Жозе Сарамаго - Слепота

Когато в началото слепите тук се брояха на пръсти, когато беше достатъчно да се разменят две-три думи, за да могат непознатите да се превърнат в другари по неволя, а с още три-четири взаимно си прощаваха всички грешки, някои от които доста сериозни, а ако прошката не можеше да е пълна, трябваше само търпеливо да се изчакат няколко дни, ясно се видя колко странни притеснения им се наложи да изживеят на горките всеки път когато тялото им изискваше някое от онези спешни облекчавания, които обикновено наричаме задоволяване на нуждите. Въпреки това, и макар и знаейки колко рядко се среща съвършеното възпитание и че дори и дискретното благоприличие си има своите уязвими моменти, трябва да признаем, че първите слепи, докарани под карантина, успяха, повече или по-малко съзнателно, да носят достойно кръста на предимно есхатологичната същност на човешката природа. Но сега, когато вече бяха заети всички легла, двеста и четиридесет, без да броим слепите по пода, никое въображение, колкото и богато и изобретателно да е на сравнения, не би могло да опише с точност размера на свинщината, настанала наоколо. Не само състоянието, до което бързо бяха доведени тоалетните, зловонни дупки, каквито трябва да са клоаките за осъдени души в ада, а също и липсата на уважение на някои и спешната нужда на други, които за съвсем кратко време превърнаха коридорите и местата за преминаване в клозет, който отначало се използваше рядко, а после стана навик. Невнимателните или притиснатите от нуждата си мислеха, Няма значение, никой не ме вижда, и не отиваха по-натам. Когато стана невъзможно, във всякакъв смисъл, да се стигне до самите тоалетни, слепите започнаха да използват вътрешното заграждение за облекчаване на тялото от отпадъци. Онези, които бяха деликатни по природа или заради възпитанието си, прекарваха целия свят ден да стискат, издържаха, както можеха, в очакване на нощта, предполагаше се, че е нощ, когато в стаите имаше повече спящи, и тогава тръгваха, хванали се за корема или стискайки крака, в търсене на три педи чиста земя, ако изобщо имаше такава сред непрекъснатия килим от екскременти, хиляди пъти настъпени, като отгоре на всичкото рискуваха да се загубят в безкрайното пространство на заграждението, където нямаше други ориентири освен малкото дървета, оцелели пред изследователската мания на едновремешните луди, а също и малките купчинки, вече почти изравнени със земята, които едва покриваха труповете. Веднъж дневно, винаги привечер, като будилник, навит за един и същи час, гласът на високоговорителя повтаряше познатите инструкции и забрани, настояваше на предимството от употребата на средствата за хигиена, напомняше, че във всяка стая има телефон, по който могат да поръчат необходимите продукти, когато липсват, но онова, от което наистина имаше нужда, беше силна струя от маркуч, която да изкара навън цялата свинщина, после трябваше да дойде една бригада от каналджии, които да поправят казанчетата, да ги пуснат в действие, после вода, много вода, за да закара в отходните канали онова, което трябваше да изтече в канала, после, моля, очи, едни обикновени очи, една ръка, която да е в състояние да ни води и направлява, един глас, който да ми каже, Оттук. Тези слепи, ако не им се притечем на помощ, не след дълго ще се превърнат в животни, по-лошо дори, в слепи животни. Не го каза непознатият глас, оня, който говореше за картините и за образите от света, казва го, но с други думи, и то посред нощ, жената на лекаря, легнала до мъжа си, докато главите им бяха под одеялото, Тоя ужас трябва да се оправи, не издържам, не мога да продължавам да се преструвам, че не виждам, Помисли за последствията, със сигурност после ще те превърнат в робиня, в слугиня, ще трябва да обслужваш всички, да откликваш на всичко, ще искат от теб да ги храниш, да ги миеш, да им помагаш да си лягат и да стават, да ги водиш от тук до там, да им помагаш да се секнат, да бършеш сълзите им, ще те викат, докато спиш, ще те обиждат, ако закъснееш, А ти как искаш да продължавам да гледам тая мизерия, да е постоянно пред очите ми и да не мръдна и пръста си да помогна, И това, което правиш, вече е много, Какво правя, моята най-голяма тревога е някой да не разбере, че виждам, Някои ще те мразят за това, че виждаш, не мисли, че слепотата ни е направила по-добри, Но все пак не ни е направила и по-лоши, Но сме на път да станем такива, виж какво се случва, когато дойде време да се разпредели храната, Точно така, затова човек, който вижда, може да поеме разпределянето на храната на всички тук, да го прави така, че да е поравно, да има някакъв критерий, протестите биха престанали, биха изчезнали тия спорове, които ме побъркват, ти не знаеш какво е да видиш двама слепи, които се бият, Боят винаги е бил горе-долу вид слепота, Това е различно, Ще направиш онова, което ти се струва най-правилно, но не забравяй, че ние тук сме слепи, просто слепи, слепи без много приказки и състрадание, милостивият живописен свят на слепичките свърши, сега дойде жестокото, твърдо и безпощадно царство на слепите, Ако ти можеше да видиш онова, което аз съм принудена да гледам, щеше да поискаш да ослепееш, Вярвам ти, но няма нужда, аз вече съм сляп, Извини ме, скъпи, ако ти знаеше, Знам, знам, прекарах живота си да надничам в очите на хората, това е единственото място в тялото, където може би съществува душа, а щом те са се изгубили, Утре ще им кажа, че виждам, Дано не ти се наложи да съжаляваш, Утре ще им кажа, направи пауза и добави, Ако и аз най-накрая не съм влязла в тоя свят.