Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд го погледна крадешком. Сега Шантал ѝ изглеждаше безкрайно далеч; дори не допускаше, че тя можеше да му бъде приятелка.

Но също толкова недопустимо беше Кейд да го попита за Шантал и да развали момента.

– А ти защо си сама? – попита неочаквано той. – Имам предвид охраната. Не трябва ли да се движиш с бодигард? – той погледна отново мъжа на пейката, на минаване покрай него. Дори не забеляза, че вече оглеждаше похотливо някаква жена от другата страна на улицата.

– Не и в Париж. Тук има страшно много богати хора. Пък и аз не бия на очи. Винаги съм смятала, че Парис Хилтън е луда да тръгне по този път. Знаеш ли, че тя всъщност можеше да има личен живот? – Кейд поклати глава с недоумение от хорския избор.

– Не мисля, че тук има толкова много хора, богати колкото теб – отбеляза сухо Силвен.

– Убедена съм, че ако се пресметне, процентът на богатите и известните хора в Париж е по-висок от всяко друго място в света. Някои от тези дубайски принцеси, които притежават апартаменти тук, вероятно ме причисляват към средната класа. Ти самият си доста заможен, освен това смятам, че си по-известен от мен.

– Ами... не знам, известен , може би да – Силвен се провали в опита си да се престори на скромен. Той поклати глава с удивление. – Като имаш предвид, че израснах в предградията.

Каква беше тази непоследователност? Той беше споменал това и преди.

– Аз също, струва ми се. Кори всъщност не е голям град. В известен смисъл целият град е провинциално предградие.

Силвен я прониза с ироничен поглед.

– Ако ти си израснала в предградие, то е било като Сен Жермен де Пре, който на практика не може да се нарече предградие. Аз израснах в Кретей [35] На френски Creteil, градчето се намира на 10.5 км ох центъра на Париж и е населено предимно от второ и трето поколение имигранти от Северна Африка и отвъдморските департаменти и територии на Франция. – Б. Пр. .

– А какъв беше Кретей? – попита предпазливо Кейд, защото очевидно тя пропускаше нещо.

Той сви рамена.

– Класически пример. Лоши училища, дрога, насилие, безработица, липса на перспективи и възможности, безпаричие, безизходица; единственият изблик на социален протест беше паленето на коли и хората го практикуваха редовно. Въпросът е, че не всички бяха такива. Човек просто трябваше да се пребори със стереотипния образ, които другите имаха за живота му, и да стане нещо различно. Това се опитвам да покажа на Малик.

Кейд се вгледа в него. Никога не би си представила, че този строен, елегантен мъж, с неговите ръце, които умееха да превръщат суровите съставки в нещо прекрасно, с неговата непоклатима арогантност, когато станеше въпрос за изкуството му, с неговия красив, съвършен френски, в сравнение с който нейният акцент изглеждаше толкова смущаващо тромав и американски, с неговата страст, с неговия дискретен, но непогрешим усет за стил, с неговия неизменен цивилизован контрол върху изражението му през повечето време... тя никога не си беше представяла, че той не произхождаше от изтънчена, елегантна среда.

– Нямаш представа колко е странно – продължи той – да те чуя да казваш, че някой може да те причислява към средната класа.

Добре, може би тя беше преувеличила. Кейд усети да се изчервява, когато осъзна как бяха прозвучали думите ѝ.

– Но сега ти имаш пари – изтъкна тя. – Предполагам.

Тя виждаше опашките пред магазина му и можеше да пресметне печалбите от продажбите на шоколад на цена от сто евро за килограм. Кейд Кори я биваше да изчислява печалби.

– Вярно, имам. Имам всичко необходимо. Но моите доходи изобщо не могат да се мерят с твоите. Човек не може да стане мултимилионер от продажба на шоколад, знаеш това.

Кейд го гледа настойчиво, докато накрая ѝ стана ясно, че трябваше да му го каже право в очите. За предпочитане да набие думите в главата му с голям чук.

– Не, аз не знам това – каза тя с похвална, по нейно мнение, мекота.

– С истински шоколад – поправи се той.

Кейд стисна зъби.

– Ти замислял ли си се някога колко пари са няколкостотин милиона? – защото може би, ако той се замислеше сериозно, тя би могла да го придума да им отстъпи правото да разработят линия шоколади с неговото име. Кейд беше готова да се обзаложи, че това щеше да ѝ даде стабилни позиции в Европа. И тя щеше да ръководи европейския клон от Париж...

– Всъщност не съм – каза той. – Не мога да си представя какво бих могъл да си купя, от което животът ми да стане по-добър.