Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Жена маркираше сръчно тризъбец върху малките квадратни шоколадови бонбони, които излизаха от машината глазирани, като новородени в лъскавите си шоколадови кожи. Тризъбецът се отдели от поредния бонбон, оставяйки красив отпечатък, в който Кейд моментално позна ваниловия ганаш. Друга жена пръскаше формите с пистолет, покривайки всяка морска раковина с ефирен филм шоколад.

Недалеч от тийнейджъра, самият Силвен отделяше с палец нещо, което приличаше на бледозелена боя на върха на клечка за зъби и го наместваше върху плътен лист фолио. Той взе друга клечка за зъби и я потопи в съд с по-тъмнозелена смес, която вероятно представляваше оцветен бял шоколад, а не боя.

Силвен вдигна глава, когато Кейд влезе, и я прониза с дълъг, питащ поглед, после неочаквано се усмихна. Паскал Гийо също вдигна глава, завъртя очи, хвърли му ироничен кос поглед и се вглъби отново в работата си, без да удостои Кейд с внимание. Тийнейджърът, който сигурно беше въпросният стажант, вдигна изразително вежди, погледна Силвен и се засмя.

След това понечи да вдигне огромния казан с разтопен шоколад с юношеска увереност, но залитна, изненадан от тежестта му.

Силвен пусна клечката за зъби и подхвана ловко казана, засмя се и го занесе до машината, където изсипа съдържанието му в отвора с такава лекота и сръчност, сякаш изобщо не забелязваше товара си.

– Къде са ти мускулите, Малик? – подхвърли засмян един от сладкарите.

Малик, както явно се казваше тийнейджърът, се смути малко и се изпъчи важно, сякаш за да покаже бицепсите си през сладкарската куртка, в която беше облечен.

– Вече не ми остава време за фитнес залата, постоянно вися тук! – възрази той.

– Може би трябва да ти даваме да носиш повече казани, за да поддържаш форма – пошегува се слабият мъж с очилата. – Ето, опитай с този – той му подаде една метална купа с големината на обикновена купа от кухненски миксер.

– Или тази, ако другата е прекалено тежка – обади се широкоплещест мъж, смъквайки от рафта една малка тенджерка, която изглеждаше прекалено малка за каквато и да е практическа употреба в тази лаборатория.

– Добре, добре – изръмжа Малик. – Аз мога да нося казана. Просто не бях подготвен.

Нищо чудно, че почти всички тук изглеждаха толкова стройни и стегнати, помисли си Кейд, опитвайки се да прецени тежестта на първия казан с шоколад. Над двайсет и пет килограма, определено. Четирийсет?

Колко пъти на ден пренасяха такива казани?

Сигурно твърде често, за да ги броят.

Силвен спря до Кейд с все още развеселено лице. Вглеждайки се в това засмяно лице, тя почувства как в нея премина нещо подобно на дълга, щастлива въздишка.

– Днес можеш да вземеш някоя от моите куртки – каза той. – Онзи ден се беше изгубила в куртката на Бернар. И прибери косата си под това – той ѝ подаде обикновена книжна шапка, каквато носеха всички в лабораторията, освен него и Паскал. – Не мога да допусна някой да намери косъм в моите шоколадови бонбони.

Кейд предположи, че Бернар беше едрият мъж. Но куртката на Силвен също не ѝ беше по мярка. Тя започна да навива ръкавите, питайки се защо не ѝ беше предложил да облече някоя от дамските куртки. Може би предпочиташе да заема своите собствени вещи.

Фактът, че носеше неговата куртка я накара да се усмихне с една озадачаваща ведрост. Все пак Кейд се смущаваше да стои съвсем близо до него в присъствието на други хора, след дивия секс насаме, но сега смущението ѝ беше поносимо.

– Това за какво служи? – попита го тя, застанала пред фолиото с миниатюрните капки в двата нюанса зелено.

– Експериментирам с нова декорация за моя шокола Кюриосите – каза Силвен. – Ла ганаш о басилик – добави той, в случай че тя беше опитала всички творения в кутиите с неговите шоколадови бонбони, без да осъзнае, че Curiosite беше деликатно овкусен с босилек. Честно казано, Кейд не би успяла да отгатне вкуса, ако не беше малкото гланцирано листче хартия, което обясняваше и описваше всеки един шоколадов бонбон. Босилек, за бога. Нищо чудно, че той намираше нейното увлечение по канелата за толкова демоде. – Когато се втвърди, ще го поставим върху овалните бонбони, които излязоха от машината. И ще видим дали ни харесва.

– Колко различни видове ганаш имаш? – попита тя, защото беше пленена от произношението на думата ганаш от неговата уста.

Подобно на шокола, тя звучеше като съблазнителна милувка.

– Двайсет и четири вида ганаш о шокола към момента – каза той.