Жозе Сарамаго - Слепота

Вече в леглата си, слепите се надяваха сънят да се смили над тъгата им. Дискретно, сякаш имаше опасност останалите да видят жалкото представление, жената на лекаря беше помогнала на мъжа си да се поизчисти, доколкото беше възможно. Сега царуваше една болестна тишина, като в болница, когато пациентите спят и страдат в съня си. Седнала и с бистър ум, жената на лекаря гледаше леглата, тъмните силуети, открояващата се бледост на едно лице, ръка, която помръдна в съня си. Питаше се дали и тя ще ослепее като тях, какви ли необясними причини я бяха предпазили до момента. С уморен жест вдигна ръце към лицето си, за да отмести косата си, и помисли, Всички ще започнем да миришем лошо. В този миг започнаха да се чуват едни въздишки, едни стонове, едни тихи, първоначално приглушени викове, звуци, които приличаха на думи, които трябваше да са думи, но чието значение се губеше във все по-високите тонове, които ги превръщаха във викове, в сумтене и накрая в хрипове. Някой започна да протестира там в дъното, Свине, вие сте като свинете. Не бяха свине, само един сляп мъж и една сляпа жена, които навярно никога нямаше да узнаят един за друг повече от това.

Стомах, който работи напразно, се буди рано. Някои от слепите отвориха очи, когато утрото още беше далече, но в техния случай не се дължеше чак толкова на глада, колкото на факта, че биологическият им часовник, или както там обикновено е прието да се нарича, вече беше разстроен, предположили бяха, че е ясен ден, и си помислиха, Поспал съм, но веднага разбраха, че не е така, чуваше се хъркането на останалите, а това не допускаше объркване. Е, от книгите се знае, но повече от житейския опит, че който осъмва рано заради удоволствие или от необходимост, не понася добре в негово присъствие да продължават да спят дълбоко, още повече важи за случая, за който говорим, защото има голяма разлика между слепия, който спи, и другия, на когото за нищо не му е послужило да си отвори очите. Подобни наблюдения от психологическо естество заради тънкостта си, видимо несъвместими с невероятния размер на катаклизма, който се опитваме да опишем в този разказ, служат единствено да обясним защо всички слепи бяха будни толкова рано, някои, както казахме в началото, ги бяха събудили изискванията на стомаха, а останалите бяха изтръгнати от съня заради нетърпението на ранобудните, които не се затрудниха да вдигнат повече шум от неизбежния и поносим за дома и стаята. Тук няма само добре възпитани и дискретни хора, някои са едни диваци, които сутрин храчат и се облекчават от газове, без да мислят кой е там, всъщност истината е, че и през деня правят същото, затова атмосферата е все по-тежка и няма какво да се направи, само вратата се отваря, прозорците не мотат да се стигнат, понеже са разположени високо.

Жената на лекаря беше легнала до мъжа си и се бяха притиснали един в друг максимално плътно заради тясното легло, а и защото им доставяше удоволствие. Доста усилия им коства да запазят приличие и да не постъпят като онези, които някой беше нарекъл свини. Погледна часовника си. Беше два часът и двадесет и три минути. Вгледа се по-внимателно и установи, че стрелката на секундите не се движи. Беше забравила да навие проклетия часовник. Или тя беше за окайване, да ми се не види, щом дори това просто задължение не успях да изпълня, само след три дни изолация. Без да успее да се овладее, се разплака конвулсивно, сякаш току-що я беше сполетяла най-лошата беда. Лекарят помисли, че и жена му е ослепяла, че се е случило онова, от което се е страхувал, почти безразсъдно щеше да я попита, И ти ли ослепя, когато в последния момент я чу да прошепва, Не е това, не е това, и после с бавен шепот, почти недоловим, със скрити под одеялото глави, Колко съм глупава, не съм навила часовника, и продължи да плаче неутешимо. Момичето с тъмните очила стана от леглото си от другата страна на пътеката и водено от хлиповете, се приближи с протегнати ръце, Нещо тревожи ли ви, имате ли нужда от нещо, питаше, докато се придвижваше, и докосна с двете си ръце полегналите тела. От дискретност трябваше незабавно да ги отдръпне и със сигурност мозъкът й беше наредил да го стори, но ръцете не се подчиниха, само направиха по-лек контакта, не повече от слаб допир на кожата с грубото затоплено одеяло. Имате ли нужда от нещо, попита отново момичето и сега вече да, ръцете й се отдръпнаха, вдигнаха се и се изгубиха в стерилната белота и липсата на опора. Все още хлипайки, жената на лекаря стана от леглото и прегърна момичето, Няма нищо, внезапно бях обзета от тъга, Щом вие, която сте толкова силна, се отчайвате, значи наистина нямаме спасение, оплака се момичето. По-спокойна, жената на лекаря мислеше, гледайки момичето отпред, Вече почти не се забелязват следи от конюнктивита, колко жалко, че не мога да й го кажа, би била доволна. Да, навярно би останала доволна, въпреки че подобно задоволство е абсурдно, не толкова защото е сляпа, а защото всички наоколо също са слепи, за какво й е да има такива красиви, ясни очи, щом няма кой да ги види. Жената на лекаря каза, Всички имаме моменти на слабост, но все още ни остава възможността да плачем, плачът често е спасение, има случаи, когато бихме умрели, ако не поплачем, Кой знае, тази слепота не е като другите видове, може както е дошла, така и да изчезне, Вече ще е късно за умрелите, Всички ще умрем, Но не трябва да бъдем избивани, а аз убих един човек, Не се обвинявайте, такива бяха обстоятелствата, тук всички сме виновни и невинни, много по-лошо постъпиха войниците, които ни пазят, но дори и те могат да прибегнат до най-голямото извинение, страха, Какво не бих дала да бях оставила горкия човек да ме опипа, сега щеше да е жив, а моето тяло щеше да си е точно такова каквото е, Не мислете повече за това, успокойте се, опитайте се да поспите. Придружи я до леглото, Хайде, легнете си, Вие сте много добра, каза момичето, а после сниши глас и каза, Не знам какво да правя, идва ми цикълът, а не си нося дамски превръзки, Спокойно, аз имам. Ръцете на момичето с тъмните очила търсеха къде да се хванат, но жената на лекаря нежно ги хвана в своите, Спокойно, спокойно. Момичето затвори очи, остана така в продължение на минута, може би щеше да заспи, ако не беше внезапният смут, който настъпи, някой беше отишъл в тоалетната и когато се беше върнал, леглото му се беше оказало заето, не нарочно, другият беше станал поради същата причина, бяха се разминали по пътя и, разбира се, на никого не му беше хрумнало да каже, Слушайте, да не вземете да сбъркате леглото, като се върнете. Права, жената на лекаря гледаше двамата слепци, които се караха, забеляза, че не жестикулират, че почти не мърдат телата си, бързо бяха научили, че сега само от гласа и слуха имаше някаква полза, разбира се, не им липсваха ръце, можеха да се борят и да се бият, да размахат юмруци, както се казва, но за едно разменено легло нямаше смисъл, де да бяха такива всички грешки в живота, достатъчно щеше да е да се разберат, Номер две е моето, номер три е вашето, да се разберем веднъж завинаги, Ако не бяхме слепи, нямаше да се случи подобна грешка, Имате право, Проблемът е, че сме слепи. Жената на лекаря каза на мъжа си, Целият свят е събран тук вътре.