Жозе Сарамаго - Слепота

Когато влязоха в стаята и трябваше да представят малкото, което носеха да сложат на масата, някои сметнаха, че вината е тяхна, че не са протестирали и изискали повече, нали затова ги бяха избрали за представители на колектива. Тогава лекарят обясни какво се беше случило, каза за слепия счетоводител, за грубото държание на слепия с пистолета, за пистолета също. Недоволните снишиха тона, накрая се съгласиха, че да, интересите на стаята са били добре защитени. Най-накрая си разпределиха храната, някои не пропуснаха да напомнят на неспокойните, че малко все пак е по-добре от нищо, освен това, съдейки по вероятния час, скоро трябваше да дойде обядът. Лошо ще е, ако ни се случи същото като на коня на онзи, дето го научил да не яде, конят умрял тъкмо когато човекът го научил да не яде, каза някой. Другите се усмихнаха вяло, а някой каза, Не би била лоша идея, ако е сигурно, че конят, като умира, не знае, че ще умре.

Възрастният с черната превръзка беше разбрал, че портативното радио както заради крехкото си устройство, така и заради информацията, свързана с периода му на годност, беше изключено от списъка с ценности, които трябваше да предадат като заплащане за храната си, смятайки, че функционирането на апарата зависи на първо място от това, дали вътре има или не батерии, и на второ, от времето, което те ще издържат. Съдейки по гъгнивия звук на гласовете, които все още излизаха от малката кутия, беше очевидно, че нямаше още много какво да се очаква от нея. Затова възрастният с черната превръзка реши да не повтаря колективното слушане, а също и защото слепите от третата стая отляво можеха да се окажат на различно мнение не заради материалната стойност на апарата, а заради неговата стойност при непосредствената употреба, която без съмнение е доста висока, като дори не споменаваме възможната хипотеза да има батерии на мястото, където има и поне един пистолет. Та възрастният с черната превръзка каза, че ще започне да слуша новините под одеялото на леглото, с покрита глава, и че ако има някоя интересна новина, веднага ще съобщи. Момичето с тъмните очила пак го помоли да й позволява от време на време да послуша малко музика, Само за да не изгубя спомена, се оправда, но той беше непреклонен, казваше, че важното е да знаят какво става навън, който иска музика, да я слуша в собствената си глава, все за нещо добро трябва да ни служи паметта. Имаше право възрастният с черната превръзка, музиката от радиото вече стържеше както само един лош запис може да стърже, затова го държеше с най-слабия възможен звук и чакаше да започнат новините. Тогава усилваше малко звука и наостряше слух, за да не пропусне и сричка. После със свои думи обобщаваше информацията и я предаваше на най-близките си съседи. Така от легло на легло новините бавно обхождаха стаята, променени при всяко минаване от слушател към следващия слушател, като значимостта на информацията биваше подсилена или омаловажена в зависимост от личната степен на оптимизъм или песимизъм на всеки посредник. Докато не настъпи моментът, когато думите спряха и възрастният с черната превръзка повече нямаше какво да каже. Но не се случи, защото радиото се повреди, или защото батериите свършиха, житейският опит на хората безусловно е доказал, че времето не може да бъде управлявано, изглеждаше, че тая машинка няма да издържи дълго, а в крайна сметка на някого му се наложи да замлъкне преди нея. През целия този първи ден, прекаран под натиска на злодеите, възрастният с черната превръзка беше слушал и предавал новини, оспорвайки за своя сметка очевидния фалш на официалните оптимистични предвиждания, а сега, когато вече беше късна вечер и най-накрая можеше да подаде главата си изпод одеялото, стоеше, наострил слух в хриптенето, в което слабото електрическо захранване превръщаше гласа на говорителя, докато не го чу внезапно да вика, Сляп съм, последва звук от нещо, което силно се удари в микрофона, след това и други бързи объркани шумове и възклицания, и изведнъж тишина. Единствената радиостанция, която апаратът беше успял да улови, замлъкна. Още доста време възрастният с черната превръзка стоя с ухо, долепено до безжизнената сега кутия, сякаш очакваше гласът да се върне и новините да продължат. Ала отгатваше, знаеше, че той повече няма да се върне. Бялата болест не ослепи само говорителя. Като някакъв фитил беше застигнала бързо и последователно всички, намиращи се в студиото. Тогава възрастният с черната превръзка остави радиото да падне на пода. Ако слепите злодеи дойдеха тук, следвайки миризмата на скритите бижута, щяха да намерят потвърждение за подбудите си, ако бяха помислили за такова нещо, тъй като те самите не бяха включили портативните радиоприемници в списъка с ценните предмети. Възрастният с черната превръзка дръпна одеялото над лицето си, за да може да плаче на воля.