Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Ще вземем ли такси? – попита тя неохотно. Пътят беше дълъг и сигурно минаваше единайсет, а краката ѝ туптяха сърдито, възмутени от опитите ѝ да имитира парижанките, които сякаш бяха родени да ходят на високи токчета. Но Кейд не искаше тази вечер да свършва.

Близо до бистрото имаше редица тежки, тромави, номерирани велосипеди под наем, паркирани и привързани към стойките им, всичките с кошници върху рамката и с табелка с надпис VELIB и логото на Париж. Кейд вече ги беше виждала в първите дни, когато опознаваше Париж, колелета, които градската управа отдаваше безплатно на всички желаещи. Тези тук бяха снабдени с розови латексови седалки и табелка с надпис, ЕТ VOUS, VOUS FAITES QUOI POUR VOUS PROTEGER? Вие какво правите, за да се предпазите?

– Това явно е акция на активистите в борбата със СПИН – каза Силвен, забелязвайки недоумението върху лицето ѝ. Той кимна към рамките, върху които имаше друг надпис. – Оттук е минала и асоциация за борба с глада, както виждам – той се спря пред седалките с обвивки надопобяващи кондоми, усмихна се и я погледна настойчиво. – Умееш ли да караш колело?

Кейд не беше подходящо облечена, с дълго палто и ботуши на токчета, но след като затъкна полите на палтото под дупето и около краката си, тя успя да се намести върху неудобната седалка на несъмнено най-тежкото колело на света. Тя не свали розовия латекс от седалката. Щом беше започнала да се натъква на велосипедни седалки с кондоми, господ явно се опитваше да ѝ каже нещо за секса и глупостта.

– Това нещо тежи най-малко десет кила!

Той кимна.

– За да е сигурно, че никой няма да поиска да ги открадне.

Беше кучешки студ в комбинация с вятъра в ушите ѝ, въпреки опитите да се зарови до носа в шала си. Но беше адски забавно. Кейд не спираше да се смее, а Силвен не спираше да поглежда към нея с усмивка на неподправена радост.

Оставиха колелата на спирката близо до неговия апартамент и хукнаха през мразовитата ноемврийска нощ към топлината.

– О, боже, колко е студено – не спираше да повтаря тя когато влязоха в апартамента, неспособна да спре да трепери, когато топлината облъхна замръзналата ѝ кожа. – Много е студено, много е студено, ужасно студено.

Той свали дрехите ѝ, въпреки протестите ѝ, и я качи на леглото, без да спира да се смее. Зави я под тежкия пухен юрган, захвърли собствените си дрехи на пода и се мушна до нея, обвивайки я с тялото си, докато треперенето премина в разтапяне.

Този мъж определено умееше да контролира температурата на субстанциите, помисли си тя по-късно на заспиване, сгушена в ямката на ръката му, съвършено стоплена, съвършено доволна.

– Имам една добра и една лоша новина – каза Силвен на другата сутрин.

Сърцето ѝ се сви. От самото начало тя знаеше, че рано или късно щеше да ѝ каже, че просто си играеше с нея. Той просто беше прекалено привлекателен за една жена.

– Каква е лошата?

Той се поколеба.

– Може би трябва просто да ти съобщя новините, а пък ти сама да решиш коя част според теб е ужасна и коя е забавна.

Кейд се приготви за най-лошото, забила поглед в йогурта. Съвсем леко подсладения ѝ йогурт. За първи път от десет дни тя се опитваше да хапне нещо здравословно за закуска и той избра точно този момент, за да ѝ сервира смесените новини. Това просто не беше честно.

– Поканени сме на рожден ден.

Обзеха я още по-дълбоки подозрения.

– От кого? Какво имаш предвид като казваш ние!

Силвен стисна устни.

– Добре, поканиха ме на празненство за рожден ден. Прието е да водя някого с мене. Това проблем ли е? Ти предпочиташ ли да не дойдеш?

Всъщност Кейд нямаше голям опит с връзките. Не беше имала връзка от много дълго време. Това започваше да звучи като връзка. Не, звучеше като представяне на интимна приятелка пред група приятели.

Може би във Франция правеха тези неща просто ей-така?

– Кой е рожденикът?

– Братовчед ми Тиери, който става на петдесет години.

Представяне на приятелка пред семейството. Кейд се почувства така, сякаш шофираше по път с много завои и изведнъж беше открила, че задницата ѝ висеше над пропаст и че караше не кола, а влакче на ужасите.

Тя нямаше опит със семейните събирания. Още от гимназията ги избягваше усърдно, защото откровеният, алчен натиск на семейството на момчето беше просто отвратителен. В действителност тя стоеше далеч от всичко – не ходеше с момчета, не се запознаваше с техните приятели и семейства, не правеше дори секс – откакто се беше отказала от случайните забежки, след като завърши колежа.