Джонатан Франзен - Поправките

– Извинявай – рече тя.

Лицето му блестеше от пот. Очите му блестяха налудничаво.

– Намери телефон – прошепна той – и се обади на началник-гарата.

Откровението се яви на Чип към шест сутринта във вторник, докато той вървеше в почти непрогледна тъмница по покрито с литовски чакъл шосе между селцата Неравай и Мишкинай на няколко километра от полската граница.

Петнайсет часа по-рано, изскачайки тичешком от летището, едва не попадна под гумите на форд „Стомпър“, в който бяха Йонас, Аидарис и Гитанас. Тримата се били насочили към Игналина, когато чули за затварянето на летището. Веднага обърнали и се върнали да спасят жалкия американец. Задната товарна част на форда беше натъпкана с багаж, компютри и телефони, но като вързаха два куфара на покрива, направиха място за Чип и неговия сак.

– Ще те закараме до някой малък граничен пункт – каза Гитанас. – Главните пътища са блокирани. Като видят някой „Стомпър“, и им потича слюнка.

Йонас караше като луд по разбитите пътища на запад от Вилнюс, заобикаляйки градовете Езнас и Алитус. Часовете отминаваха в мрак и клатушкане. Нито веднъж не видяха светната улична лампа или полицейска кола. Йонас и Аидарис слушаха „Металика“ отпред, а Гитанас натискаше копчетата на мобилния си телефон с отчаяна надежда, че „Трансбалтик Уайърлес“, на който той все още беше номинално мажоритарен акционер, е успял да възстанови захранването на предавателната станция, въпреки липсата на ток в цялата страна и мобилизацията на литовската армия.

– Това е пълна катастрофа за Виткунас – заяви Гитанас. – Заради мобилизацията съвсем заприлича на съветски апаратчик. Войници по улиците и режим на тока: това в никакъв случай няма да пробуди симпатии към правителството у народа.

– Стрелят ли по хора? – попита Чип.

– Не, това е само демонстрация на сила. Трагедията се превръща във фарс.

Към полунощ, на един остър завой край Лаздия, последният по-голям град преди полската граница, фордът се размина с конвой от три джипа, пътуващи в обратната посока. Йонас ускори по разбития път и каза нещо на Гитанас на литовски. Тук ледниковите морени бяха голи, необрасли с дървета. Лесно можеше да се види как два от джиповете обърнаха и се впуснаха след форда. И също така тези в джиповете можеха да видят как Йонас завива рязко наляво по чакълест път и натиска педала на газта покрай побеляло замръзнало езеро.

– Ще ги изпреварим – рече уверено Гитанас приблизително две секунди преди Йонас да изгуби управлението на един остър завой и фордът да изскочи от пътя.

„Катастрофирахме!“ – помисли си Чип, докато колата летеше във въздуха. Съжали за хубавата тяга, ниските центрове на гравитация и плавното ускорение, към които сега изведнъж изпита гореща привързаност. Разполагаше с миг-два за спокоен размисъл и стискане на зъби, а след това всичко се сля в удар връз удар, стържене и трясък. Фордът изпробва различни вертикални позиции – на деветдесет градуса, на двеста и седемдесет, на триста и шейсет, на сто и осемдесет – и накрая се спря на лявата си страна с угаснал двигател, но все още запалени фарове.

Бедрата и гърдите на Чип бяха натъртени от колана. Иначе беше цял, същото важеше и за Йонас и Аидарис.

Гитанас беше помлян от разлетелия се в купето багаж. Брадичката и челото му кървяха. Той извика нещо на Йонас, навярно му заповядваше да изключи фаровете, само че закъсня. От пътя зад тях се чу рев на внезапно превключване на предавки. Преследващите ги джипове спряха на завоя и от тях изскочиха униформени със скиорски маски.

– Полицаи със скиорски маски – измърмори Чип. – Не намирам нищо обнадеждаващо в това.

Фордът беше паднал в замръзнало блато. Десетина „полицаи“ го заобиколиха под кръстосаните фарове на двата джипа и заповядаха всички да излязат. Чип бутна вратата над главата си, чувстваше се като онзи палячо, изскачащ на пружинка от дървена кутия, който имаше в детството си.

Йонас и Аидарис останаха без оръжията си. Товарът на форда беше методично изваден на заснежените и заледени полегнали тръстики, които покриваха земята. Един полицай притисна дулото на автомата си към бузата на Чип и излая заповед от една дума, която Гитанас преведе така:

– Приканва те да свалиш дрехите си.

Смъртта, този далечен задморски роднина, този вмирисан изгнаник, изведнъж се появи пред него. Чип се изплаши от оръжието. Ръцете му трепереха, не го слушаха; впрегна цялата си воля, за да ги накара да се заемат с разкопчаването на циповете и копчетата. Очевидно го бяха избрали за това унижение заради качествените му кожени дрехи. Никой не прояви интерес към червеното рокерско яке на Гитанас и джинсовото на Йонас. „Полицаите“ със скиорски маски се събраха край Чип, опипваха хубавата материя на панталоните и якето. Издухвайки бели облачета през кръглите дупки за устите (лишените от контекста на лицата устни изглеждаха зловещо), те пробваха гъвкавостта на подметката на левия му ботуш.