Лора Флоран - Крадецът на шоколад

– Значи, ти си крадлата – каза безцеремонно тя.

Силвен, този пълен и абсолютен негодник, вече се беше обърнал, за да се здрависа с някакъв мъж, да се разцелува с някой друг, смеейки се.

– Сложно е – каза Кейд.

Безупречно оформените вежди подскочиха нагоре. И зачакаха.

– Трябваше да направя нещо драматично, за да привлека вниманието му – побърза да каже Кейд. – Той каза, че шоколадът е по-важен от мен.

– И беше ли прав? – подметна Маргьорит Марки, насочвайки разговора към задънена улица.

Кейд все още се опитваше да измисли как да отговори, когато един бодър глас възкликна до рамото ѝ:

– Бонжур! Ти ли си Крадецът на шоколад? Не знам почти нищо за теб. Аз се казвам Натали.

– Сестра ми – побърза да обясни Силвен, докато една стройна, тъмнокоса млада жена на около двайсет години целуна Кейд по бузите.

Мъжът, който допреди малко беше раздавал мотиките и лопатите, спря пред тях. Той носеше голяма шапка с провиснала периферия, изпод която надничаше съвършено подстригана, съвършено омбрирана в сребристо коса. Неговите черни гумени ботуши бяха опръскани с кал и слама, на стари и нови петна, които издаваха сериозно носене.

– Вие трябва да сте Кейд Кори. Аз съм Фред – Фредерик Делоб. Добре дошли в нашето шато – той се наведе да я целуне по бузите с такова съвършено, изискано гостоприемство, че Кейд си отдъхна. – Бихте ли желали една мотика?

– Tiens – Силвен подаде на Кейд чифт стари работни ръкавици. – За да завършиш костюма. Още ли не си се запознала с папа ? Кейд, искам да ти представя Ерве, моя баща.

Висок, посивял мъж със ситна мрежа бръчки от смях около очите я целуна по двете бузи – четири пъти – като компенсира липсата на ентусиазъм от страна на жена си.

– Силвен винаги успява да намери най-хубавите жени! – възкликна той мило и Кейд веднага оцени опита му да ѝ направи комплимент.

После тя обмисли комплимента в дълбочина. Колко ли хубави жени беше водил Силвен на семейните събирания?

– Мерси, папа – каза Силвен, видимо доста доволен от похвалата, без да обръща внимание на това, че тя може би не искаше да бъде част от антуража красиви жени. – Ще ми помогнеш ли да внеса скулптурата? Фред каза, че Тиери ще бъде тук след петнайсет минути.

Възхитени възгласи приветстваха появата на фантастичната скулптура на Силвен, която представляваше пера и фантазии от бял, тъмен и оцветен шоколад, които обгръщаха въздушно малка коза в центъра, полегнала със свити под нея крака, цялата изваяна от шоколад. Тълпата псевдоселяни се струпа около творбата в кордон от бурен възторг и светкавици на фотоапарати, докато Силвен и Евре я понесоха към шатото.

– Е, колко време възнамерявате да останете в Париж? – попита Маргьорит с най-сладкия и дружелюбен тон на света, когато двамата мъже се отдалечиха към къщата. – Сигурно не можете да отсъствате дълго от бизнеса си, нали? Сигурно скоро трябва да се върнете в Америка.

Очертаваше се един много дълъг уикенд.

Докато Силвен и баща му наместваха скулптурата върху маса с червена драперия в центъра на салона, обзаведен в стила на деветнайсети век, Маргьорит любезно поведе Кейд на кратка обиколка на стаята. В старинните остъклени бюфети бяха подредени кристалните чаши и семейните снимки.

– Тази е една от любимите ми – каза Маргьорит, като отвори вратичката и извади една снимка, за да я покаже отблизо на Кейд. – От миналата Нова година е. Всички бяха облечени като крави – умряхме от смях.

Нямаше съмнение, че бяха умрели от смях, защото всички на снимката бяха ухилени до ушите. Трите крави – Маргьорит, Натали и Силвен – плюс още един човек. На тази снимка Силвен не гледаше усмихнат сестра си, както тя си беше представяла. Гледаше засмян Шантал, която не беше облечена в костюм на крава, а в нещо черно и сексапилно, и беше увиснала на неговото кравешко виме, като му се усмихваше.

Кейд вдигна очи от снимката, за да погледне за момент майката на Силвен. Маргьорит я погледна невинно.

– Удивително – каза меко Кейд.

– Кое? – попита ведро Маргьорит.

– Колко добре изглеждате всички в костюми на крави.

Кейд ѝ върна снимката и остави Маргьорит да умува дали трябва да приеме комплимента за себе си, или от името на децата си.

Козите и фермерите пожънаха невероятен успех. Тиери, точно толкова нисък и набит, колкото висок и слаб беше партньорът му Фред, изпадна в див възторг, когато видя шпалира от селяни посрещачи. От всички страни святкаха камери.