Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Не, стрелна я с онзи бърз поглед, от главата до петите, със съвсем леко присвити шоколадови очи и извити устни, зачерквайки цялото ѝ съществуване като безсмислено.

Така, както я беше изхвърлил от обучението например.

Сякаш цялата онази сутрин на уж неволни докосвания, поднасяне на шоколад към устните ѝ, не беше нищо особено. Ето кое беше най-вбесяващото в неговата подигравателна усмивка – нейната неуловимост. Невъзмутимостта ѝ. Кейд не можеше дори да вдъхнови страст в презрението му.

След като приключи с нея, той затъкна една копринена черна къдрица зад ухото си и се посвети отново на своя пищен, покорен шоколад, изхвърляйки от ума си факта, че тя омърсяваше неговата планета.

Кейд се увери, че отмятайки кичура коса зад ухото си, той бе оставил въображаема следа от шоколад по лицето си.

Но нещо липсваше в това въображаемо отмъщение. Тя все така искаше да изтрие следата. А след това да оближе пръста си.

В този миг Кейд установи, че действително смучеше пръста си. Тя премигна, извади пръста от устата си, изтри го в дънките си и се огледа наоколо.

Пусна оригиналния ключ в сладкарската куртка, която беше носила и която си висеше кротко на закачалката, и влезе навътре, с копието от ключа в задния джоб.

В сърцето на лабораторията Кейд успя да забрави Силвен Марки. Не, това не беше вярно. Невъзможно беше да го забрави, когато се разтапяше насред неговата обител. По-скоро той се оттегляше като магьосник в сенките в дълбините на ума ѝ, очите му проблясваха от време на време, колкото да покажат, че още бе там повелителят на всичко, което лежеше пред нея.

Всичко, което я заобикаляше. Сякаш с вълшебство от някоя древна приказка той беше пресъздал тук сърцето си, а Кейд бе проникнала в него.

Тя беше израснала, заобиколена от шоколад, но не беше виждала подобно нещо, докато не влезе в работилницата на Силвен Марки.

Това място беше толкова близо до представата за съвършения свят, че я срази със своята реалност. Сърцето ѝ заби толкова силно, тупайки в гърлото ѝ, напирайки да излезе навън заедно със сълзите през очите ѝ. Кейд се чувстваше като дете, което беше мечтало за чудеса, но никога не ги беше виждало, и сега изведнъж се беше озовало насред Омагьосаната гора.

В дълбините на кафявите рафтове и черните сенки и излъскания черен мрамор се издигаха наредени една върху друга тенджерките за темпериране на шоколада, почистени и приготвени за следващия ден. Готовата магия от днешния ден беше подредена в кутии с шоколадови бонбони. Утре щяха да ги преместят от масата на рафтовете в магазина или щяха да ги изпратят в специални пакети до крайната дестинация, в нечий разкошен живот, за да го направят още по-вкусен.

Кейд се доближи до рафта с екстрактите. Съдържанието на бурканите беше малко по-ясно сега, отколкото от разстоянието, от което ги бе съзерцавала по време на обучението. Мракът обгръщаше етикетите. Кейд прокара палец по един от бурканите и примижа, за да различи думата ситрон на слаба светлина, която проникваше отвън.

Тя отвори капака и джинът на лимоните излезе на свободa, уханието му пропи тъмното помещение, надделявайки за момент дори уханието на шоколада. Кейд затвори буркана, но една капка лимонова есенция попадна върху палеца ѝ, превръщайки се в неин другар в тайната обиколка на рафтовете.

Оттук нататък Кейд предпочете да се ориентира по миризмите, което се оказа по-лесно, отколкото да се опитва да чете думите. Следващият буркан беше пълен с нещо, което се търкаляше вътре и изпускаше пикантно ухание. Тя попипа с пръст познатите малки сфери пипер. Другият буркан я озадачи за момент със своето ухание на лакрица. Кейд опипа грапавите розички вътре... звезден анасон. Ванилията беше лесна. Кейд не можа да устои и си взе една шушулка, прокара пръст по лъскавата, сбръчкана повърхност, импрегнирайки дланите си с аромата. Върху щайгата с пакетчетата се виждаше надпис "Таити", толкова горд и тъмен, че се четеше дори в тъмното.

Следвана от ухание на ванилия и лимон, Кейд пъхна ръка в един голям чувал от зебло с щампа "Иран". Дланта ѝ се озова сред море от овални черупки, любопитно приятни за пипане.

Шамфъстък. Тя загреба с шепа няколко ядки и ги изяде, за да поеме суровия вкус в себе си така, както беше попила лимона и ванилията с кожата си.

Върху щайгата с бадеми се четеше надпис "Перигор". Кейд изяде един бадем, загреба цяла шепа и ги остави да се изсипят обратно при другите.

Магьосникът се спотайваше навсякъде около нея, дебнеше от всяка тъмна сянка. Нямаше го тук, естествено. Логиката ѝ казваше, че той спеше в дома си или може би беше с Шантал и не спеше – Кейд трепна. Но усещането за неговата близост не беше подвластно на логиката. Той беше тук. Тя усещаше присъствието му. Наблюдаваше я как изследва бърлогата му.