Жозе Сарамаго - Слепота

Братският прием не продължи дълго. Възползвайки се от въодушевлението, някои от слепите се бяха измъкнали с няколко кутии, колкото бяха успели да пренесат, очевидно непочтен начин да се преборят с предполагаемите несправедливости при разпределянето на храната. Добронамерените, които все се намират, каквото и да си говорим, протестираха възмутено, че така не може да се живее, Ако не можем да си имаме доверие, докъде ще стигнем, питаха някои реторично, макар и съвсем основателно, Това, което си просят тия гадове, е един як пердах, заплашваха други, в действителност нищо не просеха, но всички разбраха какво ще да рече тая приказка, изразът беше леко подобрен вариант на един цинизъм, който бихме могли да простим поради факта, че беше много уместен. Вече в атриума, слепите се съгласиха, че най-практичният начин за разрешаване на първата част от възникналата деликатна ситуация е да разделят между двете стаи останалите им кутии, за щастие бяха четен брой, и да създадат комисия, също от четен брой членове, която да разследва и възстанови изгубените кутии, или с други думи, откраднатите кутии. Прахосаха известно време да се разправят, както вече им беше станало навик, кое да е първо и кое второ, т.е. дали първо трябваше да се нахранят и после да се занимават с разследването, или обратното, като надделя мнението, че по-подходящо, имайки предвид дългите часове, които прекараха без храна, е да започнат със задоволяване на стомаха и после да преминат към проверките, И не забравяйте, че трябва да погребете вашите, каза един от първата стая, Все още не сме ги убили, а вече искаш да ги погребваме, отвърна един шегобиец от втората, заигравайки се весело с думите. Всички се засмяха. Ала не след дълго разбраха, че измамниците не са си в стаите. На вратите и на двете стаи през цялото време стояха слепци, които чакаха храната да дойде, и те казаха, че действително са чули по коридорите да минават хора, които сякаш много бързат, но в стаите никой не е влизал, още повече пък с кутии с храна, в това можеха да се закълнат. Някой подсказа, че най-сигурният начин да разпознаят ония типове е всички присъстващи да заемат леглата си, очевидно празните легла щяха да са на тарикатите, та само трябваше да се изчакат да се върнат откъдето се бяха скрили да си облизват мустаците, и да им се метнат отгоре, за да се научат да уважават свещения принцип за колективната собственост. Но изпълняването на предложението, впрочем уместно и пропито от дух на справедливост, имаше своето огромно неудобство да се отложи незнайно за кога желаната и по това време вече изстинала закуска, Първо да се нахраним, каза един от слепите, и болшинството решиха, че да, по-добре е първо да се нахранят. В същия момент, на някое скришно местенце в старите и порутени постройки, крадците навярно се тъпчеха с двойни и тройни порции от дажба, която неочаквано се оказа подобрена, състоеше се от кафе с мляко, студено действително, бисквити и хляб с маргарин, докато почтените хора трябваше да се задоволят с два-три пъти по-малко, и то не от всичко. Чу се отвън, чуха го някои от първото крило, докато меланхолично хрускаха солени бисквити, че високоговорителят призовава заразените да приберат своята част от храната. На един от слепите, със сигурност под влияние на лошата атмосфера, възникнала заради извършеното престъпление, му дойде вдъхновение, Ами ако ги причакаме в атриума, те биха се стреснали яко, само като ни видят, може да изпуснат една-две кутии, но лекарят каза, че не му се струва добро това, би било несправедливо да накажат невинните. Когато всички свършиха с яденето, жената на лекаря и момичето с тъмните очила отнесоха в градината картонените кутии, празните съдове от мляко и кафе, хартиените чаши, с две думи, всичко, което не ставаше за ядене, Трябва да изгорим боклука, каза после жената на лекаря, да разкараме тия ужасни мухи.

Седнали на леглата, всеки на своето, слепите зачакаха заблудените овце да се върнат в стадото, Те са едни овчи хора, направи коментар един груб глас, без да знае, че така прави паралел с пасторалната реминисценция на човек, който няма никаква вина, че не знае да се изразява по друг начин. Ала негодниците не се появяваха, навярно се бяха усъмнили, със сигурност и сред тях имаше някой умник, както този, който се беше сетил за боя. Минутите минаваха, някои слепи си бяха полегнали, а единици от тях дори вече бяха заспали. То, скъпи хора, тук само спим и ядем. Ако добре преценим нещата, не сме съвсем зле. Стига храната да не липсва, без нея не може да се живее, сме като на хотел. В противен случай би била направо голгота, слепец навън, в града, да, направо голгота. Да върви, препъвайки се по улиците, всички да бягат от него, семейството му да живее в ужас, да се страхуват да се приближат до него, майчина любов, синовна обич, приказки, навярно щяха да постъпят с мен по същия начин, щяха да ме затворят в някоя стая и да ми оставят чинията пред вратата, ако благоволят. Разглеждайки ситуацията хладно, без предразсъдъци и съжаления, защото те винаги помрачават разсъдливостта, трябваше да се признае, че властите бяха проявили далновидност, когато решиха да съберат слепите заедно, всяка жаба да си знае гьола, това е правилото на добросъседството, като при прокажените, несъмнено оня лекар в дъното има право, като казва, че трябва да се организираме, проблемът наистина е в организацията, първо храната и после организацията, и двете са необходими в живота, да се изберат няколко дисциплинирани и дисциплиниращи хора да ръководят, да се установят съгласувани правила за съжителство, прости неща, метене, подреждане и миене, от това не можем да се оплачем, дори ни пращат сапун и прах за пране, да се поддържат оправени леглата, основното е да не губим уважението към себе си, да се избягват конфликтите с военните, които изпълняват дълга си да ни пазят, предостатъчно умрели си имаме, да попитаме кой знае истории, които да разказва вечер, истории, приказки, анекдоти, все едно, представете си какъв късмет би било, ако някой знае Библията наизуст, бихме повтаряли всичко от сътворението на света, важното е да се изслушваме един друг, жалко, че си нямаме радио, музиката винаги е била голямо развлечение, а и бихме следили новините, например, ако измислят лек за нашата болест, каква радост би настанала тук.