Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Не прилича чак толкова – възрази Кейд, след като отхапа от тарталетата.

Основата, подобна на умерено сладък киш, се съчетаваше хармонично с ябълките. Напомняше малко на немска ябълкова палачинка, но в контекста на Втората световна война май беше по-добре да не споменава вероятността за подобно родство.

– И сигурно е по-здравословна от шоколадовата кифличка. Повече протеини и плодове, по-малко мазнина и захар.

Той отново сви рамена.

– Имам йогурт в хладилника, ако искаш. И останалите шоколадови бонбони, ако вече имаш симптоми на наркотичен глад, след близо осем часа без шоколад. Без моя шоколад – уточни той, с палава самодоволна усмивка. – Съжаляваш ли, че ги раздаде всичките?

Да. Най-вече защото щеше да бъде голям срам да се върне в магазина и да купи още бонбони от някой от неговите високомерни продавачи.

А ако не можеше да живее без неговия шоколад и ако не искаше да изживее срама да влезе в магазина му и да си купи още, тя трябваше да се връща при Силвен Марки всеки път, когато закопнееше за неговите шедьоври.

И той щеше да я завладее напълно.

Очите ѝ се разшириха, устата ѝ се напълни със слюнка и тя побърза да сведе очи към своята тарт норманд.

– Трябва да тръгвам – каза той. Кейд примигна и извърна лице. Опита се да улови нотка на съжаление в гласа му, но не успя. – Днес ще идва един стажер и искам да съм в магазина, когато той дойде, в случай че се налага да превеждам.

– От какъв език? – попита учудено тя. Нима Силвен говореше още един език? Тя си спомни, че stagiaire означаваше стажант, ученик.

Той поклати глава.

– Диалект. Между световете. Момчето идва от предградие, което по нищо не прилича на охолния Шести район [34] Шести район или квартал Сен Жермен е един от най-живописните и оживени райони на Париж, любимо място на бохемите и интелектуалците. През 30-50-те години на XX век тук се съсредоточава културният и артистичният живот на Париж. Място за срещи и изяви на известни личности като Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Андре Жид, Андре Бретон, Джеймс Джойс, Дюк Елингтън и много други. Днес Сен Жермен де Пре помещава скъпи маркови бутици, художествени галерии, магазини за интериорен дизайн. – Б. Пр. .

– Тогава как ще изпълняваш ролята на преводач? – попита объркано Кейд. Тя си спомняше бегло от неговата биография, че беше роден в покрайнините на Париж, в предградията, но тогава тази подробност не ѝ се беше сторила толкова разграничителна от самия Париж.

– Аз израснах в същото предградие – обясни лаконично той и се изправи. Очевидно нямаше желание да ѝ разказва за детството си, нали?

Това сигурно беше добре. Той не се опитваше да използва секса като трамплин към близост. Не се напъваше да се вклини в живота ѝ и да се ожени за парите ѝ, най-малкото.

Това беше романтично, но в същото време объркващо. Нейните милиарди винаги ѝ бяха служили като гаранция, че мъжете щяха да се интересуват от нея. Без тях, тя се чувстваше като изгубена в чужд град без визитни картички, без мобилен телефон, без име, само с дрехите на гърба си и със своята съобразителност, за да оцелее.

Силвен изплакна трохите от кифлички от ръцете си и застана пред нея, все още с нейната нормандска тарталета в ръце.

Той се поколеба, после се наведе и я целуна бързо, мимолетно докосване на неговите устни върху нейните.

И излезе.

Кейд остана да седи като вкаменена в продължение на няколко минути, когато телефонът ѝ иззвъня. Този път тя позна кой я търсеше.

– Можеш да дойдеш, ако искаш – каза Силвен. – Ще ти покажа как се приготвя едно нещо.

Върху лицето ѝ разцъфтя усмивка. Тя се доближи до прозореца, погледна навън и го видя застанал на средата на пешеходната зона, да гледа нагоре към прозореца. Кейд не знаеше дали той я виждаше горе, или отражението на светлината ѝ служеше като щит.

– Но ще го покажа на теб, не на шоколадовата фабрика "Кори" – добави той. – Затова не го продавай. И за бога, не слагай моето име отгоре, ако все пак решиш да го продадеш.

В лабораторията се вдигаха облаци фин прах, докато Паскал посипваше партида трюфели с фино стрити карамелизирани бадеми, които ръсеше от голямо сито със същите привични, добре отмерени движения като някой мелничар. На достатъчно голямо разстояние, за да избегне всякакъв риск от попадане на бадемовите частици в сместа, работеше един младеж, който се открояваше не само със своята възраст, но и защото беше единственият чернокож в помещението и изглеждаше разпънат между гордостта и неловкостта на заниманието си. Момчето разбъркваше грамаден казан с шоколад.