Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд я изгледа убийствено. Само като си помислеше, че не беше блокирала кредитната си карта от угризения на съвестта, че нарушава условията на сделката.

– И ти наричаш това честна сделка?

Маги отново вдигна рамене с изражение на върховно щастие.

– Ти имаш пари. Аз бях проявила предвидливостта да се запиша на това обучение навреме. Ти поиска да заемеш моето място. Държа да ти напомня, че ти се съгласи на сделката.

Кейд стисна зъби.

– Дори не можах да остана на обучението целия ден. И дори не мога да продължа да го посещавам. Можеш да се включиш в обучението утре.

Утре лабораторията щеше да работи с пълна пара и всички участници щяха да присъстват на тайнството при приготвянето на шоколада. Но не и тя. Силвен Марки я беше прокудил в изгнание.

– Наистина ли? – засия Маги. – Слушай, знаеш ли какво? Бях се сринала на дъното, когато мъжът ми ме изостави, но знаех, че постъпвам правилно, като идвам в Париж! Сякаш сам бог ми каза да дойда тук. Моят пастор не беше сигурен, но аз просто имах предчувствие. И ето, че бог ми изпрати теб.

Странно, всеки път, когато някой благодареше на бог за срещата си с Кейд Кори, човекът я беше изръсил със солидна сума пари.

Разбира се, обикновено въпросната солидна сума пари беше за някаква стойностна благотворителна кауза. Все пак раздразнението ѝ започна да отшумява, защото – ами ако бог наистина я беше изпратил тук да помогне на тази жена в цикламения гащеризон да намери нова посока в живота? Ами ако нейното собствено желание да изучи тънкостите на парижкото шоколатиерско изкуство беше просто божия промисъл, целяща да я постави на пътя на тази жена?

Би било много гадно, нали?

– Плюс това ти си прекрасна почти колкото издръжка! – добави възторжено Маги Сондърс.

– О, за... – Кейд се завъртя на пета и закрачи към кооперацията си. Ти все пак направи едно добро дело, дори да ти струваше почти 20 000 долара, каза си тя. Помогна на жена, която е преживяла тежък развод.

– Пак заповядай! – подвикна след нея Маги.

Кейд удържа на импулса да забие главата си в нещо и се задоволи само да затръшне вратата зад себе си, поемайки морно нагоре по стълбите. Колената я боляха след стръмния слалом, който беше направила в гонитба на кредитната си карта.

Сметката на Силвен Марки набъбваше. Вината беше изцяло негова.

– Трийсет хиляди долара? – възкликна по телефона Кейд, без да откъсва поглед от вратата на лабораторията отсреща. – За една сутрин получихте сметки на стойност трийсет хиляди долара по моята карта и не ви хрумна да спрете оторизирането на плащанията?

– Но, госпожице Кори, ние знаехме, че сте в Париж! Разбира се, че ще харчите пари в "Диор" и "Ермес".

Разбира се . Кейд си зададе въпроса дали беше нормална. Или дали някой в семейството ѝ беше нормален. Всъщност тя искаше да обиколи магазините по "Фобур Сент-Оноре" някой ден. Просто още не му беше дошло времето.

– Някога харчила ли съм трийсет хиляди долара за една сутрин?

Онази блондинка, която се задаваше от другия край на улицата – не беше ли приятелката на Силвен от предишната вечер? Стомахът на Кейд се стегна на възел, затегнат от нишките на надеждата и негодуванието. Дали тя знаеше кода?

– Не, но вие сте в Париж – каза служителката с копнеж.

Същият копнеж, който изпитваше открай време Кейд. Париж, всеобщият символ на един по-романтичен живот.

– Искате ли да откажете плащанията? – попита служителката толкова любезно, сякаш подобна възможност не беше кошмар за всички по веригата.

Кейд въздъхна.

– Ще ги поема. Една моя позната беше взела кредитната ми карта.

Неутралното мълчание от другата страна беше най-красноречивото заявление за качествата и достойнствата на приятелите на богатите.

– Но можете ли да анулирате тази карта сега и да ми изпратите по куриер нова?

– Разбира се – каза жена, запазвайки професионална неутралност дори в лицето на блаженото облекчение, че клиент, когото компанията не би искала да обиди, се съгласяваше неохотно да одобри разходи на стойност 30 000 долара. – Ще ви бъде доставена утре сутринта.

– Чудесно – Кейд остави телефона и вдигна бинокъла.

Прекрасната Шантал беше спряла пред вратата на лабораторията. Кейд се закали в лицето на неизбежното, стиснала здраво бинокъла: Шантал действително знаеше кода.

Една съвършена, красива, елегантна парижанка знаеше вълшебните думи, които отваряха вратите на бърлогата на магьосника.