Жозе Сарамаго - Слепота

Такива са нещата навън, заключи възрастният с черната превръзка, но аз не знам всичко, разказвам само онова, което съм видял със собствените си очи, тук се прекъсна, направи пауза и се поправи, С моите очи, не, тъй като имах само едно, а сега дори него нямам, т.е. имам едно, но то не ми служи за нищо, Така и не ви попитах защо не използвахте стъклено око вместо превръзка, А за какво ми е, бихте ли ми обяснили, попита възрастният с черната превръзка, Обикновено така се прави, заради естетиката, освен това е доста по-хигиенично, маха се, измива се и се слага, като с протезите, Ами да, я ми кажете тогава какво би било положението днес, ако всички ослепели бяха изгубили, имам предвид изгубили материално, и двете си очи, за какво би им послужило да ходят сега с две стъклени очи, Наистина не би им послужило за нищо, След като накрая всички ще ослепеем, както ми се струва, че ще стане, за какво ни е естетика, а що се отнася до хигиената, кажете ми, докторе, каква хигиена може да има на това място, Навярно само в един свят от слепи хора нещата биха могли да са такива, каквито са в действителност, каза лекарят, Хората също, никой не може да ги види, Хрумна ми нещо, каза възрастният с черната превръзка, хайде да играем на една игра, за да убиваме времето, Как може да се играе, без да се вижда на какво се играе, попита жената на първия ослепял, Няма да е точно игра, просто всеки от нас ще каже какво точно е виждал в момента, в който е ослепял, Може да е неудобно, спомена някой, Който не иска да участва в играта, няма да участва, само не бива да се лъже, Дайте пример, каза лекарят, Ще дам, да, каза възрастният с черната превръзка, ослепях, докато гледах сляпото си око, Какво искате да кажете, Ами много просто, усетих сякаш празната ми орбита се беше възпалила отвътре и махнах превръзката, за да погледна, точно тогава ослепях, Прилича на парабола, каза един непознат глас, окото, което отказва да признае собственото си отсъствие, Аз, каза лекарят, ровех из учебници по офталмология точно заради случващото се в момента, последното, което видях, бяха ръцете ми върху книгата, Моят последен образ беше различен, каза жената на лекаря, вътрешността на линейката, докато помагах на мъжа си да влезе, Моя случай вече го разказах на доктора, каза първият ослепял, бях спрял на един светофар, светеше червено, имаше хора, които пресичаха улицата насам и натам, точно тогава ослепях, после онзи, дето умря оня ден, ме заведе вкъщи, лицето му, разбира се, не го видях, Що се отнася до мен, каза жената на първия ослепял, последното, което помня да съм видяла, беше кърпичката ми, стоях си вкъщи и плачех, вдигнах кърпичката към очите си и в този миг ослепях, Аз, каза сестрата от кабинета, тъкмо бях влязла в асансьора, протегнах ръка да натисна копчето и внезапно престанах да виждам, представете си колко се притесних, затворена там, сама, не знаех дали трябва да се кача нагоре, или да сляза, не намирах копчето за отваряне на вратата, Моят случай, каза помощник-фармацевтът, беше по-прост, чух, че имало ослепяващи хора, тогава си помислих какво ли ще е, ако и аз ослепея, затворих очи да проверя и като ги отворих, бях сляп, Прилича на друга парабола, каза непознатият глас, ако искаш да си сляп, ще бъдеш сляп. Млъкнаха. Останалите слепи се бяха върнали по леглата си, което не беше малка работа, защото, макар и да знаеха наистина номерата си, само започвайки от единия край и броейки от едно нагоре или от двадесет надолу, можеха със сигурност да стигнат, докъдето искат. Когато мърморенето от броенето, монотонно като дълга молитва, престана, момичето с тъмните очила разказа какво й се беше случило, Бях в една хотелска стая, върху мен имаше един мъж, на това място млъкна, засрами се да каже какво е правила там и че е видяла всичко в бяло, но възрастният с черната превръзка попита, И видяхте всичко в бяло, така ли, Да, отвърна тя, Може би вашата слепота не е като нашата, каза възрастният с черната превръзка. Оставаше само камериерката от хотела, Оправях едно легло, някой беше ослепял в него, вдигнах и проснах белия чаршаф пред себе си, подпъхнах го отстрани, както трябва да бъде, и докато го заглаждах с двете си ръце, престанах да виждам, спомням си как заглаждах чаршафа, бавно, беше долен чаршаф, заключи, сякаш беше от особено значение. Вече всички ли разказаха своята история от времето, когато са виждали, попита възрастният с черната превръзка, Аз ще разкажа моята, ако няма повече кой друг, каза непознатият глас, Ако има други, ще говорят после, кажете, Последното, което видях, беше една картина, Картина, повтори възрастният с черната превръзка, и къде беше тя, Бях в музея, представляваше нива с гарвани и кипариси, и слънце, което сякаш беше направено от парчета от други слънца, Това по всичко прилича на някой холандец, Мисля, че да, но имаше и едно давещо се куче, вече наполовина беше потънало, горкичкото, Що се отнася до това, само испанец може да е, преди него никой не е рисувал така куче, след него друг не се е осмелявал, Може, имаше и една каруца, натоварена със сено, теглена от коне, пресичаше река, Имаше ли къща отляво, Да, Значи е англичанин, Може, но не ми се вярва, защото там имаше и една жена с бебе на ръце, Жени с бебета на ръце най-често се виждат по картините, Така е, не бях обърнал внимание, Не разбирам как в една картина могат да се съберат толкова различни картини, при това от толкова различни художници, А имаше и едни мъже, които ядяха, Толкова много обеди, закуски и вечери има в историята на изкуството, че само по тази информация е невъзможно да се разбере кой се е хранил, Мъжете бяха тринайсет, О, това улеснява, продължете, Имаше също и една гола жена с руси коси в мида, която се люшкаше в морето, и много цветя край нея, Италианец, разбира се, И една битка, Това е като случая с хранещите се и с майките с деца на ръце, не е достатъчно, за да се разбере кой я е нарисувал, Умрели и ранени, То се знае, рано или късно всички деца умират, войниците също, И един уплашен кон, С очи, които сякаш ще изхвръкнат от орбитите, При конете е така, и какви други картини имаше в тази ваша картина, Не разбрах, ослепях тъкмо когато разглеждах коня. Страхът заслепява, каза момичето с тъмните очила, Точни думи, вече сме били слепи в момента, когато сме ослепели, страхът ни е ослепил, страхът ще продължи да ни държи слепи, Кой говори, попита лекарят. Един слепец, отвърна гласът, просто един слепец, това имаме тук. Тогава възрастният с черната превръзка попита, Колко слепи са необходими, за да направят слепота. Никой не успя да му отговори. Момичето с тъмните очила го помоли да включи радиото, може би имаше новини. Имаше, но по-късно, междувременно послушаха музика. В даден момент на вратата на стаята се появиха няколко слепи, един от тях каза, Колко жалко, че не си донесох китарата. Новините не бяха окуражаващи, носеше се слух, че скоро ще се създаде единно правителство за национално спасение.