Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Силвен Марки наистина си беше поиграл с Кейд.

Или по-лошо, дори не осъзнаваше ефекта на действията си.

Навън Париж се обгръщаше в мрак като парижанка, която се приготвя за вълнуваща нощ – черна, елегантно проблясваща рокля се плъзгаше по голата кожа, черни мрежести чорапи прилепваха по елегантните очертания, високи черни ботинки потрепваха по паважа. Сградите се осветяваха от блестящи бижута – обица тук, браслет там, примамливо сияние върху гладката шия, рамене посипани с фин брокат.

Кейд стоеше на прозореца и гледаше озарената с обещания нощ през стъклото на прокълнатия прозорец. Съзерцава я, докато накрая Париж се измори от себе си, свали накитите си, захвърли ги небрежно на нощната масичка – светлините в апартаментите започнаха да угасват, обувките на високи токчета бяха събути, уморените крака се мушнаха под завивките.

Кейд остана до прозореца, дори когато си легнаха и последните нощни птици и тя остана в компанията само на уличните лампи. Колите спряха да минават. Дълго след като окъснелите веселяци се прибраха пешком и един подпийнал парижанин мина, залитайки, улицата утихна. Самотата се трупаше в нея; с напредването на вечерта смелостта ѝ да излезе, се стопяваше.

Ето я тук, прекарваше сама още една нощ в романтичната мечта за Париж, този път в стаята си, прекалено боязлива, за да посмее да се храни отново сама в ресторант или да се разхожда около Айфеловата кула в полунощ.

Ето я тук, без да смее да се гмурне в парижката нощ и да сбъдне желанията си.

Кейд се обгърна с ръце, продължавайки да гледа към улицата, толкова недоволна от себе си, задето седеше тук самотна и не правеше нищо, пропиляваше неделната нощ в Париж, че...

Тя се изправи и тръгна към асансьора.

Дубликатът, който беше извадила от онзи ключ, пасваше точно за вратата на лабораторията на Силвен Марки. На четвъртия опит тя уцели кода, по откъслечните кадри от камерата и бинокъла, явно четири беше нейното щастливо число.

Кейд се поколеба за един дълъг момент, открехна вратата съвсем леко, питайки се дали беше достатъчно луда, за да го направи.

Чувстваше как адреналинът бушуваше в нея. Усещаше стягане в гръдния кош.

Тъмнината в неговата лаборатория я зовеше примамливо, изпълнена с безбройни възможности. Дишането ѝ беше плитко и накъсано, но когато вдиша, Кейд долови уханието на шоколад, което се изплъзна през открехнатата врата.

Тя влезе вътре и затвори вратата след себе си.

Вътре в лабораторията цареше тишина. Сърцето ѝ биеше толкова бързо, че Кейд трябваше да притисне корема си с ръце и да се опита да диша дълбоко.

Щеше да е неприятно да припадне точно сега, да удари главата си в мраморния плот и да я намерят просната на пода на сутринта. Първо, щеше да бъде най-неподходящият момент да умре от падане и второ, скандалът щеше да бъде невъобразим.

С всяко вдишване шоколадът пропиваше в тялото ѝ, силен и опияняващ като наркотик. Наркотик, към който Кейд се беше пристрастила още в майчината си утроба: теобромин. Естествен антидепресант.

Вярно, че според баща ѝ майка ѝ беше прекарала по-голяма част от своята бременност с Кейд във фамилната къща на плажа, тъй като ѝ се гадело от сладката, остра миризма на какао във въздуха в "Кори". Странно, като се има предвид колко много обичаше шоколад Кейд още от малка. Първите думи, които се беше научила да пише, бяха Кейд, "Кори" и шоколад. Баща ѝ беше сложил листовете с разкривените детски букви в рамка и ги беше окачил в кабинета си.

Кейд се запита колко ли време щеше да мине, преди да види отново баща си, ако я арестуват и хвърлят в затвора за проникване с взлом.

Тя притисна длани до корема си и напомни на Силвен Марки, че вината беше изцяло негова.

Напомни му го наум, естествено. Очевидно неговото физическо присъствие тук би било крайно неуместно в този момент. Френските затвори. Кейд никак не искаше да завърши дните си във френски затвор.

Плюс това физическото присъствие на Силвен Марки ѝ действаше някак разконцентриращо. Щом се доближеше до него, от главата ѝ излиташе всичко друго и тя започваше да говори глупости. И да се изчервява. И започваха да я унижават. Беше ѝ омръзнало да я принизяват до окаяна американска варварка, копнееща за трошица френска цивилизованост.

Не, въображаем, той беше значително по-поносим. Освен това нямаше опасност да я хвърли в затвора.

Във въображението ѝ, сякаш за да опровергае опита ѝ да го направи по-поносим, Силвен Марки ѝ се усмихна подигравателно с чувствените си, фини устни. Не ѝ се изсмя нагло и драматично, така че да може да го окарикатури и да го направи за смях.