Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Тя погледна мокрия тъмен прозорец и се поколеба.

Силвен почти си отдъхна. И тогава тя изправи рамена.

– Може да изтичаме навън и да вземем. Бакалията е малко по-надолу по улицата.

Кейд Кори беше като комбинация между питбул и кукла неваляшка. Накланяше се надолу и се изправяше отново. Тя захапваше онова, което искаше, и повече не го пускаше.

Не че той се оплакваше. Тя беше забила зъби в идеята да се добере до неговия шоколад и ето, че сега той се наслаждаваше на предимствата. Тази нейна непреклонна решителност беше еротична. И възбуждаща. Прииска му се да я целуне и да види дали би могъл да я разсее дотолкова, че да се спаси от яденето на лепкави бонбони, бисквити и десертчета "Кори", омесени в едно цяло.

– Следващия път – каза той и видя как сините ѝ очи проблеснаха. Полази го страх. Въпреки че преди малко тя беше използвала думите "някой път", "следващият път" явно не беше логичното заключение.

Значи трябваше да се постарае повече. Той все още разполагаше с цял арсенал от шоколадови изкушения, с които да я омагьоса.

Тя постави в устата си едно парченце от пържолата и затвори очи за момент, с почти същото изражение, както когато беше вкусила онези равиоли в сметановобосилков сос.

На негово лице разцъфтя усмивка на победоносно сексуално удовлетворение.

– Много е вкусно.

На неговото лице се изписа престорена скромност, но Силвен знаеше, че скромността не беше неговата силна страна.

– Нищо особено. Дребна работа.

– И виното е прекрасно – тя завъртя бутилката така, че да разгледа етикета, който беше съвсем семпъл, първи опит на никой подрастващ племенник с амбиции в областта на графичния дизайн, препоръчан от приятели на винопроизводителя. – Откъде го набавяш?

– Когато гостувам на родителите ми, обикаляме различни лозя и винопроизводители в региона. Ще ти... – той прехапа езика си, стреснат. За малко да каже "ще ти ги покажа някой ден", но щом не можеха да говорят с увереност за "следващия път", той можеше да допусне катастрофална грешка, изричайки на глас предположението, че месеци по-късно те можеха да организират пътуване на юг, за да посетят родителите му.

Тя беше част от управлението на компания, която печелеше над трийсет милиарда долара годишно. А сега, тя просто се наслаждаваше на кратка ваканция.

– Не, чакай, мисля, че това тук е от Жак.

Сините ѝ очи поискаха обяснение. Силвен обожаваше нейните сини очи. Техният прям поглед наелектризираше кожата му, тласкаше мускулите му да изпреварват ума и просто да посягат да я сграбчат.

– Един дребен човек, който чука на вратата ми всяка есен и ме придумва да поръчвам кашони от малките винарски изби, които представлява.

По устните ѝ отново разцъфна усмивка и той остана доволен от себе си, макар да нямаше представа какво толкова бе казал, за да я направи толкова щастлива.

– Идва човек, който продава вино от малки, непознати винарни? Наистина ли?

На Силвен това му се виждаше напълно нормално. Особено като се имаше предвид, че Жак знаеше какъв смотаняк беше той. Силвен, издънката.

Жалко, че този апартамент си нямаше по-голяма прилежаща изба. Миналата година Жак го нави да поръча толкова много вино, че се наложи да струпа част от кашоните в спалнята. Накрая трябваше да раздаде няколко дузини бутилки на всички работници в шоколатерията вместо коледен подарък, за да отвори малко свободно пространство.

Нещо пропълзя в нейното щастливо изражение и го насити със замечтан, неудовлетворен копнеж, който му се искаше да е насочен към него. Тогава Силвен щеше да стане от мястото си, да остави храната и да я удовлетвори без да губи време. Боже, какво ли беше да те желаят толкова страстно...

– Според теб какъв е най-ефективният маркетинг на шоколадчетата "Кори" в Европа? – попита неочаквано тя.

Какво? За това ли копнееше тя? Нима в ума ѝ имаше само една бизнес лента, от която тя никога не слизаше? Сигурно , като се замислеше. В неговия ум също имаше една-единствена писта, тази на шоколада.

– Няма такъв, надявам се – равнодушно отвърна той.

Тя присви очи и видимо охладня.

– Обзалагам се, че европейците биха харесали изискана линия шоколад с твоето име отгоре.

– Ако искат нещо с моето име, те знаят къде могат да го получат.

Кейд сви ръката си в гневен юмрук.

– Ще умра, ако "Марс" завладее пазарите в Европа. Или "Тоутъл Фудс" – тя направи гримаса. – Баща ми също.

Силвен налапа голямо парче пържола, като своеобразна превантивна мярка срещу изкушението да огласи мнението си та схватката между "Кори" и "Тоутъл Фудс" в битката за вкуса на сънародниците му.