Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– А какво общо има перченето с носенето на тези потресаващи костюми?

– Те обичат карнавални костюми. Миналата нова година майка ми и сестра ми ме навиха тримата да намъкнем костюми на крави. При това с вимета – в гласа му прозвуча отвращение, но Кейд беше убедена, че никой не можеше да го накара да направи нещо, което той не искаше.

Кейд се опита да си представи елегантния, страстен Силвен Марки предрешен като крава с виме. Оказа се учудващо лесно. Във въображението ѝ той се забавляваше диво, усмихваше се на тъмнокосата си сестра, която беше видяла в неговия фотоалбум.

Нещо в образа тласна тялото ѝ в усещане за свободно падане, сякаш след неочакваното откритие, сърцето ѝ беше изскочило.

– А за пенсионирането на папа трябваше да разиграем сценка, в която аз изпълнявах ролите на гангстер, каубой помияр на кафяви петна – първото куче на баща ми – в рамките на пет минути. Изцяло по вина на сестра ми, честна дума.

Да, сигурно. Кейд можеше да се обзаложи, че той сам си беше измислил трите роли. Е, защо тогава се мислеше за срамежлив?

– Да беше видял сценката, която направихме двете със сестра ми за осемдесетия рожден ден на дядо. Ако ме напиеш достатъчно, може да ти пусна видеото.

Той вдигна демонично изразителните си вежди.

– Мислиш ли, че трябва да прибягвам до алкохол, за да получа каквото искам от теб?

Тя се престори, че посяга да го удари. Но и двамата се усмихваха.

– Фермерският елемент в постановката се дължи на това, че детската мечта на братовчед ми е да отглежда кози.

Кейд премигна няколко пъти, опитвайки се да си представи какво беше да мечтаеш да отглеждаш кози. После се опита да наложи този образ върху представата за френския замък, към който пътуваха. И в двата случая въображението ѝ се изложи по отношение на козите.

– Затова всички се наговорихме – да му подарим кози. Както и едно ято патици. Тиери искаше и магаре, но неговият партньор ни помоли да проявим малко здрав разум. И в тон с темата, всички сме облечени като фермери.

Лудо и ентусиазирано семейство, което грабеше с пълни ръце от живота.

Ако не знаеха коя е, Кейд би могла да си прекара чудесно.

– Може ли да ме представиш под друго име?

Силвен не я удостои с отговор.

Ванът се носеше плавно през равнината. Скупчени каменни къщи сформираха малки села, а между тях съхнеше пране на простори, дори през ноември. От двете страни на пътя се точеха тополи, нещо в тяхната стройна, безкрайна елегантност будеше в Кейд усещане за дълбоко, меко удоволствие.

Силвен се беше сбогувал с малкото си ауди с тъга и беше взел фирмения ван, защото така можеше да транспортира сложната и огромна шоколадова скулптора, фантастична и почти невероятна конструкция. Върху това ли беше работил през онзи следобед, когато тя посети "За всеки вкус"? Прииска ѝ се да беше останала при него в лабораторията, за да го види като шоколадов скулптор.

Не се съмняваше, че той беше творил увлечено, с прецизност и страст, и си представяше как ръцете му щяха да изпращат топли чувствени тръпки по тялото ѝ.

Телефонът ѝ започна да вибрира и Кейд се учуди, че имаше покритие.

Дядо ѝ избухна без предисловие:

– Какво си казала на баща си? Идеята беше да си починеш! Да изследваш! А не да останеш там!

– Дядо, ти открай време се оплакваш, че татко не ме оставя да опозная света – тя погледна крадешком Силвен, питайки се колко добре разбираше английски.

– Вече съм на осемдесет и две години – подхвана сприхаво дядо Джак. – Как мислиш, още колко пъти ще мога да те видя, ако ти живееш в Европа?

През целия ѝ живот Кейд и дядо ѝ се бяха виждали всеки ден. Те живееха в различни крила на голямата бяла къща на хълма над град Кори. Той се отбиваше в нейния кабинет в службата. Нахлуваше в стаята ѝ у дома и я будеше, за да ѝ покаже мостра от последния си експеримент, с блеснал поглед на сините му очи.

И ако тя се преместеше в Париж, те щяха да се виждат значително по-рядко. Сега покрай тях се нижеха платани, които се сливаха в една размазана маса.

– Убедена съм, че постоянно ще летя напред и назад – каза унило тя, неспособна да изтръгне забития в сърцето си нож.

Внезапно ръцете на Силвен стиснаха здраво волана. Той изви поглед встрани.

– Плюс това, ти можеш да дойдеш тук, нали? Трябва да ти покажа номера с проникването в някои от тези френски шоколатерии. Ако остана в Европа, което... за момента просто обмислям вариантите.

Силвен отново я прониза с кос, остър поглед.