Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Но той щеше да приеме това. Не го беше грижа. Цял живот се беше опитвал да направи своя шоколад неустоим; нямаше да се оплаква сега, когато той му носеше такава награда.

Проблемът беше, че на нея дори не ѝ се налагаше да си купи билет, за да замине. Можеше да се качи на частния си самолет в мига, когато решеше да продължи напред. А това щеше да се случи съвсем скоро, нали? Защото тя беше тук само за кратко посещение.

Когато Кейд се събуди, навън вече беше светло и Силвен сновеше бодро в апартамента, като си припяваше нещо тихичко, някаква френска мелодия, която тя не знаеше. Той имаше хубав глас, приятен, богат тенор.

– Ще отида да взема кифлички с шоколад – каза той, гласът му прозвуча приглушено през завивките, сред които беше заровена главата ѝ. На Кейд ѝ харесваше тук, под юрганите. Беше уютно, топло и тъмно и миришеше на шоколад и на две човешки тела, и на нея донякъде ѝ се прииска той просто да кажеше "чао" и да излезе, така че тя да може да остане сама и да не ѝ се налага да мисли за нищо.

Например за него и нея. И за нейните отговорности в живота. Кейд знаеше, че ако не успееше да осъществи тази идея за луксозната шоколадова линия, тя трябваше да се прибере и Щатите и да се залови за истинската си работа.

– Или предпочиташ да хапнеш отново тарталета с малини?

Тя издаде нечленоразделен звук, който той явно разтълкува както си искаше, защото минута по-късно Кейд чу затръшването на външната врата на апартамента. Тя стана и намери душа, решена да не я заловят в същата неизгодна ситуация както онзи ден. Той имаше истински душ. Зад стъклена преграда и закрепен за стената, така че не ѝ се налагаше постоянно да го държи в ръка. Имаше дори удобни стойки от едната страна на кабината. Тя потъна в блаженството на топлата вода и парата, без да бърза.

Беше вдигнала лицето си към струите на душа и се стресна, когато чу почукване върху стъклото. Силвен държеше дебела кафява хавлия и гледаше нейното мокро, голо тяло с неочаквано свойска усмивка.

– Трябва да побързаш и да излезеш – каза ѝ той с широка усмивка. – Изтощен съм. Имам нужда от няколко часа.

Тя се изчерви, питайки се дали той не я мислеше за нимфоманка.

Тъй като от първия момент на познанството им, тя се беше чувствала и държала като нимфоманка, той имаше всички основания да я смята за такава.

Тъй като беше мъж, той вероятно не се оплакваше, а се наслаждаваше на приключението.

В буквалния смисъл, помисли си тя с известно смущение.

Виновни бяха ръцете му. Те бяха точно отражение на фантазията, която бе носила в себе си от първия миг, когато беше видяла онази снимка в неговия приказен артистичен уебсайт па дясната му ръка, която поставяше миниатюрно парченце какао върху изящен шоколадов бонбон. Те идеално съответстваха на високия, сексапилен, тъмнокос, страстен мъж, който живееше с всички свои сетива, който беше толкова арогантен и толкова уверен, който я завладяваше с вкусове и текстури. Тя искаше да откликне на неговата страст със своята страст. Искаше тези ръце да я водят. Тя не можеше да им се насити. Тя не можеше да му се насити.

И тогава, точно когато тя си мислеше, че необремененият страстен секс беше достатъчен сам по себе си и че това беше нормално, и че не им трябваше нищо друго освен шоколад... тогава най-неочаквано той правеше нещо, което не беше. То не беше достатъчно само по себе си и тя започваше да копнее за нещо друго.

Както сега. Тя облече дрехите си от вчера и влезе в кухнята с мокра, прихваната в конска опашка коса, и без грим. Той я погледна продължително, лицето му доби затворено и сдържано изражение, сякаш тази гледка му беше причинила болка.

Защо? Дали изпитваше угризения, задето спеше с жена от шоколадовата династия "Кори"?

От оставените на масата бяла книжна кесия и четириъгълна кутия се носеше аромат на прясно изпечени кифлички, масло и мая.

В кесията имаше три pains аи chocolat, пухкави и с разкошна златиста коричка, с богат шоколадов пълнеж. В кутията се гушеше отбрана селекция от три тарталети, едната от тях с малини.

– За всеки случай – обясни той.

– Тази каква е? – тя посочи тартата с резенчета печена ябълка в центъра, крехка и пухкава като омлет. – С яйца и плодове ли се приготвя? В Щатите това се смята за пълноценна закуска.

Силвен погледна тарталетата, после Кейд.

– Американците са много странни хора. Това е тарт норманд. Може би някой нормандец я е измислил, за да направи щастлив някой американски войник – той сви рамена.