Жозе Сарамаго - Слепота

Още през първите двадесет и четири часа, каза, ако новината е вярна, имаше стотици случаи, всичките еднакви, всичките проявили се по един и същ начин, внезапно, при пълно отсъствие на наранявания, искряща белота в полезрението, никаква болка преди, никаква болка след. Втория ден се заговори за известен спад в броя на новите случаи, станали десетки, а не стотици, и това накара Правителството веднага да обяви, че съобразно с обоснованите перспективи, ситуацията скоро ще е под контрол. Оттук нататък, с изключение на някои отделни коментари, които нямаше как да бъдат избягнати, разказът на възрастния с черната превръзка нямаше да се препредава буквално, а да бъде заместен с промяна в пряката му реч, ориентирана към поставяне на акценти върху информацията с помощта на правилно използван и подходящ речник. Причина за тази промяна, непредвидена преди това, е неправдоподобният контролиран изказ, използван от разказвача, който замалко да го дисквалифицира като помощник-разказвач, важен несъмнено, тъй като без него нямаше как да разберем какво се е случило във външния свят, като помощник-разказвач, казахме, на тези необикновени събития, при положение че се знае, че описанието на каквито и да било факти печели само от точността и коректността на използваните думи. Но да се върнем на темата, значи Правителството отхвърли хипотезата, която първоначално беше раздухвана, че страната се намира под въздействие на непозната до момента епидемия, предизвикана от все още неидентифициран болестотворен агент с незабавно действие и с пълна липса на предварителни инкубационни признаци или латентност. Та най-вероятно ставаше дума, съгласно новото научно мнение, за случайно и злощастно временно съвпадение на също така все още неизяснени обстоятелства, в чието патогенно действие вече беше възможно, подчертаваше комюникето на Правителството след обработката на наличните данни, които сочеха скорошна крива на разрешаване на проблема, да се наблюдават признаци на тенденция за изчерпване. Един коментатор по телевизията намери доста успешна метафора, като сравняваше епидемията, или каквото е там, с полетяла нагоре стрела, която, щом достигне връхната точка на своя полет нагоре, за миг спира като увиснала и веднага след това започва да описва задължителната крива надолу, като гравитацията се опитва да я ускори, докато напълно изчезне ужасният кошмар, който ни тормози, ако е рекъл Господ, така коментаторът се връщаше към тривиалния човешки обмен и към самата епидемия, бяха половин дузина думи, които неизменно се появяваха по всички средства за социална комуникация, като винаги накрая формулираха милостивия призив нещастните слепи да възвърнат съвсем скоро изгубеното си зрение и им обещаваха в същото време солидарност от страна на организираните обществени звена, официални и частни. Някога, много отдавна, подобни доводи и метафори били превеждани от неустрашимия човешки оптимизъм на хората в поговорки като следната, Всяко чудо за три дни, или литературно казано, Така както няма добро, което да продължи вечно, така също няма и зло, което да е вечно, върховни максими за онези, които са имали време да се учат от обратите на живота и съдбата и които, отнесени към страната на слепите, би трябвало да се четат така, Вчера виждахме, днес не виждаме, утре ще виждаме, с лека въпросителна интонация в последната третина от изречението, сякаш благоразумието в последния миг е решило така или иначе да добави многоточие на съмнение в обнадеждаващото заключение.

За съжаление, не след дълго се оказа, че тези надежди и очаквания на правителството са напразни, както и предвижданията на научната общност, които просто се сринаха. Слепотата повличаше, не като внезапен прилив, който потапя всичко и отнася всичко пред себе си, а като коварно просмукване на хиляди живи поточета, които, мокрейки бавно земята, внезапно я потапят цялата. Пред общественото безпокойство, вече на път да не бъде овладяно, властите се заеха бързо с провеждането на лекарски срещи, предимно на офталмолози и невролози. Заради времето, което трябваше да отнеме организирането, не се стигна до свикването на конгреса, който някои искаха, но пък в замяна на това не липсваха колоквиуми, семинари, кръгли маси, някои отворени за публиката, други при закрити врати. Ефектът от съчетаването на явната безполезност на дебатите със случаите на внезапно ослепяване посред сесиите с викове на оратора, Сляп съм, сляп съм, беше, че вестниците, радиото и телевизията, почти всички, престанаха да се занимават с подобни инициативи. Изключение правеше дискретното и изцяло достойно за похвала поведение на някои средства за комуникация, които живеейки за сметка на сензациите от всякакъв вид, от чуждите успехи и нещастия, не искаха да изгубят нито един повод, който им се предлагаше, да разкажат на живо, с целия драматизъм на ситуацията, за внезапното ослепяване на някой професор по офталмология примерно.