Жозе Сарамаго - Слепота

Напредвайки заедно в група, успяха да си проправят път сред слепите от другите стаи. Когато стигнаха до атриума, жената на лекаря веднага разбра, че никакъв дипломатичен разговор нямаше да е възможен и че вероятно никога нямаше да бъде възможен. Насред атриума, наобиколили кутиите с храна, стояха в кръг слепи, въоръжени с тояги и железа от леглата, бяха ги насочили напред като щикове или копия, образуваха фронт срещу отчаянието на заобикалящите ги слепи, които с нескопосани опити искаха да проникнат зад защитената линия, някои с надеждата да открият пролука, някоя недобре затворена вратичка от невнимание, поемаха ударите върху вдигнатите си ръце, други се влачеха на четири крака, докато не се сблъскат с краката на противниците, които ги посрещаха с ритници в кръста и другаде. Да се биеш слепешката, се казва обикновено. На картината не й липсваха и възмутените протести, и гневните възгласи, Искаме си храната, Отстояваме си правото на хляб, Злодеи, Какво е това, една голяма кражба, Направо изглежда невъзможно, имаше дори един наивник или просто разсеян, който каза, Извикайте полиция, може би там имаше и полицаи, както е известно, слепотата не гледа професии и занаяти, но един ослепял полицай не е същото като един сляп полицай, а що се отнася до двамата, които познавахме, те вече са мъртви и погребани с големи усилия. Тласната от абсурдната надежда за власт, която да възстанови в лудницата изгубения покой, да даде сила на справедливостта и да върне спокойствието, една сляпа жена се приближи, доколкото можа, до главния портал и извика във въздуха, Помогнете ни, тия тук искат да ни откраднат храната. Войниците се престориха, че не чуват, заповедите, които сержантът беше получил от един капитан, минал оттам на инспекция, бяха ясни и категорични, Ако тия се избият едни други, още по-добре, ще останат по-малко. Сляпата се дереше с цяло гърло като лудите едно време, то и тя беше почти полудяла, но от тревога. Накрая разбрала, че виковете й са безполезни, млъкна и се върна вътре с ридания, и без да обърне внимание откъде минава, отнесе по главата си един удар, от който падна на земята. Жената на лекаря искаше да се втурне да я вдигне, но бъркотията беше толкова голяма, че не можа да направи и две крачки. Слепите, които бяха дошли да си искат храната, започваха да се връщат назад разгромени, бяха изгубили всякаква ориентация и се блъскаха едни в други, падаха, ставаха, отново падаха, оставаха да лежат проснати на земята, изтощени, жалки, прегънати от болка, с лице върху плочите. Тогава жената на лекаря с ужас видя как един от слепите бандити измъкна от джоба си пистолет и рязко го вдигна във въздуха. Изстрелът откърти от покрива голямо парче хоросан, който се посипа върху нищо неподозиращите глави и увеличи паниката. Слепият извика, Успокойте се всички там и млъкнете, ако някой се осмели да се обади, веднага ще стрелям, да страда, който си ще, после да не се оплаквате. Слепите не помръднаха. Оня с пистолета продължи, Казано е и няма връщане назад, от днес нататък ние ще се разпореждаме с храната, всички да са предупредени и на никого да не му хрумва да излиза навън да я прибира, ще сложим охрана на входовете, ще си понесете последствията при всеки опит да нарушавате заповедите, храната ще се продава, който иска да яде, ще си плаща, Как ще плащаме, попита жената на лекаря, Аз казах, че не искам никой да говори, изрева оня с пистолета, разтърсвайки оръжието пред себе си, Все някой ще трябва да говори, трябва да знаем как да постъпваме, къде ще си вземаме храната, дали да ходим всички заедно, или един по един, Тая се прави на много умна, каза един от групата, ако я гръмнеш в устата, с едно гърло по-малко ще останат за изхранване, Да я виждах, щях вече да съм й пратил един куршум в корема. После, обръщайки се към всички, Незабавно се върнете в стаите си, хайде, хайде, когато внесем храната, ще ви кажем какво трябва да правите, Ами плащането, поде отново жената на лекаря, колко ще ни струва кафе с мляко и бисквита, Тая вярно си търси белята, каза същият глас, Остави я на мен, каза другият с променен тон, Всяка стая ще си назначи двама отговорници, те ще имат задачата да съберат всичко ценно, абсолютно всичко ценно, независимо от какъв вид, пари, бижута, пръстени, гривни, обици, часовници, каквото имате, и ще занесат всичко в третата стая от лявата страна, там, където се намираме ние, и ако искате един приятелски съвет, и през ум да не ви минава да се опитвате да ни мамите, вече знаем, че някои от вас ще скрият нещо от ценностите си, но ви казвам, че това е много лоша идея, ако не ни се стори достатъчно онова, което сте ни предали, просто няма да ядете, забавлявайте се да дъвчете банкнотите или да хрускате диамантите. Един сляп от втората стая отдясно попита, А как да направим, да ви предадем всичко накуп или ще си плащаме според това какво ще ядем, Очевидно не съм обяснил добре, каза оня с пистолета през смях, първо ще си платите, после ще ядете, а що се отнася до останалото, да плащате според това какво ядете, то това би изисквало много сложно счетоводство, най-добре е да занесете всичко накуп, а ние ще преценим какво количество храна заслужавате, но да ви предупредя още веднъж, избягвайте да криете нещата си, защото това ще ви струва прекалено скъпо, и за да не кажете, че сме постъпили нечестно, запомнете, че след като ни предадете притежанията си, ще минем на инспекция, тежко ви, ако намерим макар и една монетка, а сега се махайте, бързо. Вдигна ръка и отново стреля. Падна още малко хоросан. А ти, каза оня с пистолета, няма да забравя гласа ти, И аз няма да забравя лицето ти, отвърна жената на лекаря.