Лора Флоран - Крадецът на шоколад

Кейд, която беше настроила своя Гугъл да я известява всеки път, когато името на Силвен Марки се появява в нова публикация в мрежата, погледна заглавието и скочи като ужилена. Ето това беше бърза реакция.

Тя прочете поста със светкавична скорост или по-точно със скоростта, с която можеше да чете на френски. В голяма степен историята беше плод на фантазията. Крадец, пристрастен към шоколадовите бонбони на Силвен Марки? Когато отидох в шоколатерията на прочутия майстор, Силвен установи липсата на четири кутии шоколад и малък отпечатък от изцапани с шоколад женски пръсти върху книжата си. Нима някой прониква в лабораторията му нощем, за да краде шоколадови бонбони? Ако е така, тази жена е моята сродна душа. Мисля, че се влюбвам.

Нима беше оставила отпечатък? Хм, всъщност сигурно беше оставила десетки отпечатъци, просто някои не се виждаха с просто око. Но пръстовите отпечатъци на Кейд Кори не се водеха на досие никъде, а нямаше да е толкова забавно, ако сложеше ръкавици. Тя не можеше дори да си представи да осакати по такъв начин докосването до онзи гладък, съвършен шоколад.

Тя забеляза, почти без чувство на вина, че беше отхвърлила мисълта за носенето на ръкавици с категоричност, която предполагаше завръщане на местопрестъплението. Да, тя щеше да си върне отново там. Ако не я хванеха.

Постът на блога преминаваше почти веднага към другите подробности около посещението. Силвен Марки беше научил този блогър Кристоф ле Гурман да приготвя захаросани портокалови резенки в шоколадова глазура.

Поглъщайки тънкостите в направата, на Кейд ѝ се прииска да сграбчи блогъра и Силвен за косите и да ги оскубе до голо.

Това бяха нещата, които тя искаше да направи. Да потапя ръка в чувалите със сусам на дневна светлина, да нарежда захаросани портокали от Испания върху черния мрамор и да се учи да потапя техните искрящи цветове в тъмния шоколад. Да бъде част от магията, да я посветят в тайната. Вместо това, тя се промъкваше опипом нощем, опитвайки се да налучка всичко сама.

Не друг, а Силвен Марки я принуждаваше да открадне онова, което копнееше да притежава. Кейд на драго сърце би платила за него. При това превисока цена.

Щом нещо не можеше да се купи с пари, човек трябваше да го открадне.

Нали?

Така че той можеше да се сърди само на себе си, задето не искаше да споделя.

Силвен, който не беше настроил своя Гугъл да го известява всеки път, когато цитираха някъде името му, получи любезен имейл с линк към поста на Кристоф и прочете първия абзац с дълбоко раздразнение.

Какво си въобразяваше този писач, че крадлата била неговата сродна душа? Какво искаше да каже с това, че бил влюбен?

Като стана дума за необосновани предположения, ако крадлата съществуваше, то тя беше негова фантазия. А не на Кристоф. Той беше влюбен в нея. Кристоф можеше да върви да се моли на някой друг шоколатиер да го допусне на персонална визита в лабораторията си. Вместо да се опитва да се вклини в загадъчната история на Силвен.

Следващия път, когато Кейд провери имейла си, след дълга разходка покрай Сена и вглъбена медитация в Нотър Дам, където тя се опита да насочи вниманието си към Париж извън шоколатерията на Силвен Марки, я очакваха още двайсет съобщения от Гугъл. Повечето водещи към оригиналния пост за Крадеца на шоколад.

Ужасена, Кейд вдигна ръка към устата си. Оказваше се, че идеята е много популярна сред гурме блогърите. Освен това беше прекосила езиковата бариера. Блогът A Taste of Elle беше преразказал историята на английски почти моментално, добавяйки множество възклицателни, последван от другите англоезични гурме блогъри в Париж, а по-късно – и от техните събратя в Америка и Англия.

A Taste of Elle дори беше направил доста секси карикатура на Крадлата на шоколад, която се изнизваше на пръсти, нарамила торба с шоколадови бонбони. Облеклото ѝ напомняше на костюма Мишел Пфайфър в Жената котка. На Кейд ѝ се понрави идеята да си купи черни кожени панталони.

Друга блогърка, французойката, беше назовала шоколадовия мус, върху рецептата за който работеше, Крадеца на шоколад.

Американка, която беше публикувала поста си почти по същото време, беше приготвила мъфини с пълнеж от двоен шоколадов ганаш La Voleuse, Похитителката.

Останалите петдесет имейла бяха по служебни въпроси, с които служителите не успяваха да се справят в нейно отсъствие. Кейд им обърна гръб и тръгна да пазарува. Щом Маги Сондърс можеше да се развихри на шопинг, Кейд Кори нямаше да падне по-долу.