Джонатан Франзен - Поправките

– Не знам дали забеляза – рече той, – но татко е доста зле.

– Забелязах.

Гари остави на шкафчето му кутия с патрони двайсети калибър.

– Беше занесъл пушката в работилницата. За всеки случай реших да ги прибера. Покрито мляко котка го не лочи.

Чип погледна кутията и импулсивно попита:

– Не е ли по-добре татко сам да си реши?

– И аз така си мислех вчера. Но ако иска да го направи, има и други начини. Довечера ще падне под нулата. Може да излезе навън с бутилка уиски. Ще е по-добре, отколкото мама да го открие в локва кръв.

Чип не отговори, не знаеше какво да каже. Мълчаливо облече дрехите на стареца. Ризата и панталоните ухаеха приятно на прано и гладено и за негова изненада му бяха по мярка. Сложи си жилетката и се изненада още повече, че пръстите му не започнаха да треперят, сепна се от младото лице, което го гледаше от огледалото.

– А ти какви ги вършиш? – попита Гари.

– Помагах на един приятел в Литва да обира западните инвеститори.

– Боже господи, Чип! Защо се забъркваш в такива истории?

Колкото и чужд и непознат да му се струваше този свят, надменните поучения на Гари все така безотказно вбесяваха Чип.

– Строго погледнато – заяви той, – изпитвам по-големи симпатии към Литва, отколкото към американските инвеститори.

– Правиш се на болшевик, а? – Гари закопча сака си. – Добре, както решиш. Но не ми се обаждай, когато те арестуват.

– И през ум не би ми минало.

– Закуската е готова! – изпя от стълбищната площадка Инид.

Масата беше застлана с празнична покривка. В средата беше поставен венец от бял и червен имел, шишарки, червени свещи и сребърни камбанки. Денис носеше храната – тексаски грейпфрут, бъркани яйца, бекон, щолен и домашно приготвен хляб.

Снегът навън усилваше ярката прерийна светлина.

По навик Гари седна сам от едната страна на масата. От другата се наредиха Денис, Инид, Чип и Алфред.

– Честита, честита, честита Коледа! – пожела Инид, поглеждайки в очите едно след друго децата си.

Алфред вече беше започнал да се храни.

Гари хвърли поглед към часовника си и също грабна приборите.

Чип не помнеше да е пил по-вкусно кафе у дома.

Денис го попита как се е прибрал. Той ѝ разказа, като изпусна въоръжения грабеж.

Инид намръщено следеше всяко движение на най-големия си син.

– Не бързай толкова! – скара му се тя. – Нали тръгваш чак в единайсет.

– Всъщност казах единайсет без петнайсет – поправи я Гари. – Вече минава десет и половина, а трябва да обсъдим някои неща.

– Най-сетне всички сме заедно – каза Инид. – Нека се насладим на мига.

Гари остави вилицата си.

– Аз съм тук от понеделник, майко, и чакам всички да се съберем. Денис е тук от вторник сутринта. Не съм виновен, че Чип е бил толкова зает да мами американските инвеститори, че не можа да дойде навреме.

– Току-що обясних защо закъснях – обади се Чип. – Не ме ли чу?

– Може би е трябвало да тръгнеш малко по-рано.

– Как така да „мами“ инвеститорите? – попита Инид. – Нали се занимаваше с компютри, Чип?

– Ще ти обясня после, мамо.

– Не – възрази Гари, – обясни ѝ сега.

– Гари! – обади се Денис.

– Съжалявам! – Гари хвърли салфетката си, все едно беше ръкавица. – Писна ми! Край на чакането. Искам отговори сега!

– Занимавах се с компютри – каза Чип. – Но Гари е прав, строго погледнато, целта беше да се измамят американски инвеститори.

– Не одобрявам! Категорично не одобрявам! – заяви Инид.

– Знам – кимна той. – Всъщност е малко по-сложно, отколкото ви се струва, и...

– Кое му е сложното на спазването на законите?

– Стига, Гари! – въздъхна Денис. – Коледа е.

– Ти пък си крадла – завъртя се към нея брат ѝ.

– Какво?

– Не се прави на света вода ненапита! Промъкнала си се в чужда стая и си отмъкнала...

– Извинявай – прекъсна го разгорещено Денис, – аз просто върнах на собственика това, което ти беше откраднал...

– Глупости, глупости, глупости!

– О, не желая да ви слушам! – извика жално Инид. – Навръх Коледа!

– Не, майко, никъде няма да ходиш – спря я Гари. – Оставаме тук и ще проведем разговора си сега.

Алфред се усмихна заговорнически на Чип и посочи останалите.

– Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?

Чип се помъчи да изобрази на лицето си разбиране и съчувствие.

– Чип, колко ще останеш тук? – попита Гари.

– Три дни.

– Денис, ти си тръгваш...

– В неделя, Гари. Заминавам си в неделя.

– И тогава какво ще стане в понеделник, мамо? Как ще се справяш сама от понеделник нататък?