Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

В други издания това писмо, както и повечето от останалите, включени в настоящия подбор, фигурират с други дати.

Едмънд Уилсън е подготвял сборник с разкази за Първата световна война.

Непр. от Août (фр.) — август. — Б.пр.

Става дума за Холдър Хол, едно от спалните помещения в Принстън.

За книгата на Уийвър „Марджъри печели играта“ — според Андрю Търнбул, а според Едмънд Уилсън — за стихосбирката на Уийвър „По американски“.

Писмото е било написано с много малки букви в средата на листа, като от двете страни е имало широки бели полета.

По случай раждането на дъщерята на Скот и Зелда Фицджералд.

Войнишки кръст (фр.). — Б.пр.

Хенри Луис Менкен (1880–1956) — американски издател и писател-сатирик. Неговата социална критика е била насочена преди всичко към ограничеността на буржоазното съсловие в САЩ. Бил е един от издателите на списание „Смарт Сет“, а по-късно двамата заедно с А. Нопф издават авторитетното списание „Америкън мъркюри“.

Романът „Красивите и прокълнатите“.

На тези страници е бил записан почти целият монолог на Мори Ноубъл от главата, наречена „Беседа“.

… биографията на Клемънс от Пейн — става дума за биографията на Марк Твен (неговото истинско име е Самюъл Лангхорн Клемънс), написана от американския писател и издател Албърт Пейн (1861–1937). Пейн е автор и на редица други изследвания върху творчеството на Твен.

Джон Пийл Бишъп (1892–1944) — американски поет, романист и критик, близък приятел на Фицджералд, негов състудент от Принстънския университет.

Доналд Огдън Стюарт .

„Вегетиращият“.

Фицджералд е бил нарисувал карта на френския бряг между Йер и Ница.

Става дума за книгата на Ринг Ларднър „Как се пишат разкази“.

Техен общ приятел, чието име се споменава в изречение, съкратено от Едмънд Уилсън (представените в този подбор писма са подготвени за издаване именно от Е. Уилсън).

Заглавието на този разказ е „Опрощение“.

Романът „Великият Гетсби“.

„Великият Гетсби“.

Пол Розънфелд — американски критик, привърженик на авангардизма.

Арчибалд Маклийш (1892) — американски поет и обществен деец.

Както пояснява Джон Бишъп, „приложеното“ е било някакво препоръчително писмо до него, но той не си спомня кой е бил препоръчваният.

Става дума за един непубликуван роман на Джон Пийл Бишъп.

„Мазето“ — разказ от Дж. П. Бишъп, включен в неговия сборник „Изчезнаха с хиляди“.

В изданието, от което е правен преводът, са пропуснати следващите няколко пасажа, съдържащи критика, която засяга единствено Джон Пийл Бишъп.

„Ла пе“ — стара викторианска къща с красива градина, разположена в предградията на Болтимор, която Фицджералд е наел през пролетта на 1932 г., за да бъде близо до съпругата си, която е била на лечение в клиниката на доктор Фипс.

Фицджералд говори за пощенската марка с образа на Ленин, залепена за плика.

Статии върху творчеството на френския историк Жул Мишле (1798–1874).

Джералд и Сара Мърфи — приятели на Фицджералд, към които той е бил изключително много привързан. Те са били доста нетипични представители на американския елит, при които големите материални възможности са били щастливо съчетани с артистичен вкус, чувство за хумор, култура и такт. През двадесетте години тяхната къща в Антиб „Вила американа“ е била средище на интересни и изтъкнати личности.

„Последният магнат“.

Фицджералд е нарекъл своята героиня Хонория по името на дъщерята на Сара и Джералд Мърфи.

Фицджералд е бил известен с лошия си правопис.

„За кого бие камбаната“.

„Последният магнат“.

Адресатката на тези писма — Франсес Скот Фицджералд, през 1933 година е била на дванадесет години. Повечето от писмата са представени с извадки, избрани от Едмънд Уилсън.