да вижда, щяха да си казват едни на други, може би и ние ще започнем, но можеше и да й кажат, Щом като си толкова здрава, върви си, тогава тя щеше да им отвърне, че не може да си тръгне без мъжа си, а и след като Войската не позволяваше никой сляп да напусне карантината, не им оставаше друг избор, освен да й позволят да остане. Някои слепи се бяха размърдали в леглата си, както всяка сутрин се облекчаваха от газовете, но от това атмосферата не стана по-отвратителна, нивото на насищане вече навярно беше достигнато. Не беше само смрадта, която на талази се носеше от клозетите, на пориви, от които да му се доповръща на човек, прибавяха се и миризмите на двеста и петдесет души, чиито тела гинеха в собствената си пот и не можеха, и не знаеха да се умият, обличаха все по-мръсни дрехи и спяха в легла, където нерядко имаше изпражнения. За какво можеха да им послужат сапуните, белината и прахът за пране, които тънеха в забвение, след като душовете бяха запушени или несвързани с водопровода, след като каналите връщаха мръсната вода, която се разливаше извън баните и мокреше дъските по пода в коридора, и се процеждаше в процепите между плочките. В каква лудост се каня да се хвърля, разколеба се тогава жената на лекаря, дори и те да не искат от мен да ги обслужвам, а няма нищо по-сигурно от това, аз самата не бих издържала да не започна да мия и да чистя, за колко време биха ми стигнали силите, това не е работа за сам човек. Куражът й, който преди изглеждаше толкова категоричен, започваше да рухва, да се разпада малко по малко пред гнусната действителност, която нахлуваше през ноздрите й и обиждаше зрението й, сега когато трябваше да премине от думи към дела. Аз съм страхлива, промърмори съкрушено, затова щеше да е по-добре да съм сляпа, нямаше да се правя на мисионерка. Трима слепи бяха станали, единият от тях беше помощник-фармацевтът, канеха се да заемат позиции в атриума, за да приберат частта от храната, която се полагаше на първата стая. Не можеше да се твърди, щом тъкмо очи липсваха, че разпределението се правеше на око, повече опаковки, по-малко опаковки, тъкмо обратното, жалко беше да се гледат как се лъжеха, докато броят, и започваха отначало, някой по-недоверчив по природа искаше да узнае какво точно отнасят останалите, винаги имаше разправии, някой и друг удар, някой и друг шамар, отправен слепешката, както си му е редът. В стаята вече всички бяха будни, готови да получат своята порция, с опита бяха установили един доста удобен начин да правят разпределението, започваха със занасянето на всичката храна в дъното на стаята, където бяха леглата на лекаря и жена му, на момичето с тъмните очила и на момченцето, което викаше майка си, отиваха да си я вземат оттам, двама по двама, започваха от леглата, които се намираха най-близо до изхода, едно дясно и едно ляво, две дясно и две ляво, и така последователно, без разправии и блъсканици, отнемаше повече време, то се знае, но спокойствието компенсираше чакането. Първите, т.е. онези, които веднага получаваха храната на една ръка разстояние, си сервираха последни, освен кривогледото момченце, разбира се, което винаги приключваше с яденето, преди момичето с тъмните очила да получи своята порция, от което следваше, че част от онова, което й се полагаше на нея, накрая неизменно се озоваваше в стомаха на детето. Слепите до един стояха с глави, извърнати по посока на вратата, чакаха да чуят стъпките на другарите си, несигурният, но непогрешим шум на човек с товар, но звукът, който внезапно се чу, не беше този, по-скоро сякаш идваха на бегом и без товар, ако такъв подвиг можеше да се отнесе до хора, които не могат да видят къде стъпват. И все пак не би ни хрумнало да кажем нещо друго, когато задъхани се появиха на вратата, Какво ли се е случило навън, та да дойдат така, на бегом, а и тримата вече стояха на вратата и искаха да влязат едновременно и да съобщят неочакваната новина, Не ни позволиха да вземем храната, каза един, а другите повториха, Не ни позволиха, Кой, войниците ли, попита някакъв глас, Не, слепите, Кои слепи, тук всички сме слепи, Не знаем кои са, каза помощник-фармацевтът, но мисля, че са от онези, които дойдоха накуп, последните пристигнали, И как така не ви позволиха да вземете храната, попита лекарят, до момента не е имало никакъв проблем, Те казват, че с това е приключено, от днес, който иска да яде, ще трябва да си плати. Чуха се протести от всички краища на стаята, Не може да бъде, Шайка бандити, Срамота, слепи срещу слепи, не съм очаквал, че ще трябва да преживея такова нещо, Да се оплачем на сержанта. Някой по-решителен предложи да се съберат всички и да отидат да си вземат каквото им се полага, Няма да е лесно, беше мнението на помощник-фармацевта, те са много, останах с впечатлението, че са голяма група, а най-лошото е, че са въоръжени, Въоръжени ли, как така, Поне тояги имат, още ме боли ръката от удара, който ми нанесоха, каза някой от другите, Да се опитаме да разрешим това с добро, каза лекарят, Ще дойда с вас да говоря с тия хора, навярно има някакво недоразумение, Ами да, докторе, съгласен съм, каза помощник-фармацевтът, но съдейки по поведението им, се съмнявам, че ще успеете да ги убедите, Както и да е, трябва да отидем там, не можем да стоим така, Ще дойда с теб, каза жената на лекаря. Малката група излезе от стаята, освен оня, който се оплакваше от ръката, той сметна, че вече е изпълнил дълга си, и остана да разказва на останалите за рискованото си приключение, храницата на две крачки, а стена от тела я брани, С тояги, настояваше.