Франсис Фицджералд - Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

Повечето ми връстници се захванаха сериозно за работа не на двадесет и две, а на двадесет и седем, тридесет години, та и по-късно, като междувременно бяха опитвали какво ли не — от журналистиката и учителството до скитането по моретата като най-обикновени моряци и сражаването по военните фронтове. Поетичният талант, какъвто до голяма степен е моят, обикновено съзрява рано. Докато белетристичният зависи от други фактори — нужни са асимилиране и внимателен подбор на материала или, казано по-просто, трябва да имаш какво да кажеш и да намериш интересен, интелигентен начин да го кажеш.

Чака ме тежка работа с този сценарий и вероятно няма да мога да ти пиша дълги писма, преди да започне годината във Васар 200 200 Васар — колеж за жени, основан през 1861 г. от пивоваря милионер и филантроп Ричард Васар. И до днес колежът Васар наред с колежа Радклиф са известни като най-реномираните учебни заведения за жени по Източното крайбрежие. . Прочетох разказа в „Колидж базар“ и много го харесах. Използувала си някои чудесни нови похвати и единственият му недостатък е, че не е добре балансиран, което е характерно за многократно преработваните творби. За да се получи хубав разказ, той трябва да бъде написан наведнъж или най-много на три етапа — зависи от дължината му. Триетапният разказ трябва да бъде написан за три последователни дни, после един или два дни за корекция — и готово. Естествено това е идеалното положение — човек често се натъква на препятствия, с които трябва да се пребори, но, общо взето, когато работата над разказа се проточи, когато го пишеш трудно (а това става, когато нямаш ясна концепция и съответно цялата ти конструкция се обърква), после не се чете с лекота.

Започнах да чета романа на Том Улф, който ми препоръча. 201 201 „Няма връщане у дома“. По-добър е от „За времето и за реката“. Улф притежава чудесна и бърза мисъл, в книгите му има много чувства, макар на места те да граничат със сантименталността и да не са точно предадени, но зад всяка дума прозира неговата ужасна тайна — той няма какво особено да ни каже! Всички тези приказки за ВЕЛИКОТО ПУЛСИРАЩО СЪРЦЕ НА АМЕРИКА не са нищо друго освен най-банални, изтъркани фрази.

Улф умее по красив начин да преповтори вече казаното от Уолт Уитман, Достоевски, Ницше, Милтън, но самият той, за разлика от Джеймс Джойс, Т. С. Елиът или Ърнест Хемингуей, не може да добави нищо ново. Добре, всичко на този свят е толкова объркано и така враждебно към човека. И после? Повечето писатели намират своя златна жила; за Ърнест Хемингуей това е храбростта, за Джоузеф Конрад — съвършенството, за Д. Х. Лорънс — напрежението на човешките взаимоотношения, само Улф се пише за прекалено „умен“, използувам думата в нейния най-отрицателен смисъл. Умен като Фейдиман от „Ню Йоркър“, умен като критиците, които, както сам твърди, така презира. „Няма връщане у дома“ обаче е пощаден от този смъртен грях; в него има живот. Бих искал някой път да си помислиш защо и по какво тази книга е по-добра от една такава имитация на натурализма на Зола, каквато е „Души в окови“ на Моъм, и дали наистина е по-добра…

Ще оставя за един ден романа си, за да отида на зъболекар, на лекар и при моя литературен агент — при последния, за да обсъдим някои въпроси, свързани с работата ми в киното, ако реша през февруари отново да се заловя с нея.

Веднъж хванат в примките на материалния свят, човек трудно може да намери време да оформи собствения си литературен вкус, да прецени сам за себе си валидността на философските концепции и да формулира това, което поради липсата на по-добро определение бих нарекъл мъдрия и трагичен смисъл на живота.

Хотел „Перноле“

Беле, 22 май 192. (1925)

Мили мой Фицджералд,

Ние сме в Беле и прочетохме книгата ви — хубава книга. Харесва ми мелодията на вашето посвещение; то показва, че вие сте закърмен с красота и нежност — и това е много радостно. Другото хубаво нещо е, че умеете да се изразявате свободно в изречения — и това също е много радостно. Умеете да се изразявате свободно в изречения и човек може да ги прочете и разбере — и това между впрочем е радостно. Вие пресъздавате нашия днешен свят така, както някога Такъри е пресъздал своя в „Пенденис“ и в „Панаир на суетата“ — и това не е малък комплимент. Вие показвате новия свят с неговите нови буйства — нещо, което, колкото и да е странно, никой преди вас, още с романа си „Отсам рая“, не бе направил. Моите очаквания, породени от „Отсам рая“, не са били напразни. Новата ви книга е много хубава, но различна, по-зряла. И така е винаги — човек не става по-добър, а по-различен, по-зрял, което е чудесно. Желая ви и за в бъдеще сполуки и ви благодаря за истинското удоволствие, което ми доставихте. Очакваме с нетърпение да се видим с вас и мисис Фицджералд, когато се върнем през есента. Предайте й, моля ви, моите поздрави. Вас също поздравявам.