Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Очите му проблясваха в сенките.

Тя се скри от погледа му, влизайки в хладилното помещение, където намери големи палета с различни видове сметана, едната в картонени кутии, другата – в стъклени бутилки, явно доставени от някоя частна ферма. Прииска ѝ се да налее малко сметана в една тенджерка, да добави щипка есенция от някоя кафява бутилка, за да види какви искри щяха да полетят, каква магия щеше да забърка. Кейд се огледа, сякаш очакваше да види Силвен Марки да стои подпрян на вратата и да я наблюдава.

Не. Нямаше никого. Но тръпката на очакване и приливът на адреналин я държаха нащрек.

До сметаната бяха наредени големи калъпи масло, върху опаковките беше написано с маркер име, което Кейд не познаваше. Дори маслото идваше от малка, внимателно подбрана мандра. Той сигурно умееше да отгатва по вкуса на маслото с каква трева са хранени кравите и да поръчва според предпочитанията си.

Кейд излезе от помещението и потъна в следващото, преследвана от чувството, че заклинанието на магьосника я следваше по петите, пипалата му вече се увиваха около глезените ѝ.

Всеки миг магията щеше да я улови и да я завлече в лапите му и кой знае какво щеше да направи той с нея.

Кейд влезе в следващия килер, опитвайки се да се отърси от Силвен Марки, но затъваше все по-дълбоко в него. Разпозна температурата с кожата си така, както скиталец познава родния дом, същата температура и миризми на просторните складови помещения на фабриката в "Кори" – 17 градуса по Целзий, температурата на винарска изба, идеалната температура за съхранение на шоколад.

Тук тя се озова заобиколена от огромни буци шоколад.

Послужи си с малко фенерче, за да освети блоковете бял, черен и млечен шоколад. До блоковете бяха наредени кутиите с кувертюр. Тя посегна напосоки и вкуси един – толкова горчив натурален шоколад, че устата ѝ се напълни със слюнка.

Какво щеше да прави Силвен Марки с тази горчива амброзия утре?

В какво щеше да превърне този шоколад и как вкусът на творението върху езика ѝ щеше да размекне цялото ѝ тяло?

Тя влезе навътре и спря, настръхнала от възторг. Тук бяха гото-вите продукти от вчера – десетки редове формички с шоколадовите бонбони, оставени да се охладят до 17 градуса по Целзий. Утре щяха да ги извадят от формите, изящни и съвършени, облечени в ръкавици ръце щяха да ги подредят една по една в кутиите, които после щяха да се продават по 120 долара за половин килограм. Кейд тъкмо посягаше да си вземе един бонбон, когато мобилният ѝ телефон иззвъня.

Сърцето ѝ падна в петите. Тя се огледа стреснато, сякаш очакваше всеки момент да я арестуват и да ѝ сложат белезници на китките. Магьосникът се оттегли, недоволен.

– Татко! – изсъска тя. – Какво има? Минава полунощ!

Все се обърквам с тази часова разлика – каза унило баща ѝ. – Мислех си, че в Европа е ранен следобед. Събудих ли те,миличка?

– Не, аз... – тя замълча, осъзнавайки, че би било много по-лесно да каже да.

– Така ли? С какво се занимаваш? Надявам се, че не работиш по това време. Или си излязла на вечеря? Свърза ли се с Клод де Сен-Леже?

Кейд обходи с поглед помещението.

– Аз, ъ... всъщност аз...

Жалко, че не се обаждаше дядо ѝ. Дядо Джак щеше да бъде възхитен от нейната авантюра. Може би дори щеше да поръча самолет и да долети в Париж, за да се включи в акцията. Баща ѝ приемаше сериозно отговорността да бъде президент на една от водещите американски компании и не гледаше с добро око на корпоративните престъпления или поне на онези, които можеха да завършат с арест и лоша слава. Виж, маркетинговите трикове срещу "Марс" бяха съвсем друга история.

– Така ли? В неделя полунощ в Париж ти си будна и работиш? – баща ѝ се засмя с умиление. – Това е моята дъщеря. Кейди Си, позабавлявай се малко, докато си там. Позволено е – каза го така, сякаш се опитваше да убеди самия себе си, че беше позволено да не работиш понякога.

Кейд подпъхна нокът под ръба на едно шоколадово блокче и го извади от формичката. Закривайки телефона със свободната си ръка, така че баща ѝ да не я чуе как дъвче, тя пъхна бонбона в устата си.

О, боже. Може би раят не беше място, а хапка.

Една хапка.

Адреналинът изостри усещанията за гладкост и мекота, за разтапяне и сладост. Тялото ѝ също поиска да се разтопи.

Как можеше да ѝ причинява това Силвен Марки?

– Слушай, миличка, обаждам се, защото искам да чуя твоя анализ на "Девън Кенди". Изглеждат много изкусително към момента, но ще трябва да се напънем здраво, за да ги купим.