Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Вървяха по улиците, които едва бяха изсъхнали от снощния дъжд. Минаваха покрай магазини пълни с неща, които човек трудно можеше дори да си представи някъде другаде. На една витрина бяха изложени стари дървени щампи за граниране на маслото, избито от млякото на собствената ти крава. Друга излагаше на показ най-фини ленени завивки, избродирани на ръка с пурпурно и запълнени с бледолилаво. Друг магазин предлагаше ванилия. Нищо друго, освен зърна и шушулки ванилия от Таити, Мадагаскар, Мартиника.

Когато стигнаха до реката вече падаше здрач. Беше студено, но те бяха облечени топло. Силвен я поведе наляво покрай горните кейове, за да минат по Пон Ньоф.

Покритата със зелена патина статуя на Анри IV на кон се извисяваше над тях. Под моста се чуваше бумтенето на мотора на лодка, готова да потегли с половината туристическо население на Париж за вечерна разходка по Сена.

Кейд беше потънала в гледките. Беше тук едва от десет дни. Всеки миг от падането на вечерта в Париж беше вълшебен.

Залязващата светлина докосна двете конусовидни кули на средновековната Консиержери, като първо ги обагри в розово, а после ги обгърна в мрак, сякаш бяха потънали в приказката. Преминаваха лодки, светлините им се отразяваха с блещукане върху мастиленосините води. От време на време някой скейтър прелиташе покрай тях, кънките профучаваха е меко, режещо свистене по асфалта.

Кафетериите започваха да се пълнят, защото по това време хората излизаха от работа и потъваха вътре, за да се сгреят и да се срещнат с приятели. Една от най-прелестните забележителности на Париж, Лувърът, се открояваше на фона на мекото осветление, под възхитените погледи на минувачите. Айфеловата кула се извисяваше бляснала над града, въртейки прожекторите си като морски фар. Внезапно кулата започна да блещука и премигва.

Кейд стисна ръката на Силвен.

– Виж как искри!

Тя спря и се облегна на бетонната стена на кея, за да се полюбува на гледката. Досега беше успявала да хване прочутото десетминутно блещукане на всеки кръгъл час само два пъти.

Силвен се облегна до нея, без да продума. Когато Кейд го погледна със светнало от щастие лице, видя, че той гледаше нея, а не кулата. Усмихваше се лекичко, но очите му изглеждаха бдителни, много тъмни и предпазливи.

Защо?

Може би той предпочиташе да преминат направо към секса и да пропуснат разходката.

Айфеловата кула спря да блещука и хората, които се бяха спрели, за да я погледат, продължиха по пътя си. Повечето обаче не я забелязваха, а вървяха по своите си дела с онази бърза, стегната парижка походка. Надолу по алеята един мъж се надигна от пейката, на която седеше, опитвайки се да заговори преминаващата елегантно облечена жена.

Силвен се изопна, но жената изобщо не забави забързаната си крачка, нито погледна натрапника, който сви рамена и се обърна, в търсене на друга възможност.

– Онзи ден бутнах един тип в Сена – призна Кейд с гузно доволство.

Силвен се изкиска с изумление.

– Vraiment?

– Той се опита да седне в скута ми! И да ме хване за... – тя посочи гърдите си.

Той се разсмя толкова силно, че трябваше да се хване през корема.

– И ти го блъсна в реката? Сериозно? C'est bien fait pour sa gueule, alors. Иска ми се да бях видял това.

– Вероятно нямаше да се случи, ако ти беше там, за да го видиш – изтъкна сухо тя. – Забелязвам, че налитат на сами жени.

– Боклуци – измърмори Силвен и изгледа мрачно мъжа в далечината, който се беше върнал на пейката си. – Но все пак би си струвало да се види.

– Той се хвана за лаптопа ми, за да запази равновесие и падна във водата заедно с него – добави Кейд, все още ядосана от случката. – Знаеш ли колко трудно се настройва нов лаптоп с операционна система на френски?

– Ах... не – промълви той, развеселен. – Имаш ли нужда от помощ?

– Поръчах на техническия отдел в "Кори" да ми изпратят експресно нов компютър – призна тя.

Той я погледна изпод вдигнати вежди.

– Не мога да позволя на служителя в магазина да пипа моя компютър – каза тя в своя защита. – От съображения за фирмена сигурност.

– Аз можех да ти помогна. Не допускаш, че бих се опитал да открадна някои от твоите тайни.

Той не го каза като въпрос на честност, а като нещо по-важно от честността – шоколадовите фабрики "Кори" не притежаваха нито една тайна, която Силвен Марки да смяташе за достойна да бъде открадната.

Дори тайната за печеленето на огромни пари, както изглеждаше.

Кейд поклати тъжно глава. Тя не се съмняваше в него. Но да помоли гаджето си да ѝ настрои лаптопа беше нещо, което можеше да направи друга жена, с друг живот, живот без антураж от асистентки и секретарки.