Лора Флоран - Крадецът на шоколад

До... досега, както и да се наричаше онова, което правеше, разбира се. Може би, ако беше по-нормална, тя щеше да знае какво прави.

– Кой ще бъде там?

Ръката му описа широк кръг.

– Ами, всички.

– Как така всички?

– Цялото семейство. Приятелите. Все пак това е юбилей, петдесети рожден ден.

– Майка ти ще дойде ли от Прованс?

– Това е юбилей!

– Значи ще дойде – Кейд уви ръце около себе си, сякаш се опитваше да се защити. – Тя знае ли коя съм аз?

– Кейд, всички знаят коя си ти. Майка ми получава известия от Гугъл при всяко споменаване на моето име. Ако не искаш да се сдобиеш с ноторна слава, трябва да обмисляш внимателно ходовете си, преди да проникнеш тайно в нечий магазин и да се опиташ да откраднеш шоколада му.

Кейд премигна няколко пъти.

– Аз всъщност се питах дали е наясно с другата ми самоличност. Не е тази на Крадеца на шоколад.

– Нима имаш алтернативна самоличност? – Силвен изглеждаше объркан.

Кейд започна да барабани е пръсти по масата и се опита да прояви търпение, без особен успех.

– Знаеш, че допреди няколко дни аз не бях известна главно като Крадеца на шоколад.

Той я изгледа със задълбочения интерес на психотерапевт, който изучава пациент с тежко психично разстройство.

– Смяташ, че Кейд Кори и Крадецът на шоколад са две отделни личности?

– Би ли отговорил на въпроса ми? Майка ти знае ли колко пари имам?

– Възможно е – призна Силвен. – Информацията достъпна ли е за широката публика? Може ли да се намери в интернет?

С други думи, да. Кейд се свлече на мястото си.

– Нямах предвид точната цифра.

Настъпи моментно затишие.

– Добре ли си? – попита иронично Силвен. – Защото още не съм стигнал до частта, която според мен е лошата новина.

Кейд се хвана за ръба на масата и се облегна на стола, готова да поеме страшния удар.

– Празненството е в тяхното шато в Шампан, което е на един час път с кола...

– Замък? – прекъсна го тя. – Ти не ми ли разказваше за твоето детство в покрайнините?

– В Щатите замъците да не са знак за престиж или нещо такова? Тук можеш да си купиш половин дузина за парите, които струва един апартамент в Париж. Затова пък поддръжката ще ти отреже главата. Тиери обаче се ПАКС-на с директор.

– Какво е направил с директора? – Пакс Романа [36] Pax Romana (на латински: Римски мир) е дълъг и относително мирен период в историята на Римската империя и нейните колонии. – Б. Пр. ?

– ПАКС. Граждански брак – обясни Силвен. – Между двама души, които не искат да сключат брак или в техния случай, не могат да сключат законен брак. Тиери е гей.

Кейд потърка точките между веждите в основата на носа си, в опит да се съвземе.

– Все още не съм чула лошата новина.

– А, да– той си пое дъх. – Дръж се. Трябва да отидем дегизирани като фермери.

Кейд не можеше да спре да се смее. Пътьом спряха в голям магазин в покрайнините на Париж и изнамериха най-потресаващите зелени непромокаеми гащеризони, които ги покриваха от глезените до китките, като истински селяни, както бе казал Силвен. Отгоре на това добавиха старомодни бонета с къдрички. За капак нахлузиха яркожълти гумени ботуши. Отдолу бяха облечени с нормални, елегантни, комфортни дрехи, за да останат по тях, както обеща Силвен. Но не уточни кога.

– Защо се налага да се обличаме по този начин?

– Струва ми се, че аз съм единственият човек в моето семейство, който не се перчи при всяка възможност – отбеляза мрачно Силвен, при което Кейд отново се разкикоти неудържимо.

– Какво? – попита недоумяващо той.

– Смяташ, че ти не се перчиш? – тя се опита да придаде деликатна изисканост на кикота и сумтенето си. Жълтите гумени ботуши я караха да се смее, реши тя. Би било престъпление да запази сериозно изражение, докато носеше такива ботуши,

– Като тийнейджър бях много срамежлив – призна той.

Кейд си представи театралната поза, с която той бъркаше шоколада. Спомни си абсолютната невъзмутимост, с която я беше съблазнил онази сутрин, когато беше влязла в лабораторията.

– Явно фазата е била съвсем кратка.

Той я изгледа озадачено, с което я накара да се запита дали не изпускаше нещо важно в характера му.

– Аз все още съм срамежлив.

Тя се разсмя неудържимо.

– Ти , срамежлив?

Той вдигна рамена и се съсредоточи върху пътя, без да се опитва да я убеди в правотата си.

Какво изпускаше тя? Защо Силвен се мислеше за срамежлив? Беше ли срамежлив с нея по някакъв начин?