Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Петстотин евро е малко прекалено, но твоята идея е добра. Ще го продаваме в отделни опаковки на два пъти по-висока цена от другите ни шоколади – в малка торбичка, също както ѝ го беше поднесъл на нея. Тя се запита дали ѝ харесваше ролята на вдъхновителка на този най-тъмен, най-горчив, най-гладък, най-разкошен шоколад.

Добре.

– Обзалагам се, че ще се превърне в сензация за известно време – продължи доволно Силвен, като отново се увлече да мисли на глас, без да се съобразява с аудиторията. – Особено като подарък между сърдити любовници.

Кейд моментално заби поглед в листа фолио, сякаш след изричането на думата amant те се бяха озовали върху тънък лед. Или върху мост от яйчени черупки над широка, дълбока пропаст, без да знаят какво имаше от другата страна, защото никой не беше стигал до другата страна, без да падне в бездната.

Тя беше Кейд Кори от Кори, Мериленд. Много хора зависеха от нея. Дори мисълта за другата "страна" създаваше невъзможност. А когато нещо беше невъзможно, не ти оставаше нищо друго, освен да се откажеш от него и да се прибереш у дома.

Тя повтори движението с палец върху клечката за зъби и една троха зелен шоколад я уцели право в окото.

Силвен се засмя тихо, хвана брадичката ѝ и я извърна към себе си.

Кейд притихна под този непринуден жест на притежание пред очите на всички в лабораторията. Според нея можеше да се каже, че почти всеки мъж извън нейното семейство, който някога се беше опитвал да демонстрира притежание над нея на публично място, всъщност се беше опитвал да сложи ръка над богатството ѝ.

Стори ѝ се, че стъпваше с боси крака по моста от яйчени черупки.

– Цялата си опръскана със зелени точки – той прокара палци по скулите ѝ, после по веждите, почиствайки следите от лицето ѝ. Смееше се, но с нещо, което много приличаше на обич.

Кейд притихна до такава степен, че почти не смееше да диша, без да откъсва очи от лицето му, затваряйки клепачи само когато палецът му избърса една следа от миглите ѝ.

Може ли да потъна в прегръдката ти и да притисна моето тяло до твоето и да остана там колкото искам? – помисли си тя. Защото ако той я прегърнеше, тя можеше да остане там завинаги. Може ли?

Но, разбира се, кой преценяваше дали можеше? Или какво можеше? Той сигурно щеше да я приеме като нещо мимолетно. Явно беше свикнал жените да му се хвърлят на врата. Но дали тя щеше да приеме тази история мимолетно?

Тя се наведе отново над зелената маса, усещайки докосването на неговите палци върху бузите, веждите и миглите си дълго след това.

– Готова ли си да завършиш ваканцията си? – попита Мак Кори с надежда в гласа.

– Татко! Аз през повечето време работя! – поне половината от времето. – Ти на това ваканция ли му казваш? – Кейд беше прекарала следобеда в "За всеки вкус", средноголям фамилен френски производител на качествен шоколад с добра репутация. От типа, който баща ѝ предлагаше да изкупят, вместо да си губят времето с луксозната линия шоколадови изкушения на Силвен Марки. Тя не искаше това, но посещението можеше да ѝ даде повод да прекара още известно време във Франция.

Кейд се запита какво ли щеше да каже Силвен за идеята тя да купи цяла компания, за да има персоналното извинение да остане при своя любовник в Париж.

Той беше въпросният любовник и сигурно щеше да се разпени от яд. Баща ѝ също нямаше да се зарадва особено.

Това несъмнено беше дълбоко безотговорно и егоистично поведение. Поведението, което можеше да се очаква от разглезената наследница на фамилия милиардери.

– Е, ти знаеш какво да направиш – върху екрана на лаптопа една ръка описа няколко отривисти движения като касапски сатър. – Довърши тази работи с Париж и парижките шоколатиери и се прибирай вкъщи. Наближава Денят на благодарността. Липсваш ни.

Денят на благодарността беше специално време за семейство Кори. Уютно време. Изпълнено със смях. След смъртта на майка ѝ и баба ѝ празникът беше придобил още по-голямо значение и те се стараеха да запазят фамилните традиции живи и непокътнати. Кейд се зае да намотава около пръстите си канапчето, с което беше завързана кесийката с горчивия шоколад, подарък за нея. Тя го нави бавно около кутрето си, после го размота.

– Татко, не мислиш ли, че трябва да предприемем нещо в Европа? "Марс" завладява целия пазарен дял тук.

Мак Кори се намръщи.

– Защото европейците са много задръстени. Не мога да повярвам, че избират някакво десертче с шоколадова глазура, вместо истински, плътен шоколад.