Джонатан Франзен - Поправките

– Това означава, че камерата може да гледа почти отвесно надолу.

Все още скрит зад вратата на барчето, Гари отпи голяма сгряваща глътка. След това, затваряйки вратичката, вдигна високо чашата, така че ако някой прояви интерес, да види колко малко джин си е сипал.

– Не ми е приятно да го кажа – заяви той, – но това с наблюдението няма да стане. Не е подходящо за хоби.

– Но нали се съгласи, когато обещах, че ще ми е интересно?

– Казах, че ще си помисля.

Кейлеб яростно разтърси глава.

– Не си! Каза, че може, стига да не ми омръзне бързо!

– Точно така беше – потвърди Каролин с неприятна усмивка.

– Да, Каролин, не се и съмнявам, че си чула всяка дума. Само че няма да инсталираме система за наблюдение в кухнята. Няма да ти дам пари за апаратурата, Кейлеб.

– Татко!

– Решението ми е окончателно.

– Няма значение, Кейлеб – обади се Каролин. – Няма значение, Гари, защото Кейлеб си има свои пари. Може да ги харчи за каквото си поиска. Нали така, Кейлеб?

Под масата, така че Гари да не я види, тя направи някакъв знак на сина си.

– Да, имам си спестявания!

Тонът на Кейлеб отново можеше да мине както за ирония, така и за ентусиазъм, или пък и за двете заедно.

– После ще поговорим за това, Каро – рече Гари.

Топлина, опърничавост и оглупяване, породени от джина, се спускаха по тила му надолу към раменете и тялото му.

Джоуна се върна, миришеше на дим.

Каролин беше отворила втори голям пакет с чипс.

– Ще си развалите апетита – отбеляза с подрезгавял глас Гари, изваждайки месото.

Майката и синът отново се спогледаха.

– Аха – отвърна Кейлеб. – Трябва да си оставим място за мешаната скара!

Гари енергично наряза месото и наниза зеленчуци на шиш. Джоуна сложи масата, като разположи чиниите на равни разстояния, той обичаше точността. Дъждът беше спрял, но верандата все още беше хлъзгава, когато Гари излезе.

В началото беше семейна шега: татко винаги поръчва мешана скара в ресторанта, татко държи да ходят само в заведения с мешана скара в менюто. За Гари наистина имаше нещо безкрайно вкусно, някакъв неустоим разкош в парче агнешко, парче свинско, парче телешко и тънка крехка наденичка – с две думи, в класическата мешана скара. Смяташе я за истинско угощение и дори започна да я приготвя у дома. Наред с пицата, китайското и пастата, мешаната скара се превърна в насъщна храна за семейството. Каролин също се включи, като всяка събота зареждаше хладилника с няколко тежки кървави чанти с месо и не след дълго Гари разпалваше скарата на верандата две-три вечери в седмицата, колкото и лошо да беше времето навън. Беше му приятно. Печеше яребичи гърди, пилешки дробчета, филе миньон, пуешки наденички с мексикански подправки. Тиквички и червени чушки. Патладжан, чушка сиврия, агнешки пържоли, италиански карначета. Измисли прекрасна комбинация от братвурст, ребърца и китайско зеле. Обожаваше мешаната скара, обожаваше я и пак я обожаваше, а после изведнъж я намрази.

С клиничния термин „анхедония“ се беше сблъскал в една от книгите на нощното шкафче на Каролин, „Да се чувстваш страхотно“ на Ашли Тралпис, доктор на медицинските науки. Беше погледнал в речника за значението му: „психично състояние, отличаващо се с неспособност за изпитване на наслада от обичайно приятни дейности“, и мигом се разпозна, потрепервайки и поклащайки злокобно глава: „Да, да, абсолютно точно...“. Анхедонията беше не просто предупредителен знак, а очеваден симптом. Заразна болест, която се разпространяваше от удоволствие към удоволствие, гадна гъбичка, която отнемаше насладата от разкоша и радостта от почивката, които в продължение на толкова години подхранваха резистентността на Гари към жалкото състояние на родителите му.

Предишния март в Сейнт Джуд Инид беше отбелязала, че за вицепрезидент на банка, чиято жена работи само половин ден pro bono за Фонда за закрила на децата, Гари готви страшно много. Той набързо ѝ запуши устата – нейният мъж не умееше да свари и яйце, очевидно тя завиждаше. Но на рождения си ден, след като се върна с Джоуна от Сейнт Джуд, получи скъпия си подарък и събра сили да възкликне: „Фотолаборатория, фантастично, прекрасна е!“, Каролин му връчи чиния със сурови скариди и груби шайби риба меч, приготвени за печене на скарата, и Гари се зачуди дали майка му все пак не е права. Докато обжаряше скаридите и запичаше отгоре-отгоре рибата под лъчите на ослепителното слънце на верандата, изведнъж се почувства страшно уморен. Тези страни от живота му, които не бяха свързани с печенето, сега му се струваха само мимолетно бягство от отчуждението сред повтарящите се тежки мигове на разпалване на въглища и крачене по верандата, за да избяга от пушека. През присвитите си очи виждаше разкривени чудовища от почерняло месо на хромирана скара върху адска жарава. Вечният огън, на който се пържат прокълнатите. Изгарящите мъчения на натрапчивото повторение. По вътрешните стени на скарата се беше напластил пухкав килим от фенолова черна мазнина. Земята зад гаража, където изхвърляше пепелта, напомняше на късче от лунната повърхност или на завод за цимент. Ужасно, ама ужасно му беше писнало от мешаната скара и на следващата сутрин каза на Каролин: