Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Те не харесват нашия истински, плътен шоколад. Смятам, че или трябва да ги атакуваме на развлекателния фронт, както правят от "Марс", или да се ориентираме към истински шоколад, който е по-изискан и по-близо до тяхната представа за шоколад – Кейд пое дълбоко дъх и сви юмрук около парчето канап. – Може би аз трябва да се заема с това.

Последва дълга пауза. Достатъчно дълга, за да си помисли с надежда, че връзката се беше разпаднала, но същевременно да знае, че не беше така.

– Как така да се "заемеш"? С какво точно искаш да се "заемеш"?

Тя вдиша отново.

– С Европа.

Баща ѝ я прикова с поглед.

– Аз мислех, че си там, за да намериш нова линия шоколад, която да внедрим тук!

– Да, но... може би това е по-важно. Трябва да лансираме силна линия луксозен шоколад за ценители в Щатите. Но ако не предприемем действия веднага, скоро ще ни струва цяло състояние да завладеем някакъв пазарен дял в Европа, при тази конкуренция от "Марс" и "Тоутъл Фудс". Ако моята идея сработи в Европа, после можем да опитаме да я представим и в Щатите, да уловим растящия дял ценители на изтънчения шоколад.

– Нужна си ми тук! За бога, сестра ти отново обикаля с мотопед Кот д'Ивоар. Кой ще поеме компанията, когато се пенсионирам?

Тя. Тя, разбира се. Това се подразбираше открай време. Кейд щеше да се справи блестящо. Канапчето в дланта ѝ беше мокро от пот. Тя не искаше да поеме по своя широк прав път към "Кори". Искаше да побегне по някоя криволичеща пътека в гората и да намери съкровище.

– Ти си на петдесет години, татко. Имам предостатъчно време, за да наваксам. Поемането на Европа ще бъде превъзходно обучение.

Поемането на Европа. Кейд си представи изражението на Силвен при тази фраза, видя очите му, пламтящи в разгорещен спор.

Тя не искаше да завладява Европа, да се бори за място по рафтовете в супермаркетите, да посещава фабрики. Искаше ди заравя ръцете си в чували с шамфъстък и да обикаля пазарите в търсене на екзотични продукти. Тя искаше да посещава лаборатории и да изучава магията им. Искаше да надгражда върху онова, което беше създал Силвен – красиви, луксозни, магически шоколатерии. Не искаше да ги прогонва от бизнеса със своето агресивно финансово превъзходство.

Последва още една дълга, мрачна пауза.

– Виж, когато се върнеш тук, ще поговорим за това. Ще възложим на отдела за пазарни проучвания да анализира идеята. Не забравяй, че все още държим под око "Девън Кенди". Придобиването би променило значително нашето положение в Европа.

Да, придобиването щеше да им подсигури в Европа същата роля, каквато имаха в Щатите – масов производител на евтин шоколад. Разбира се, придобиването на "Девън Кенди" би могло да ѝ послужи като аргумент да остане тук.

– Ще остана тук още известно време – каза твърдо Кейд.

– Добре, почини си още една седмица. Дядо ти има право: забавлявай се. Плюс това, сигурно си научила много за потенциалните ни възможности. Полевата работа ще ни бъде полезна, ако решим да предприемем нещо след няколко години.

– След няколко години?

Изведнъж животът ѝ зейна пред нея като някаква тъмна бездна, лишена от радост и от Силвен за едно неопределено бъдеще. Стомахът ѝ се сви и се качи в гърлото, сякаш я бяха бутнали от ръба на скала в същата тази бездна и сега тя летеше стремглаво надолу.

– Зависи какво ще направим с "Девън Кенди", не мислиш ли? Почини си още една седмица, както казах. Ще поговорим, когато се върнеш тук за Деня на благодарността.

Още две седмици.

След края на разговора Кейд се почувства толкова зле, че се наложи да излезе от своя апартамент, за да избяга от чувството. Обикаля напосоки Шести район, опитвайки се да не мисли за нищо.

Мисленето не ѝ вършеше работа. Защото когато се замислеше за ситуацията, излизаше, че баща ѝ беше прав.

Хората я отминаваха с безразличие, когато тя се спираше да погледа някоя витрина със стари играчки или да вдъхне ароматите от пекарната. Никой не беше споменавал на какво ухаеше в рая, но ако Кейд можеше да разработи проект на седмото небе, тя нямаше да го остави без пекарни и шоколатерии. Острата миризма от магазинчето за сирена я удари в носа и като се опитваше да не диша дълбоко, Кейд влезе сред огромните пити сирене и калъпите масло, от които продавачът редовно ѝ отрязваше резени. Тя се загледа в лицето на собственика, докато той ѝ разказваше историята на всеки вид сирене и я увещаваше да опита един или друг сорт, наслаждаваше се на неговото чувство за хумор, вярата и страстта му в работата.