Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Въздържа се да вземе пета кутия само защото си представи как губи баланс и ги разпилява на земята, докато пресичаше улицата.

И се шмугна в своята бърлога, своята кула, с плячката си, за да се свие доволно на кравай, без да изпуска шоколада от лапите си.

Първото нещо, което забеляза Силвен, когато отвори вратата на шоколатерията на другата сутрин беше, че липсваха четири кутии шоколадови бонбони. Той се спря, озадачен. Беше останал последен след края на обучението вчера и беше дошъл пръв тази сутрин, така че нещо определено не се връзваше. Паскал и Бернар си имаха ключове и знаеха секретния код, но защо им беше да се промъкват тайно и да крадат шоколадови бонбони?

– Много странно – промърмори той.

– Кое е странно? – попита Кристоф. Силвен беше обещал на блогъра да го допусне в светилището на своята лаборатория, след като авторът беше описал едно измислено посещение в работилницата, отрупвайки го с екстравагантни хвалебствия. Оправдани екстравагантни хвалебствия, биен сюр.

– Някои от кутиите, които приготвихме вчера, липсват – той се огледа, очаквайки да ги види преместени на друго място.

– Крадец на шоколад? – попита Кристоф, заинтригуван. Думите потънаха във въображението му и очите му се премрежиха замечтано. – Мисля, че току-що открих третото си призвание. Представяш ли си какво е да се промъкваш в лабораторията всяка нощ, за да крадеш най-хубавите шоколадови бонбони.

– За да ядеш без пари!

– И двете – въздъхна блажено Кристоф. – Може би ще избиеш рибата на черния пазар, ако не изядеш цялата отмъкната плячка.

– Хм. Крадецът трябваше да отнесе повече от четири кутии, ако е искал да му остане нещо за продан – заяви нагло Силвен. Никой не беше спирал след първия изяден негов бонбон. Не и откакто беше навършил шестнайсет години.

Може би кутиите бяха просто... бяха просто какво? Той се опита да измисли някакво правдоподобно обяснение. Той беше излязъл последен снощи и беше пристигнал пръв тази сутрин. Кой би могъл да премести шоколадовите бонбони, да ги продаде, да ги отнесе в дома си?

Силвен Марки влезе в кабинета си, за да провери лаптопа си, който стоеше непокътнат върху бюрото му. Или... той се закова на място.

Отпечатък от пръст, омазан с шоколад. В това нямаше нищо необичайно; той често оставяше подобни лепкави следи от пръсти по документите върху бюрото си. Но този отпечатък беше значително по-малък от неговите пръсти.

Шоколатиерът залепи палец до отпечатъка и се зае да изучава разликите за един безкрайно дълъг, съсредоточен момент.

Когато се върна в основното помещение на лабораторията, Кристоф галеше с ръце един от мраморните плотове, оглеждаше се и се усмихваше.

– Какво? – попита Силвен.

– Просто си представям човека, който се промъква нощем, за да краде шоколад – промълви унесено и щастливо къдрокосият блогър. – Без съмнение е избрал най-доброто място.

– Жена е – прошепна Силвен, припомняйки си големината на шоколадовия отпечатък.

Кристоф примижа със сладостна радост.

– О, това е прекрасно.

Силвен вдигна вежди.

Кристоф го изгледа с недоумение.

– Не се ли вълнуваш? Жена, която се вмъква тайно в твоята бърлога, за да краде шоколада ти? Не ти ли се иска да се скриеш тук през нощта и да се опиташ да я спипаш на местопрестъплението?

Силвен отвори и затвори уста. Да. Искаше му се.

– Според мен е прибързано да заключим, че има крадец. Убеден съм, че съществува много по-безобидно обяснение.

Нито едно безобидно обяснение не се появи в ума му, но – крадец, който крадеше шоколад, а не се интересуваше от лаптопа му? Може би щеше да се наложи да се ожени за нея. Чувстваше как се влюбва само при мисълта за среднощната авантюра.

Дано да беше проникнала тук, обута в черен кожен панталон.

– Че какво интересно има в безобидното обяснение? – парира невъзмутимо Кристоф. – Може ли аз да се скрия и да я заловя? Ти ще пропилееш момента.

За гурме блогър, колкото и прочут и нашумял да беше, допуснат тук в знак на специална привилегия, Кристоф не показваше нужното смирено преклонение и почитание, реши твърдо Силвен.

Напоследък гурме блогърите ставаха много нахални. Самонадеяни и надути.

А ако наистина имаше крадла – в което Силвен дълбоко се съмняваше, то несъмнено той беше човекът, който трябваше да я залови.

"Крадец на шоколад спохожда Силвен Марки"? гласеше заглавието на новия пост в блога на Кристоф само няколко часа по-късно.