Джонатан Франзен - Поправките

Някои от тези разработки, като катетъра на Фогарти и очната хирургия на Ласик, са дойни крави за корпорациите, които притежават съответните патенти. Други, със странни наименования като Метод за управляема неврохемотаксия „Еберле“, носят богатство на своите изобретатели по стария начин: парите отиват директно при човека. Методът „Еберле“, който получава официално одобрение през 1996 г., днес е признат за златен стандарт при лечението на голям брой церебрални тумори и заболявания, като носи на своя изобретател, невробиолога Ърл (Кърли) Еберле от „Джон Хопкинс“, около 40 милиона долара годишно от авторски права и други възнаграждения от целия свят.

Четирийсет милиона годишно звучеше много по-добре. Четирийсетте милиона годишно съживиха надеждите на Гари и отново пробудиха гнева му. Ърл Еберле получаваше четирийсет милиона годишно, а на Алфред Ламбърт, също изобретател, но (честно казано) загубеняк по характер – един от кротките, които ще наследят земята, – му предлагаха пет хиляди за усилията. И на всичкото отгоре той възнамеряваше да раздели тези трохи с „Орфик Мидланд“!

– Книгата страшно ми харесва – докладва Джоуна. – Май тази ще се окаже любимата ми книга.

И защо, питаше се Гари, защо бързаш толкова да получиш патента на татко, Кърли? Защо е този натиск? Финансовата интуиция, приятното гъделичкане в слабините му подсказа, че може би все пак в скута му е паднала вътрешна информация. Вътрешна информация от случаен (и следователно напълно законен) източник. Едно крехко парченце месце.

– Все едно са на луксозен круиз – рече Джоуна, – само че всъщност искат да стигнат до края на света. Защото там, на края на света, живее Аслан.

В базата данни на комисията за борсова търговия Гари откри предварителен проспект, така нареченият проспект „зелен хайвер“, за първично публично предлагане на акции на „Аксон“. До събитието, насрочено за 15 декември, оставаха повече от три месеца. Основният инвестиционен посредник на емисията беше „Хеви и Ходап“, една от големите инвестиционни банки. Гари провери ключовите показатели – парични приходи, стойност на емисията, брой акции и – с изтръпнали слабини – натисна бутона „Запиши“.

– Джоуна, девет часът е. Върви да се приготвиш за лягане.

– Ще се радвам и аз да отида на луксозен круиз, тате – отвърна Джоуна, отправяйки се към стълбите, – ако това някога бъде възможно.

Гари отвори нов прозорец и с разтреперани пръсти написа в търсачката „голи блондинки“.

– Затвори вратата, Джоуна.

На екрана се появи гола блондинка. Той кликна върху нея и се показа гол загорял мъж, сниман най-вече в гръб, но и в близък план от коленете до пъпа, който щедро обсипваше голата блондинка с щръкналото си внимание. В тези снимки имаше нещо, което напомняше поточна линия. Голата блондинка беше като суров необработен материал, който голият загорял мъж няма търпение да обработи с инструмента си. Първо се сваля пъстроцветната фабрична опаковка на материала, недотам опитният майстор го побутва да коленичи и намества инструмента в устата му, после материалът се полага по гръб, за да бъде орално калибриран, а след това работникът го премята в поредица от хоризонтални и вертикални пози, мачка го и го свива, когато е необходимо, и енергично го обработва с инструмента си...

Снимките обаче вместо да пробудят възбуда у Гари, по-скоро я потискаха. Той се зачуди дали не е стигнал възрастта, в която парите са по-мощен афродизиак от гола руса красавица в секси поза, или дали анхедонията, депресията на самотния баща в мазето, не го е настигнала и тук.

На входната врата се позвъни. Юношески крака затупуркаха по стълбите от втория етаж.

Гари бързо угаси компютъра, качи се и видя Кейлеб да носи голяма кутия с пица нагоре. Гари го последва и се спря за миг на прага на всекидневната, усещаше аромата на „Пеперони“, вслушваше се в мълчаливото дъвчене на жена си и синовете си. На телевизора някаква военна машина, камион или танк, боботеше под съпровода на бойна музика.

– Ще затегнем въжетата, лейтенант. Ще проговорите ли? А сега?

В „Долу ръцете, родители: умения за следващото хилядолетие“, доктор Хариет Л. Шахтман предупреждаваше: „Твърде често днешните разтревожени родители „предпазват“ децата си от т.нар. пагубно въздействие на телевизията и компютърните игри, като в резултат на това ги излагат на много по-голямата вреда от социалното остракиране от страна на връстниците им“.

Гари, на когото като момче му се позволяваше по половин час телевизия на ден и ни най-малко не се чувстваше изолиран, смяташе теорията на Шахтман за извинение най-нехайните родители да задават стандартите, а останалите да снижават своите, за да спазват наложените норми. Но Каролин беше прегърнала тази доктрина с цялото си сърце и тъй като тя беше единственият попечител на амбицията му да не бъде като баща си, а освен това вярваше, че децата се учат от взаимодействието с връстниците си повече, отколкото от лекциите на възрастните, Гари склони глава пред нейната преценка и не поставяше почти никакви ограничения пред момчетата по отношение на гледането на телевизия.