Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Кейд Кори! – възкликна Тиери, когато Силвен ги представи. – Vraiment? Твоята крадла на шоколад, нали, Силвен? Впечатлен съм. Най-после да доведеш някоя интересна жена.

Това беше съкрушителният удар за Кейд. Тя започваше да се чувства като боец, който беше понесъл твърде много удари в корема. Така. Явно не беше необичайно Силвен да води жените, с които излизаше, на семейните сбирки. Тя не отстъпваше по хубост на другите и може би беше мъничко по-интересна, по мнение на неговото семейство, но не беше нещо особено.

Краката ѝ натежаха, теглени надолу от вездесъщата кал, докато трамбоваха през елегантните, подгизнали градини до ограденото място, където се подвизаваха четири малки кози и чисто нова къщичка с врата, върху която имаше прозорче във формата на сърце.

– Разкажи ми по-подробно как си влизала тайно в лабораторията на брат ми – Натали облегна лакът на оградата до Кейд. – С алпинистко въже ли се покатери?

– Всъщност официално, аз никъде не съм влизала.

– Какво? – тя изглеждаше разочарована.

– Нейните адвокати ѝ забраняват да си признае – обясни Силвен, доближавайки се от другата страна на Кейд. – Кейд, моля те, не разкривай тънкостите на проникването с взлом пред сестра ми.

– Аз щях да го направя само на шега, Силвен – възмути се Натали. – Нямам време за такива неща. Постоянно уча. Той сигурно е споменал, че следвам бизнес мениджмънт? – съвсем между другото попита тя Кейд. Силвен, който явно беше любимецът на фамилията, вече разговаряше с друг братовчед.

– Наистина ли? – Кейд се почувства така, сякаш се беше катапултирала в зоната на комфорта си. Да разговаря с жена, с чийто син ходеше – това беше ужасно конфузно. Но да общува с хора, които се опитваха да уредят професионалната си кариера чрез светски разговор на някое парти – това беше напълно разбираемо. – В каква област са твоите интереси?

– Все още опитвам разни неща – призна бодро Натали. – Правя различни стажове.

Ах . Кейд даде шепа сено на една малка коза с големи, палави очи.

– Стажове, значи? – тя, тоест шоколадовите фабрики "Кори" се смятаха за източник на различни възможности за стажуване, откакто беше влязла в прогимназията.

– Имам известен опит и с шоколада. Силвен ми позволи да стажувам при него, когато бях в гимназията. Така че комбинирам квалификация в бизнеса и в производството на гурме шоколад.

– Сестра ми е неудържима – подхвърли сухо Силвен, доближавайки се отново към тях. – Това е предупреждение, а не рекламна агитация.

– Отлично – Кейд се засмя. – Ценя това качество в стажантите.

Ако имаше нещо по-лошо от участта на "вариант" за някоя жена, то беше да си благодарен за тази участ, помисли си Силвен, като стисна с необичайно за него аматьорско настървение дръжката на касапския нож, който му отмъсти с нескопосна, грозна продукция.

Но в компанията на най-близките и заобиколен от смях, той можеше да си затвори очите за тази участ, поне за известно време. Силвен даде на Кейд да реже гъби до него, отчасти защото всеки път, когато я оставеше сама, тя се оказваше въвлечена в най-невъобразими ситуации. Майка му можеше да постави отрова в чашата ѝ с вино. Сестра му Натали можеше да ѝ връчи сивито си. Да не забравяме безкрайния потенциал на фаталната комбинация от прекалено много алкохол и прекалено много вили и мотики. Беше невъзможно да накара цялото си семейство да се държи прилично в течение на целия уикенд.

Но най-вече му харесваше тя да стои и да реже гъби до него. Харесваше му, че тялото му можеше да се потрива от време на време в нейното. Харесваше му прецизната концентрация, с която тя режеше, сякаш се страхуваше, че можеше да среже някое парченце накриво, ако не внимаваше.

Просто му харесваше тя да бъде част от тази топла, щастлива, жизнерадостна кухня, където всички помагаха в подготвянето на храната за бюфета и изхранването на гостите.

Силвен обичаше такива неща. За нищо на света не би пропуснал семейно събиране. Всички бяха в добро настроение, всички се смееха, всички преливаха от енергия, за да подарят на Тиери най-прекрасния възможен петдесети рожден ден.

– Ти дръж под око твоята крадла! Внимавай да не открадне нещо! – извика един от братовчедите му.

Силвен се засмя, а Кейд се вкисна. Неспособен да се сдържи, той обви с ръка шията ѝ и я целуна продължително. Изплува от целувката, за да установи, че петима човека ги анализираха на висок глас – в това число майка му, баща му и сестра му. При това без да им мигне окото. Майка му не благоволи дори да извърне поглед, а продължи да ги наблюдава критично.